Част от секундата

— Сигурен съм, че двамата сте много близки.

Джорст погледна втренчено Кинг.

— Тя беше дъщеря на колега, после моя студентка. Ако намеквате за нещо друго, грешите.

— Е, като се има предвид, че с майка й сте обмисляли брак, щяхте да й бъдете доведен баща — каза Кинг. — А ние дори не знаехме, че сте се срещали с Реджина.

Джорст се сконфузи.

— И защо да знаете, след като не е ваша работа? А сега ще ме извините, но съм доста зает.

— Да, пишете книга. На каква тема, между другото?

— Интересувате ли се от политология, мистър Кинг?

— Интересувам се от много неща.

— Ясно. Е, ако държите да знаете, работя върху изследване на нагласите сред гласоподавателите в южните щати от Втората световна война до днес и тяхното отражение върху националните избори. Според моята теория днешният юг вече не е „старият юг“. Всъщност това е една от най-пъстрите и динамични емигрантски общности в страната от края на миналия век. Не твърдя, че югът вече е бастион на либерализма, нито дори че е радикално настроен, но отдавна не е онзи юг, описан в „Отнесени от вихъра“ или дори „Да убиеш присмехулник“. Всъщност днес най-бързо растящата общност в Джорджия е тази на емигрантите от Близкия изток.

— Представям си колко е вълнуващо индуси и мюсюлмани да живеят заедно с безбожници и баптисти — подхвърли Кинг.

— Добре казано — кимна Джорст. — Безбожници и баптисти. Ще разрешите ли да го ползвам за название на някоя от главите?

— Моля. Не сте познавали семейство Рамзи преди „Атикъс“, нали?

— Не, не ги познавах. Когато пристигнах, Арнолд Рамзи преподаваше вече от две години. Аз работих в друг колеж в Кентъки около десет години, преди да се прехвърля тук.

— Като казах семейство Рамзи, имах предвид Арнолд и Реджина.

— Отговорът е същият. Не ги познавах, преди да дойда тук. Защо, да не би Кейт да твърди нещо друго?

— Не — бързо се намеси Мишел. — Тя ни каза, че с майка й сте били много добри приятели.

— И двамата ми бяха добри приятели. Мисля, че Реджина ме смяташе за безнадежден ерген и се стараеше винаги да се чувствам добре дошъл. Тя наистина беше забележителна жена. Ръководеше театралната група в колежа и дори участваше в някои постановки. Беше изумителна актриса, уверявам ви. Бях чувал Арнолд да говори за нейния талант, особено на младини, и си мислех, че преувеличава. Но когато я видях тук на сцената, бях като омагьосан. А добрината й не отстъпваше на таланта. Много хора я обичаха.

— Не се съмнявам — каза Кинг. — А след смъртта на Арнолд между вас двамата…

— Не беше така — прекъсна го Джорст. — Мина много време след смъртта на Арнолд, преди да започнем да се срещаме и да станем нещо повече от приятели.

— И се стигна дотам, че заговорихте за брак.

— Аз й предложих, тя прие — отвърна студено Джорст.

— А после умря, така ли?

По лицето на Джорст се изписа болка.

— Да.

— Всъщност тя се самоуби, нали?

— Така казват.

— Но вие не вярвате? — побърза да се намеси Мишел.

— Тя беше щастлива. Прие предложението ми да се оженим. Едва ли ще прозвучи прекалено самонадеяно, ако кажа, че не ми се вярва мисълта за брак с мен да я е тласнала към самоубийство.

— Значи смятате, че е била убита?

— Вие ми кажете! — повиши глас Джорст. — Нали вие обикаляте наоколо и разследвате. Поблъскайте си главите. Въпросът не е от моята компетентност.

— Как прие Кейт новината за предстоящата сватба?

— Добре. Тя обичаше баща си. Харесваше мен. Знаеше, че не се опитвам да го заместя. Искрено вярвам, че Кейт искаше майка й да бъде щастлива.

— Участвахте ли навремето в протестите срещу Виетнамската война?

Джорст сякаш прие спокойно внезапната смяна на темата.

— Да, заедно с милиони други.

— И в Калифорния ли?

— Накъде биете?

— Какво ще кажете — попита Кинг, — ако ви съобщим, че един мъж е посетил Арнолд Рамзи, за да потърси от него помощ за убийството на Клайд Ритър, и този човек е споменал вашето име?

Джорст го изгледа хладно.

— Ще кажа, че който го твърди, допуска сериозна грешка. Но дори да е вярно, не мога да забраня на хората да говорят за мен, нали?

— Така е. Вярвате ли, че Арнолд Рамзи е действал сам?

— Да, докато не ми представите солидни доказателства за противното.

— По всичко личи, че не е бил склонен към насилие, но въпреки това е стигнал до най-жестокото деяние — убийство.

Джорст сви рамене.

— Знае ли някой какви чудовища се спотайват в човешките души?

— Вярно. А на младини Арнолд Рамзи е взел участие в бурни протести. Може би при някоя от тези демонстрации е загинал човек.

Джорст рязко вдигна очи към него.

— За какво говорите?

Кинг бе разкрил това сведение само за да види как ще реагира Джорст.

— И още нещо. Заедно с Рамзи ли пътувахте до хотел „Феърмаунт“ онази сутрин, когато той уби Ритър?

Джорст изобщо не реагира. Лицето му си остана безизразно.

— Твърдите, че онази сутрин съм бил във „Феърмаунт“?

Кинг го фиксира с поглед.

— А вие твърдите ли, че не сте били?

За момент Джорст се замисли.

— Добре, бях там. Заедно със стотици други. И какво от това?

— Какво ли? Премълчахте за срещите си с Реджина Рамзи, а сега откриваме, че пропускате и друга важна подробност.

— Защо да го споменавам? Не съм направил нищо лошо. Колкото до въпроса ви — не, пътувах сам.

— И навярно сте изскочили оттам още в секундата на изстрела, иначе не бихте имали време да вземете Реджина и да съобщите на Кейт в часа по алгебра.

Джорст ги гледаше с каменно лице. Но по широкото му чело бяха избили капчици пот.

— Хората хукнаха да бягат. Аз бях изплашен като всички останали. Видях какво стана. А не исках Реджина и Кейт да научат от новините. Затова карах като луд, да им съобщя лично. Мислех, че постъпвам както е редно. И никак не ми е приятно да правите тежки изводи въз основа на една постъпка, която смятам за безкористна.

Кинг се приближи към него.

— Защо отидохте в хотела онази сутрин? И вие ли имахте зъб на Ритър?

— Не, разбира се.

— Тогава защо? — настоя Кинг.

— Той беше кандидат-президент, подобни личности рядко се мяркат по тия места. Исках да го видя с очите си. В края на краищата нали съм политолог.

— Ами ако кажа, че всичко това са празни приказки? — попита Кинг.

— Не ви дължа обяснения — сопна се Джорст.

Кинг сви рамене.

— Прав сте. Ще пратим ФБР и тайните служби да обясните на тях. Може ли да използваме телефона?