Дълга целувка за сбогом

Клара Диксън присви очи срещу него.

— Ами… право да си кажа, не знам.

— Имате ли морални или религиозни възражения срещу смъртното наказание?

— Смятам, че то е противно на Светото писание.

— Предлагам служебно отхвърляне — каза Соколов.

— Приема се — обяви Крейн.

Аз станах.

— Възразявам, Ваша светлост. Лишавате доктор Солсбъри от справедлив съд. Съдебните заседатели няма да бъдат типични представители на щатското население, ако систематично ги отсейвате заради морални или религиозни възражения срещу смъртното наказание.

— Отхвърля се. Върховният съд го е решил в делото „Уит“. Прокуратурата има право на съдебни заседатели, признаващи смъртното наказание.

— А на какво има право Роджър Солсбъри? — креснах аз. — Само на смърт ли?

Голяма глупост изтърсих. Дългото, печално лице на съдията Крейн изведнъж се изостри още повече и той ми махна с чукчето да се приближа. Соколов безшумно пристъпи след мен и усетих как неговата усмивка ме прорязва в гърба като нож.

— Мистър Ласитър, аз не измислям законите — каза съдията. — Само ги изпълнявам. Още една подобна забележка пред заседателите и ще ви изгоня за обида на съда. Разбрано?

— Разбрано, Ваша светлост.

Значи щяхме да се изправим срещу дванайсет кръвожадни хиени само защото законът го разрешава. Но с хленчене нямаше да помогна на Роджър Солсбъри. Поне си струваше да подбера хора, които не членуват в Националната стрелкова асоциация и не настръхват, когато им задавам въпроси.

И ето ме сега — връзвах се на фльонга в безнадеждни усилия да подбера дванайсет почтени мъже и жени без секира и автомат в задния джоб. Не че много ми се искаше да го правя. Не исках нищо друго, освен да клекна в някое ъгълче и да се окайвам. Трите седмици след смъртта на Сюзън минаха като в мъгла. Готвех се за процеса, спорех със Соколов, чаках вести от Чарли Ригс. Нощем, когато успеех да се унеса, потъвах в ужасни сънища. Ослепително синя водна шир, изкусително тиха лагуна. Но когато се гмуркам, водата изведнъж се превръща в лепкава тиня и аз отивам задъхан към дъното. Нечии ръце ме спасяват и ме отмъкват към плажа, където Роджър Солсбъри се навежда ухилен над мен с огромна спринцовка в ръката.

На разсъмване се събуждам и бавно навлизам в реалността, усещайки само някаква неопределена болка. Постепенно очите ми привикват към светлината и болката придобива форма — формата на Сюзън Кориган. Красива, умна, храбра. И мъртва.

Чарли Ригс натисна тук-там и уреди аутопсия. Съдебните лекари откриха солена вода в дробовете. Розова пяна в трахеята. Според Чарли — абсолютно доказателство, че Сюзън е влязла жива в басейна. Ако я бяха убили другаде, в дробовете нямало да се образува пяна. Класическа смърт от удавяне. Без капка съмнение.

Било е убийство, казах аз на Ейб Соколов. Той изобщо не ми повярва. Искаше доказателства. Разказах му за взлома в бунгалото, за откраднатото лекарство и желанието на вдовицата да получи касетата. Доказателството, напомни ми той, е реален предмет или свидетелско показание. Тогава му разказах за срещата си със Серхио и неговия приятел с бухалката.

Той се разсмя.

— Засада в Шарк Вели. Това го продай на Холивуд.

— Твоята свидетелка ме накисна.

Соколов вдигна пръст насреща ми.

— Аз пък го чух другояче. Тя казва, че си искал да я изнудваш. Ако даде показания, пускаш записа. Ако се откаже, даваш й касетата. Ако не внимаваш, Джейк, ще ти накълцам топките. Мога още сега да ти лепна възпрепятстване на следствието.

