Игра на часове

— Знаеш ли какво? Не вярвам да стреляш при толкова хора наоколо.

Той я изгледа победоносно. Изражението обаче не трая дълго.

Жената почука с пръст по цилиндъра, завинтен за цевта на пистолета, и каза:

— Това е заглушител. Прави гърмежа съвсем тих. — Тя отново се прицели в слабините му. — Искаш ли да ти демонстрирам набързо?

— Не — изкрещя той и отскочи назад. — Не.

Хвърли парите на масата, завъртя се, изскочи от стаята и затръшна вратата.

Жената заключи, върна се на леглото и глътна няколко хапчета. След броени минути стенеше на пода, отново обзета от щастие.

В коридора Силвия отскочи настрани само миг преди Кайл да изхвръкне навън. Бе чула всичко. Втурна се подир него и излезе тъкмо навреме, за да види как джипът му потегля с бясна скорост от паркинга. Силвия свали шапката и разпусна косата си. Подозренията й се потвърждаваха. Кайл крадеше лекарства и после ги продаваше на жената от стаята. Силвия реши да изчака на паркинга, за да види дали непознатата ще излезе.

Минаха часове. Утрото наближаваше и Силвия бе видяла стотици хора, предимно мъже, да напускат сградата. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато излезе още някой. Този път беше жена с шал около главата и тъмни очила въпреки непрогледния мрак. Едва се държеше на крака, но седна в една кола, паркирана близо до задния изход, и потегли. Силвия не я последва, защото жената би я забелязала. Тя обаче беше видяла добре колата. Качи се в своята и подкара към къщи. Някои въпроси бяха получили отговор тази вечер, но на тяхно място идваха нови, още по-тревожни.

49

Денят за погребението на Робърт Е. Лий Батъл започна с ясно небе, което скоро се заоблачи. Когато шествието наближи гробището, вече ръмеше топъл дъждец. Траурното множество насяда около пресния гроб под огромна бяла шатра.

Кинг оглеждаше редица познати лица; мяркаха се и непознати. Разправяха, че областните летища в Шарлотсвил и Линчбърг били претъпкани с частните самолети на семейни приятели, дошли да поднесат последна почит. А мнозина присъстващи навярно идваха просто от нездраво любопитство.

Мишел седеше до Кинг. Невероятно, но факт — беше облякла рокля! Кинг благоразумно се въздържа от коментар. Ръката все още го болеше от последното му остроумие.

Най-отпред седеше опечаленото семейство — Еди и Савана от двете страни на майка си. Чип Бейли беше до Еди. Доротея седеше в края на реда с ръце в скута. Мейсън стоеше отстрани и гледаше гъстия воал, закриващ лицето на Реми. Верен слуга докрай, помисли си Кинг.

От другата страна на Кинг седеше Хари Карик. Беше облечен спретнато както винаги и косата му изглеждаше още по-бяла на фона на черния костюм. Преди да седне, той набързо целуна Мишел по бузата и енергично стисна ръката на Кинг.

— Голяма навалица — прошепна му Кинг. Мишел се приведе да чуе какво ще си кажат.

— Боби и Реми имаха много приятели и делови съдружници. Ако махнем любопитните посетители и онези, които са дошли да злорадстват, остава извънредно подбрана публика.

— Предполагам, че случаят с Джуниър Дийвър е приключен.

— На практика да — отвърна Карик. — Не можеш да преследваш мъртвец за кражба. Къде е смисълът?

— На практика да, само че… — проточи Кинг, гледайки втренчено приятеля си.

— Само че ако съм бил прав да вярвам в невинността на Джуниър, все още бих искал да хвана крадеца.

— Искаш да продължим разследването?

— Да, Шон. Трябва да мисля за неговото семейство. Защо децата му да растат с мисълта, че баща им е бил крадец, ако не е вярно?

— Всъщност и ние имаме мотив да продължим.

— Да, разбирам, след като знам как беше убит Джуниър.

— Именно. Какво ще правиш след погребението?

— Поканен съм в дома на семейството — отговори Хари.

— Ние също. Може би ще намерим някое спокойно ъгълче, за да обсъдим тактиката си.

— Чакам с нетърпение.

Тримата се облегнаха назад и заслушаха как свещеникът започва своето слово за покойника, възкресението и вечния живот. Неспирният дъжд правеше мрачния следобед още по-потискащ.

Когато дългата проповед най-сетне приключи, свещеникът мина напред да утеши семейството. Кинг откъсна очи от групата край гроба и започна да оглежда терена сектор по сектор. Същият подход бе използвал като телохранител в тайните служби. Тогава търсеше потенциални убийци; сега търсеше човек, който вече е извършил убийство.

Забеляза я, когато се появи иззад полегатата могилка отдясно.

Лулу Оксли беше облечена изцяло в черно, но за разлика от Реми Батъл не носеше воал. После Кинг изведнъж се сети: днес бе и погребението на Джуниър. А в околностите имаше само едно гробище. Докато Лулу вървеше към тях, зад нея се появиха Присила Оксли и трите деца на Джуниър.

— По дяволите — прошепна Кинг на Хари и Мишел.

Мишел вече ги бе забелязала. Хари разбра какво става едва когато Кинг му посочи натам.

Адвокатът отметна глава и възкликна:

— Мили боже!

Лулу се обърна и направи на децата и майка си знак да спрат. Те мигновено се подчиниха, после Лулу продължи напред. Кинг, Мишел и Хари се изправиха едновременно, за да я задържат. Други от тълпата също я бяха забелязали, защото гласовете наоколо се засилиха.

Когато я пресрещнаха на десет — петнайсет метра от семейство Батъл, Кинг се опита да я спре:

— Лулу, недей да вършиш глупости.

— Пръждосвай се от пътя ми! — каза Лулу и Кинг разбра по гласа й, че е пила.

Хари я хвана за ръката.

— Лулу, чуй ме. Чуй какво ще ти кажа!

— Защо да те слушам, по дяволите? Веднъж те послушах и Джуниър е мъртъв!

Кинг имаше чувството, че е готова всеки момент да припадне или да извади пистолет и да почне да стреля напосоки.

— Нищо добро няма да излезе от идването ти — продължаваше Хари. — Нищо добро. Мисис Батъл също скърби.

— Дано да гори в ада заради онова, което направи!

Тя се опита да изтръгне ръката си, но той някак успя да я удържи. Гласът му звучеше отмерено и спокойно.

— Няма и помен от доказателство тя да е свързана със смъртта на Джуниър. Всъщност всичко сочи, че той е станал жертва на същия, който уби останалите, включително и Боби Батъл. Един и същ човек е убил съпрузите и на двете ви.

— Знам ли, тогава може да е поръчала убийството на мъжа си. Така или иначе, тя заплашваше Джуниър и сега той е мъртъв.

Кинг се озърна. Реми Батъл бе вдигнала воала си и ги гледаше втренчено. Сетне се сбъднаха най-големите му опасения. Реми пристъпи до Мейсън, каза му нещо, посочи ги и тръгна към тях, като се пазеше с чадър от дъжда.