Дълга целувка за сбогом

— Ейб, трябва да призовеш Ригс. Засега те оставям да продължиш, но всичко това ще е обвързано с показанията на Ригс.

Нямах нищо против. Колкото повече разпитват Чарли, толкова по-добре. Нека го призоват за свидетел на обвинението. Тъкмо прокуратурата ще потвърди неговата благонадеждност, преди да го потърся и аз.

Соколов продължи с Маккензи по всички точки. Откриването на сукцинилова киселина и холин — двете съставки на сукцинилхолина — в мозъка и черния дроб на Филип Кориган. Мускулният разрез със следи от инжекция. Експертното му мнение относно причината за смъртта — спиране на сърдечната дейност поради инжектиране на сукцинилхолин. Ами аневризмът? Нищо чудно предсмъртните гърчове да са предизвикали разкъсване на аортата. Но сукцинилхолинът несъмнено е главна причина за смъртта.

Цялата история продължи около десет минути. Соколов предложи токсикологичният доклад да бъде приет за доказателство и съдията прие при условие, че Чарли Ригс докаже произхода на образците. След това дойде моят ред.

Грабнах доклада, сбръчках чело и се престорих, че чета.

— И тъй, доктор Блумбърг…

— Доктор Маккензи — поправи ме свидетелят.

— О — изненадах се аз. — Сигурно има някаква грешка.

Този доклад е подписан от доктор Блумбърг.

— Блумбърг работи под мой надзор и аз отговарям за дейността му — заяви Маккензи с изтънял глас. Усещаше, че работата става дебела.

Завъртях се към съдията.

— Ваша светлост, предлагам да се отхвърлят всички показания на доктор Маккензи като сведения от втора ръка. Освен това той не е способен да отговаря на въпросите ми по доклада, тъй че и самото доказателство трябва да отпадне.

Преди Соколов да ми предложи Блумбърг, когото изобщо не желаех да виждам, Маккензи побърза да се намеси.

— Ваша светлост, аз съм отлично запознат с токсикологичните методи, както и с изработването на този доклад въз основа на хроматографски изследвания.

Ах, суета човешка.

— Много добре — казах аз. — След като имаме работа с експерт, оттеглям възражението.

Маккензи отново седна. Но преди да се настани удобно, аз попитах:

— Колко сукцинилова киселина бе открита в мозъка?

— Колко? — повтори той.

— Да, според вашия доклад — или според доклада на Милтън Блумбърг — в мозъка е открита сукцинилова киселина. Колко?

Той се стресна.

— Не знам.

— А в черния дроб?

— Не знам. Това няма значение…

— Колко холин?

— Възразявам! — Соколов се втурна към подиума. — Ваша светлост, той не оставя свидетеля да довърши.

Съдията погледна към журналистите. Хелън Бюкман от „Хералд“ кимаше. Или просто дъвчеше дъвка. Все едно.

— Приема се. Продължавайте, докторе.

Маккензи мълчеше. Помъчи се да съобрази. После объркано тръсна глава.

— Не сме измервали количеството.

Аз бях потресен. Рязко се завъртях пред заседателската ложа и разтръсках доклада срещу свидетеля като тореадор.

— Значи може да са били и десет милиграма, и двайсет, и литър, и пет литра?

— Вие не разбирате — навъси се презрително Маккензи.

— Не разбирам, естествено. Затова питам. Е, колко холин бе открит в мозъчните тъкани?

— Не знам. Повтарям, не сме проверявали за количество, а за присъствие. Изследването е качествено, а не количествено.

Докторски измишльотини.

— Тогава как различихте веществата, които уж сте намерили, от нормално присъстващите в организма холин и сукцинилова киселина?

Докторът се изблещи насреща ми. Аз пристъпих към него.

— Тези две вещества присъстват в нормалния човешки организъм, прав ли съм?

— Да, така е.

— Значи вашето изследване може да е засякло сукциниловата киселина и холинът, които се срещат във всяко тяло?

Той помълча. Озърна се умолително към Соколов. Това не му помогна. Стрелна очи към заседателите, отметна перчема и упорито заяви:

— Холинът и сукциниловата киселина в нормалното тяло са толкова малко, че тестовете не ги засичат.

— А какво е нормалното количество?

— Само следи. Нищо повече.

— И тези следи не се засичат с вашите тестове?

— Да, сър.

— Тогава откъде знаете, че ги има?

— Знам и толкоз!

— Добре. По време на вашето обучение като химик…

— Не казвам, че съм химик — изхленчи той. Вече беше преминал изцяло в отбрана и се свиваше на стола.

— Но сигурно знаете как се правят тестове с газов хроматограф?

— Не — каза той и бързо добави: — Аз надзиравам.

— А — казах аз.

Това ми хареса. Заседателите много добре знаят как се надзирава — подпираш се на камиона и пиеш кафе, а баламите копаят канавки.

— Без съмнение, вие сте открили сукцинилова киселина и холин около мястото на инжекцията, нали?

— Не, не съм казал такова нещо. Знаете, че не открихме следи.

— Как си го обяснявате?

— Очаквах да ги открием, ако това питате.

Кимнах одобрително и помълчах, за да подсиля ефекта.

— Очаквали сте да откриете около убождането сукцинилова киселина и холин, защото концентрацията трябва да е най-голяма около мястото на инжекцията, прав ли съм?

Той пак се озърна към Соколов.

— Обикновено е така.

— Тогава как ще обясните липсата на тези две вещества около мястото, където уж била инжектирана отровата?

Той мълчеше. Секунда, две. После промърмори едва чуто:

— Понякога науката не може да обясни всичко.

— Съвършено вярно — казах аз и си седнах.

Ейб Соколов беше старо куче и знаеше как се съживява смачкан свидетел.

— Само няколко кратки въпроса — каза той съвършено спокойно. Никога не бива да показваш на заседателите, че те е страх. — И тъй, доктор Маккензи, какво друго издирваха вашите тестове, освен наличието на сукцини лова киселина и холин? Обърнете внимание на страница седем.

Маккензи се окопити и изпълни съвета. Прелисти доклада на Блумбърг, откри страница седем и се усмихна.

— Проверихме за други токсини. Тези тестове се оказаха отрицателни. Положителни резултати имаше само за съставките на сукцинилхолина.

Соколов кимна.

— По какъв начин изключихте и най-малката възможност да бъдат отчетени следи от естествено присъстващи в тялото количества сукцинилова киселина и холин?

Доктор Маккензи пак наведе глава над протокола и очите му се проясниха.