Но нямало да го направи. Защото съм бил негов приятел. Искал само копие от касетата. Добре бе, рекох аз, нямам нищо против. Тя и бездруго е веществено доказателство номер едно на защитата.

Той пак се разсмя.

— И какво ще докажеш? Че Мелани Кориган има дълбоко гърло?

— Направо я отзовавам като свидетелка. Излъгала е под клетва. В предварителните показания отрича да е имала връзка с Роджър.

Това не го стресна.

— Добър опит, само че няма да мине. Тя отрича да се е чукала с доктора _след_ брака с Кориган. Записът е направен преди сватбата, тъй че няма лъжа, значи няма и как да я отстраниш. Подавам молба касетата да отпадне като доказателство.

Съдията Крейн прие молбата с особено мнение. Заяви, че трябвало да изгледа касетата. Поне два пъти. Същото искаха съдебните секретари, приставите, охраната и цялото мъжко население в радиус половин километър около съда.

Какво ми оставаше освен касетата? Приказките на Чарли Ригс, че Кориган е умрял от аневризъм, а не от сукцинилхолин. Но нямах кого да подхвърля на заседателите вместо Роджър Солсбъри. Цялата работа опираше до думи и клетви — хубавата вдовица срещу отблъснатия любовник. Кой на кого какво е казал? Откъде е дошла отровата? Кой какво е направил в болничната стая на Филип Кориган? Щяха ли заседателите изобщо да чуят сложните обяснения на Чарли Ригс за спуканата аорта? Едва ли. Не и след като им поднасят черно куфарче с две спринцовки и смъртоносна отрова.

Соколов слушаше с хищна усмивчица как съдията Крейн дава първи инструкции на новоизбраните заседатели. Не обсъждайте делото помежду си или с роднини и близки. Не разговаряйте със свидетелите и адвокатите. Не четете вестници и не гледайте по телевизията съобщенията за процеса.

Имат ли съдебните заседатели толкова воля, че да не прочетат какво пише във вестниците за _тяхното_ дело? Преди няколко години по време на един процес за подкуп местният вестник писа, че заседателите дошли в съда, облечени като за футболен мач. На другия ден всички бяха с костюми и вратовръзки.

Докато съдията продължаваше да говори, аз оставих мислите си да се реят. Утре сутрин започвахме с встъпителни речи. Довечера имах среща с Чарли Ригс. До мен седеше Роджър Солсбъри. Разтревожен, малко по-прошарен над слепоочията, отколкото на първото дело. Бъдещето му тънеше в непрогледен мрак.

Излязох от съда в жегата на тропическия следобед. Слънчевите лъчи се отразяваха ослепително по мраморните стъпала. Автобусите пускаха гъсти облаци пушек из влажния въздух.

В Маями няма индустриален смог. Няма стоманолеярни или петролни рафинерии. Най-тежката промишленост е преработката на кокаин; най-високата технология — прането на пари. Но милион коли под адския пек здравата замъгляват хоризонта. През повечето дни над магистралите се надига ефирна червена мараня, която увисва над града и обгръща шосе 1–95 на север от центъра чак до Форт Лодърдейл. Не е плътен смог, само рядка мъглица, колкото да облее небето с фалшив блясък и да обагри в червено перестите облаци над плажовете. Зададе ли се студен фронт от северозапад, всичкият боклук отива към морето.

Но със студените фронтове бе приключено за идните шест месеца. Междувременно дните се превръщаха в пещи, нощите — в сауна. Истински ад за хората, живеещи из блатата. Но това не ме стряскаше — адският огън беше в гърдите ми. Имах сметки за уреждане. Една жена бе умряла. Жена, която обичах. И аз дадох клетва. Когато узнаех със сигурност кой и как го е сторил, щеше да умре още някой.

24

Отрова

Чарли Ригс трябваше да си блъска главата две седмици, но накрая разбра. Знаех си, че ще успее. Той мълча още една седмица — не искал да ме разсейва по време на подготовката за процеса. Но накрая го притиснах и той ми определи среща в моргата.