Игра на часове

— Чух — измънка Джуниър.

— Беше убит, ако случайно не знаеш — продължи тя със странно безизразен глас.

— И това чух.

— Ти излизаш от затвора, а той изведнъж умира.

Джуниър я изгледа с разширени очи.

— Вижте, госпожо, няма да позволя да ми лепнете и това.

— О, сигурна съм, че имаш алиби.

— И още как.

— Браво на теб, но причината да съм тук е съвсем друга.

Тя пристъпи още по-близо и свали тъмните очила. Очите й бяха зачервени и подпухнали.

— Тогава защо дойдохте? — попита Джуниър.

— Искам си ги, Джуниър. Искам си ги веднага.

— По дяволите, мисис Батъл, не съм ви взимал халката.

Изведнъж тя се разкрещя:

— Пет пари не давам за скапаната халка! Другите неща искам. Върни ми ги. Незабавно.

Джуниър раздразнено се плесна по бедрото.

— Колко пъти да ви повтарям? Не са у мен, защото не съм се вмъквал в дома ви.

— Ще ти платя каквото поискаш — настоя тя, без да го слуша. Огледа се към недовършената къща. — Ще платя на първокласна строителна фирма да довърши вместо теб. Ще направя къщата два пъти по-голяма, ще ти изкопая и басейн, каквото искаш, по дяволите. — Тя застана плътно до него и здраво стисна избелялото му джинсово яке. — Каквото поискате с Лулу, ще ви го дам. Но в замяна искам да ми върнеш онези неща. Просто ми ги дай и обвиненията отпадат, а ти оставаш на свобода с великолепна къща. И можеш да задържиш проклетата халка.

— Мисис Батъл, аз…

Тя го зашлеви през лицето и Джуниър смаяно млъкна.

Ако някой мъж дръзнеше да му посегне, би го убил. Сега обаче дори не направи опит за съпротива.

— Но не ми ли ги дадеш, ще те накарам да си мечтаеш за двайсет години в затвора. Ще ме молиш на колене още преди да съм приключила с теб. Познавам разни хора, Джуниър, опасни хора. Те ще дойдат да те посетят. Никога няма да ги забравиш. — Тя пусна якето му. — Ще ти дам време за размисъл, но не много.

Тя понечи да си тръгне, но пак се обърна към него.

— И още нещо, Джуниър. Ако се опиташ да използваш тия неща по какъвто и да било начин или ако ги покажеш на някого, ще дойда да те посетя лично. С ловната пушка, която ми подари татко точно преди да умре. И ще ти пръсна грозната тиква. Разбра ли ме?

Всичко това бе изречено спокойно, но с тъй смразяващ тон, че Джуниър ясно чу как пулсът му отеква в ушите.

Реми Батъл очевидно не смяташе, че въпросът й се нуждае от отговор. Сложи си очилата, завъртя се и си тръгна също тъй тихо, както бе дошла.

Вцепенен и задъхан, Джуниър бе застинал на място и гледаше подир нея. През живота си неведнъж бе влизал в кръчмарски побоища срещу грамадни мъжаги, водени от твърдото намерение да го осакатят; веднъж дори бе пострадал от нож. Всеки път изпитваше страх. Но онзи страх не представляваше нищо в сравнение с ужаса, който го изпълваше сега, защото не се и съмняваше, че смахнатата жена говори съвършено сериозно.

35

По-късно през същата седмица Чип Бейли свика сутрешно съвещание на целия екип, ангажиран с издирването на убиеца или убийците на петте жертви. Съвещанието се състоя в полицейския участък на Райтсбърг и Кинг — който присъстваше заедно с Мишел, Тод Уилямс и мнозина представители на Вирджинската щатска полиция и ФБР — остана с впечатлението, че това е наивен опит да се демонстрира кой командва парада. В края на краищата именно ФБР беше тежката артилерия. Раздразнението му от тази елементарна хитрост не закъсня да се прояви.

