Игра на часове
Шрифт:
Мишел се загледа напред.
— А къде отиваме ние?
— При семейство Батъл. Обадих се да уговоря среща.
Кинг помълча, после добави: — Ти вече преживя доста за днес. Сигурна ли си, че ще издържиш?
— С какво толкова ще ме изплашат семейство Батъл след видяното в моргата?
— Може и да има с какво.
14
Имението Батъл се намираше върху внушителен хълм. Просторната триетажна сграда от тухли, камък и дърво бе обкръжена от декари изумрудена трева, осеяни тук-там с вековни дървета. Имотът излъчваше усещането за старо богатство, макар че купищата пари, на които дължеше съществуването
— Добре дошли в замъка Батъл — подхвърли той.
— Замък ли го наричат?
— Не, шегувам се.
— Ти каза, че познаваш Реми Батъл.
— Както и повечето местни жители. От време на време играех голф с Боби. Той е общителен и властен, но има железен кураж и отвратителен нрав, ако случайно го ядосаш. Реми пък е от онези жени, които ти позволяват да зърнеш само късчета от характера им, и то при строго определени условия. А ако ядосаш нея, дори цял лекарски екип трудно ще успее да те закърпи.
— Откъде са й измислили странното име Реми?
— Съкратено от Ремингтън. Според злите езици това била любимата оръжейна марка на баща й. Всички, които я познават, смятат, че името й подхожда идеално.
— Кой би предположил, че в едно тъй малко градче живеят толкова интересни хора? — Мишел се загледа към внушителната постройка. — Страхотно местенце!
— Погледнато отвън — да. За вътрешността ще изчакам сама да прецениш.
Когато почукаха на входната врата, почти незабавно им отвори едър мускулест мъж на средна възраст, облечен с жълта плетена жилетка, бяла риза, черни панталони и вратовръзка в неопределен тъмен цвят. Представи се с името Мейсън. Съобщи им, че мисис Батъл имала да довърши нещо и след малко щяла да дойде при тях на задната веранда.
Докато Мейсън ги водеше през къщата, Мишел огледа потресаващия интериор. Нямаше и капка съмнение, че всичко около нея е скъпо. И, кой знае защо, най-силно я изненада липсата на чувство за парадиране с това богатство.
— Вътрешността е прекрасна, Шон — прошепна тя.
— Нямах предвид тази вътрешност — тихичко отговори той. — Говорех за обитателите.
Излязоха на задната тераса и завариха там маса, върху която имаше горещ и студен чай, солени и сладки хапки и сандвичи. Мейсън наля напитки по техен избор, после си тръгна, затваряйки тихичко остъклената врата зад себе си. Температурата беше около двайсет и пет градуса, слънцето грееше и из въздуха все още се носеше влага от неотдавнашните дъждове.
Мишел отпи глътка чай с лед.
— Този Мейсън нещо като иконом ли е?
— Да, работи при тях открай време. Всъщност е нещо повече от иконом.
— Значи доверен човек? Може би ще ни бъде полезен.
— Едва ли, струва ми се твърде лоялен — отвърна Кинг. — Но, от друга страна, човек никога не знае колко тежи нечия лоялност, докато не провери на кантара — за предпочитане с няколко банкноти върху другото блюдо.
Двамата чуха плясък на вода, пристъпиха до железния парапет, който ограждаше част от терасата, и хвърлиха поглед към великолепния терен зад къщата.
Върху просторната зона за забавления на открито имаше каменна сграда с басейн, голям навес с масички за пикник, малък басейн с джакузи, в който спокойно можеха да се поберат дузина възрастни, и
още един голям овален басейн, очертан по ръба с декоративни тухли и каменни плочи.— Винаги съм се чудила как живеят богатите — каза Мишел.
— Като теб и мен, само че много по-добре.
От бистрата и очевидно затоплена вода на басейна излизаше млада жена с извънредно оскъден бански костюм и дълга руса коса. Беше висока метър и седемдесет и седем-осем, а щедрите извивки на тялото й определено ловяха окото. По краката, ръцете и раменете й се очертаваха стегнати мускули, а на пъпа върху плоския й корем блестеше халка. Докато се навеждаше за хавлия, двамата видяха голяма татуировка на дупето й.
— Какво си е татуирала? — попита Мишел.
— Името — обясни Кинг. — Савана. — Той се загледа в младата жена, която се бършеше с хавлията. — Да им се чуди човек какво ли не пишат по кожата си, и то с ръкописни букви.
Мишел вдигна вежди.
— И успя да го разчетеш чак оттук?
— Не, виждал съм го и друг път — каза Кинг и побърза да уточни: — На едно плажно парти.
— Аха. И защо си е написала името там? За да не я забравят мъжете ли?
— Полагам големи усилия да не разсъждавам по въпроса.
Савана вдигна очи, видя ги и размаха ръка. Наметна се с къс прозирен халат, обу си чехли и тръгна нагоре по тухлените стъпала.
Когато стигна до тях, тя прегърна Кинг с такава сила, сякаш искаше да премаже гърдите му с масивния си бюст. Гледани отблизо, чертите на лицето й се оказаха не тъй безупречни като тялото; носът, брадичката и челюстта бяха неправилни и малко по-остри, отколкото трябваше, но Мишел реши, че прекалява с критичния поглед. Савана Батъл беше много красива жена.
Савана огледа Кинг с възхищение.
— Честна дума, Шон Кинг, при всяка нова среща изглеждаш все по-добре. Е, честно ли е това? Ние, жените, само стареем.
Говореше с провлечен южняшки акцент, но според Мишел го правеше нарочно.
— Последното очевидно не се отнася за вас — каза Мишел и протегна ръка. — Аз съм Мишел Максуел.
— О, колко сте мила — отвърна Савана, но тонът й подсказваше, че съвсем не мисли така.
— Честито дипломиране — каза Кинг. — Колежът „Уилям и Мери“, нали?
— Татко открай време искаше да уча в колеж и аз се съгласих, макар да не бих казала, че ми беше приятно.
Савана седна и бавно започна да бърше стройните си крака — според Мишел изкусителният жест беше предназначен за Кинг. После посегна към платото със сандвичи.
— Каква специалност завършихте? — попита Мишел. Струваше й се, че младата жена трябва да е получила диплом като клакьорка или специалистка по купоните, а може би и в двете области.
— Инженер-химик — гласеше за нейна изненада неясният отговор. Явно никой не бе научил Савана, че не е прилично да се говори с пълна уста. — Татко натрупа богатството си като инженер и аз май съм се метнала на него.
— Много ни е мъчно за Боби — тихо каза Кинг.
— Той е корав мъж. Ще се справи — отвърна уверено Савана.
— Чух, че се каниш да тръгнеш по свой път — каза Кинг.
Лицето на Савана помръкна.
— Хората май непрестанно се забавляват с прогнози какво смятам да правя. На малката Батъл богатството й е в кърпа вързано — горчиво добави тя.
— Нямах предвид това, Савана — меко отвърна Кинг.
Тя отхвърли извинението му с рязък замах из въздуха.
— Цял живот го търпя, тъй че защо да спирам точно сега, нали? Искам сама да си пробия път в живота, а това невинаги е лесно с родители като моите. Но ще успея. Няма да разчитам само на кредитната карта, за да си купя щастие.