Игра на часове

— Къде е Силвия? — попита Кинг.

Уилямс поклати глава.

— Прибра се, скапана от умора. Снощи привърши аутопсията на Хинсън, хвана някакъв вирус и сега повръща в тоалетната. Или поне това се канеше да направи, когато приключихме разговора. Ще дойде веднага щом се съвземе.

Бейли се намеси.

— ФБР също. Това е петата поредна смърт, поне доколкото знаем. Трябва да вземем по-сериозно участие, Тод. Съжалявам.

— Тогава може би ти ще поговориш с Реми. Когато узнае какво се е случило, жив ще ме одере.

Кинг каза:

— На ваше място не бих разгласявал нищо, докато не получим писмо от убиеца. Часовникът и перото са почти сигурни признаци, че Боби е поредната жертва, но трябва да бъдем абсолютно уверени, преди да си навлечем неприятности с Реми.

— Добре казано — съгласи се Бейли.

— Липсват ли някакви вещи от стаята на Боби? — попита Мишел. — Човекът, когото търсим, е вземал по нещо от всички останали жертви.

— Няма как да сме сигурни, преди да разговаряме с Реми — каза Уилямс. — А сега искам да уточня пълната последователност на събитията.

Той излезе за момент и след малко се върна с лекуващия лекар и старшата сестра.

— Може ли още веднъж да ни изложите всичко по часове и минути? — попита Уилямс.

— Да, сър — отговори сестрата. — Мисис Батъл беше тук от четири следобед до около десет вечерта. През цялото време остана в стаята. Мистър Батъл беше жив и в добро състояние до десет и няколко минути, когато дежурната сестра го провери за последен път. Не е имал други посетители.

— А преди идването на мисис Батъл? — попита Мишел.

— В ранния следобед дъщеря му Савана дойде и остана за малко. Не знам точния час. След това намина и Доротея Батъл, някъде около два и половина.

— През задната врата ли влязоха? — попита Бейли.

— Само Савана, Доротея мина през главния вход — отговори сестрата.

— Ще ни трябва точното време на двете посещения — каза Уилямс.

— Много добре, ще го уточним — отвърна намусено лекарят. — А сега бихте ли ме извинили? Имам и други пациенти.

Човекът навярно се тревожи за неминуемия съдебен процес, надвиснал над болницата, помисли си Кинг.

— Дано с тях да имате повече късмет — изтърси Уилямс, който явно бе доловил същото послание в тона му.

След като лекарят излезе, Уилямс продължи да разпитва сестрата.

— И тъй, в десет и петнайсет състоянието на Батъл се промени.

Сестрата кимна.

— Спиране на сърдечната дейност. Когато пристигна първата сестра, мониторът показваше права линия. Екипът от реанимацията се опита да го спаси, но не успя.

Кинг каза:

— Значи за десетината минути между посещението на сестрата и спирането на сърдечната дейност убиецът е нанесъл удара и отровата е подействала, ако наистина става дума за отрова.

— Така изглежда — кимна Бейли.

— Забелязах, че в стаята има видеокамера — каза Кинг.

— Във всички стаи има. Така можем да наблюдаваме пациентите от дежурната стая.

— Но никой не е забелязал външен човек да влиза след напускането на мисис Батъл.

Сестрата се смути.

— Понякога дежурната стая остава празна.

— Например при застъпването на нова смяна? — подсказа Кинг.

— Да. Ако някой е дошъл след мисис Батъл, трябва да е влязъл през задната — врата, иначе щяхме да го забележим.

— Разбирам — отвърна Кинг.

— Голям риск е било да влиза, когато болницата гъмжи от народ — отбеляза Уилямс.

— Е, ако някой е искал да извърши подобно нещо — каза сестрата, — не би могъл да избере по-подходящо време.

— Да, несъмнено — каза Кинг.

На излизане Кинг спря пред стаята на сестрите.

— Може ли да огледам? — попита той старшата сестра. — Мина зад широката конзола и огледа изображенията върху мониторите. — Не се води запис, нали?

— Не. Камерите не са за охрана, а само за наблюдение на пациентите.

— Е, май ще трябва да си преосмислите философията.

— Какво беше това? — попита Мишел, след като напуснаха дежурната стая.

— Хрумна ми, че човек, запознат с болничните процедури, би трябвало да знае и за камерите. Не е твърде приятно да попаднеш на екран точно когато убиваш някого; отразява се много зле на съдебната защита. Във всички други стаи камерите бяха разположени така, че да обхващат цялото легло и апаратурата от двете му страни. В стаята на Батъл се виждаше само леглото и дясната страна.

— Убиецът е изместил камерата, за да не го забележат какво върши, ако някой случайно е наблюдавал монитора.

— Точно така.

На изхода от болницата срещнаха Хари Карик. Въпреки ранния час адвокатът беше облечен със сако от туид и скъпа спортна риза.

— Хари, какво търсиш тук? — попита Кинг.

— С Боби Батъл сме стари приятели. По-точно бяхме стари приятели. Освен това съм юридически съветник на болницата. Обадиха ми се у дома. Току-що приключих разговорите с ръководството. Признавам, че има конфликт. Но това е положението. Видяхте ли Реми?

— Не, когато пристигнахме, си беше тръгнала.

— Знам поне отчасти какво са открили в стаята на Боби — каза Карик. — Вероятно има и още.

— Само дето засега не знаем какво е.

— Добре, няма да ви задържам, но скоро трябва да поговорим за случая с Джуниър.

— Как върви?

— Разкритията ви досега бяха ценни, но не ми помагат особено. Опипах почвата с прокурора — исках да разбера дали ще прояви снизхождение, ако Джуниър се признае за виновен, но той не обели и дума. Без съмнение всичко е в ръцете на Реми. Тя и преди беше разстроена, а сега, след смъртта на Боби, не вярвам да е омекнала.

— По-скоро се е ожесточила — подхвърли Мишел.

— Сигурно — мрачно се съгласи Карик. — Е, няма да ви задържам. Ако чуете нещо повече за смъртта на Боби, обадете се.

Той им обърна гръб и се отдалечи. Видяха го как седна в идеално възстановен британски спортен автомобил и подкара към червеникавото сияние на изгряващото слънце.

Мишел се обърна към Кинг.

— Наистина ми е жал за Хари. Приятел е със семейство Батъл, но защитава не само Джуниър Дийвър, а и болницата, където умря Боби.