Игра на часове

Уилямс преглътна хапчетата и кимна.

— По-голямата част от наследството е за Реми.

— Съвместна собственост ли беше имението? — попита Кинг.

— Не. Той беше записал повечето неща на нейно име, включително и патентите си. Къщата автоматично се наследява от Реми, а тя самата имаше доста имоти.

— Ти каза „по-голямата част“. Кой получава останалото?

— Разни благотворителни организации. Еди и Доротея получават по нещо. Но не чак толкова, че да оправдае убийство.

— Ами Савана? — попита Кинг.

— Не, тя не получава нищо. Но за нея вече бяха отделени значителни средства.

— И все пак е доста грубо да не й завещае нищо.

— Може да не са били чак толкова близки — каза Бейли.

Кинг го погледна.

— Добре ли познаваш семейството?

— С Еди се виждаме почти редовно. Ходим на лов, понякога посещавам неговите инсценировки. Веднъж дойде в Куонтико да разгледа Академията на ФБР. Всъщност Реми и Боби също са идвали заедно с иконома Мейсън. Имам две-три картини на Еди. Доротея ми помогна да си намеря къща в Шарлотсвил. Прекарах с тях един следобед след убийството на Боби. Еди беше потресен, личеше си. А смятам, че още повече го тревожеше как ще се отрази случилото се на майка му.

Кинг кимна.

— Е, той не би могъл да убие баща си. Тогава беше с нас.

— А когато са убити Ронда Тайлър и двамата гимназисти, той е бил на инсценировка — добави Бейли.

— Ами Доротея? — попита Мишел.

— Проверихме я. Тя също е чиста.

— И за времето, когато убиха Боби Батъл? — попита Кинг.

— Е, тя казва, че пътувала към Ричмънд, където имала среща на другата сутрин.

— Сама?

— Да.

Кинг каза:

— Значи всъщност няма алиби. И като стана дума за Доротея, добре ли я познаваш?

— Както казах, тя ми помогна за къщата. Не вярвам да е проляла много сълзи за смъртта на Боби.

— Щастлив брак? — попита Мишел.

— Знам, че Еди я обича. Не съм сигурен дали е взаимно. Между нас казано, не бих се изненадал, ако тя търси развлечения настрани.

— А Савана твърди, че в момента на убийството си била у дома. Така ли е?

— Разпитах прислугата, но привечер всички са се прибрали по стаите си с изключение на Мейсън, а той не помни да я е виждал. Тя пък определено не беше във форма, когато разговаряхме с нея. Ще трябва да я разпитам още веднъж.

— Значи не е извън подозрение. А Боби и Реми? — попита Кинг.

— Какво имаш предвид?

— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че по наши сведения преди три-четири години двамата са се скарали жестоко заради изневерите на Боби?

— Не. Носеше му се славата. Някои хора смятаха, че е мирясал, но едва ли.

— Което може да е страшно добър мотив тя да убие съпруга си — отбеляза Мишел.

— Възможно — каза Бейли.

— А Реми? — попита Кинг.

— Какво, да е изневерявала на Боби ли?

Кинг кимна.

— Не, никога — твърдо заяви Бейли.

— Стори ми се, че Мейсън е твърде привързан към Реми — каза Кинг.

— Не се и съмнявам, но той не е от нейната категория и никога няма да бъде, ако това имаш предвид.

За няколко секунди Кинг се втренчи в Бейли, после реши да смени темата. Погледна към Уилямс.

— Силвия приключи ли с аутопсията на Джуниър?

— Да — отвърна Уилямс, който донякъде се бе опомнил от страданията с помощта на една шоколадова поничка и две чаши кафе. — Умрял е от задушаване, макар че преди това е удрян по главата с лопата и парче дърво. Адски много кръв беше загубил.

— Известно ни е — сухо каза Кинг.

— Вярно — кимна полицейският шеф. — Както и да е, Силвия смята, че този път може да е открила следа от престъпника. А криминалистите намериха няколко нишки, които не съвпадат с облеклото на Джуниър. Разполагаме и с частична следа от автомобилна гума. Може да е от колата, с която избяга.

— По-добре сравнете нишките с моите дрехи — каза Кинг. — Аз… аз паднах върху Джуниър, когато започна стрелбата.

— И като стана дума за стрелба, извадихте ли куршумите от гумите? — попита Мишел.

— Четирийсет и четвърти калибър — отговори Уилямс. — Нищо особено. Надяваме се да открием оръжие, с което да ги сравним.

— Убиецът имаше лазерен прицел, това е доста специална техника.

— Изчезнала е и катарамата от колана на Джуниър — отбеляза Уилямс.

— Още един трофей — каза Мишел.

— По всичко личи, че Джуниър е оказал яростна съпротива — каза Бейли. — Има много защитни рани по ръцете и китките му. А един кофраж е съборен, вероятно при схватката.

— Този тип явно започва да допуска грешки — каза Уилямс. — Вашата поява здравата е объркала плановете му.

— Не смятам, че постигнахме много — каза Мишел. — Само го изтървахме да избяга.

Кинг отново се вгледа в копието от писмото.

— За пръв път нарича жертвата си по име — каза той.

— Забелязах — каза Бейли.

— Защо му е да прави това? — промърмори замислено Уилямс.

— Играе си с нас. Иска да ни подразни.

— С каква цел? — попита Мишел.

— Защото всичко е част от някаква по-голяма картина, която все още не виждаме — отговори Кинг.

— И каква може да е тя? — попита скептично Бейли.

— Когато се сетя, ти ще си вторият, на когото ще съобщя — каза Кинг и многозначително погледна Уилямс. После попита с по-мек тон: — Как го прие Лулу?

Уилямс се облегна и сви рамене.

— Не пророни и сълза, но децата бяха наоколо. Онази проклета вещица, майка й, изпадна в истерия и се разпищя колко обичала Джуниър, какво щели да правят без него и тъй нататък. Накрая се наложи Лулу да я изпъди от стаята. Голямо чудо.

Кинг и Мишел се спогледаха и мълчаливо поклатиха глави.

— Сега идваме до най-интересното — каза Уилямс. — Вие ни казахте, че Реми е заплашвала Джуниър. Че си искала някакви неща и настоявала Джуниър да не ги показва на никого.

Кинг кимна.

— Във всеки случай Лулу твърди, че от него научила. Но не Реми Батъл е пребила Джуниър, преди да го удуши.

— Но според разказа на Лулу тя е заплашила Джуниър, че има опасни познати.

Кинг поклати глава.

— Поне засега не виждам защо Реми би искала да го убие. Според Лулу тя дала на Джуниър време да си помисли. Ако е мъртъв, няма как да й каже къде са нещата… не че иначе би могъл, защото изобщо не вярвам да ги е откраднал.