— Съставихме психологически профил — каза Бейли, докато неговият помощник раздаваше папки на седящите около масата.

— Чакай да се досетя — каза Кинг. — Бял мъж на възраст от двайсет до четирийсет години, гимназиално образование или колеж, коефициент на интелигентност над средния, но му е трудно да се задържи на едно работно място; първородно дете в семейство на работници, психологическа травма в детството, властна майка, може и да е незаконороден. Единак, маниак на тема контрол, от ранна възраст проявява интерес към садомазохизма, порнографията, воайорството и измъчването на малки животни.

— Получи ли вече копие от доклада? — изръмжа Бейли.

— Не. Но в повечето психологически профили се повтаря почти същото.

— Защото серийните убийци имат сходни черти на характера — отвърна Бейли. — Доказано е категорично. Всъщност всичко в този профил се основава на установени факти. За жалост не ни липсва опит. Над три четвърти от световните серийни убийци са в тази страна и от 1977 година насам имат в актива си повече от хиляда убийства, като две трети от жертвите са жени. Единствената интересна подробност при нашия тип е, че в неговия подход има странна смес от ред и безредие. В един случай използва въжета, но не и в останалите. Едната жертва е пренесена, другите не. Едното тяло укрива в гората, другите оставя където са паднали. Говоря за потвърдени данни, Шон.

— Да, повечето серийни убийци навярно отговарят на този профил, но не всички. Някои просто не подлежат на класификация.

— И смяташ, че случаят е такъв? — попита Уилямс.

— Помислете малко. Никоя от жертвите не е претърпяла сексуално насилие или осакатяване, което при серийните убийства е почти задължителен елемент. И нека погледнем към кого са насочени престъпленията. Повечето серийни убийци не се отличават с храброст. Сграбчват най-лесната плячка: деца, безпризорни юноши, проститутки, млади хомосексуалисти и душевноболни.

— Една от жертвите е именно такава — възрази светкавично Бейли. — Екзотична танцьорка, значи най-вероятно и проститутка. Други две жертви са ученици от гимназията. А един от убитите е лежал в кома. Не бих ги нарекъл трудна плячка.

— Но не знаем със сигурност дали Ронда Тайлър е била проститутка. Дори и да се окаже така, то дали е убита по тази или по друга причина? А Кани и Пембрук не бяха безпризорни. И наистина ли смяташ, че един типичен сериен убиец ще се промъкне в болнична стая, за да инжектира отрова във венозната система на застарял мъж с тежък инсулт? — Той помълча, за да могат другите да осмислят думите му, после добави: — Боби Батъл беше много богат. Може би и други са искали смъртта му.

— Искаш да кажеш, че имаме работа с двама убийци? — подхвърли скептично Бейли.

— Искам да кажа, че не знаем, но не можем предварително да отхвърлим подобна възможност — отсече Кинг.

— В тази работа имам повече опит от теб, Шон — отвърна невъзмутимо Бейли, — и докато някакъв нов факт не ме накара да променя мнението си, ще използваме този профил и работната хипотеза, че преследваме само един убиец. — Той изгледа втренчено Кинг, после кимна към Мишел. — Разбрах, че сте назначени за помощници на шерифа. Искам да знаете, че нямам нищо против. Всъщност по мое мнение още двама опитни професионалисти ще са ни само от полза в работата по случая.

Само че… добави мислено Кинг.

— Само че — продължи Бейли — имаме установен ред как се вършат нещата. Трябва да действаме координирано и взаимно да се държим в течение. Както се казва, лявата ръка да знае какво върши дясната.

— И, разбира се, Бюрото ще дава разрешение за всяка крачка напред — процеди Уилямс през зъби.

— Точно така. Ако изникнат важни улики, искам незабавно да узная за тях, за да преценим кой е най-подходящ да ги разследва.

Кинг и Мишел се спогледаха. Явно си мислеха едно и също. Така Бейли и Бюрото още могат да командват парада, да извършат ареста и да оберат цялата слава.