Игра на часове

— Какво очакваш да ти каже Сали?

— Омръзна ми от мълчание по този случай — отвърна отсечено Кинг. — Тъй че дано да има адски добро обяснение защо се навърташе около гроба на Джуниър.

— Шон Кинг, знаеш ли, че си много секси, когато се ядосаш?

— Така разправят — каза Кинг и се отправи да търси Сали.

57

Кинг видя насреща да се задава ездачка. Но не беше Сали, а Савана, яхнала едър кон с бели петна на предните крака.

Тя спря до него и скочи от седлото. Беше с джинси, ботуши и кадифен жакет.

— Хубав ден за езда — каза той.

— Мога да ти оседлая кон, ако искаш.

— Отдавна не съм яздил.

— Стига де, това е като да караш велосипед.

Той посочи сакото и панталона си.

— Не съм подходящо облечен. Нека да го отложим за друг път.

— Добре — кимна тя, но явно не му вярваше.

— Сериозно, Савана. Някой път наистина ще пояздим.

— Дадено. При майка ми ли идваш?

— Вече се видяхме. За жалост разговорът бе кратък.

Савана неволно се усмихна.

— И това те учудва?

— Не, аз съм оптимист. — Той се огледа. — Да си виждала Сали?

— Хей там, в конюшнята — посочи Савана наляво зад Кинг. — Защо?

— Просто се питах.

Тя го изгледа недоверчиво, но после сви рамене.

— Благодаря, че дойде да си поговорим след погребението.

— Беше ми приятно. Знам колко трудно ти е било.

— Мисля, че ще стане още по-трудно. Онзи агент от ФБР пак беше тук.

— Чип Бейли? Какво искаше?

— Питаше къде съм била, когато убиха татко.

— Това е стандартен въпрос. А ти какво отговори?

— Че си бях у дома, в стаята. Никой не ме е виждал, или поне така предполагам. Сигурно съм заспала, защото не чух кога се прибра майка ми. Дори за смъртта на татко узнах едва когато тя се върна от болницата.

— Изненадан съм, че не е дошла да те повика, когато са й позвънили.

— Моята спалня е на втория етаж, чак в другия край на къщата. А аз… вечер излизам и понякога се прибирам късно. Сигурно си е помислила, че ме няма, и не си е направила труда да провери.

— Разбирам. Не прекалявай с нощния живот, отразява се зле на тена.

— Предпочитам да се веселя, докато още имам енергия. Тепърва ще ставам досадна и скучна.

— Едва ли някой би те нарекъл такава. Имаш ли вече планове за бъдещето?

— От една голяма нефтохимическа компания получих предложение за ръководител на геоложки проучвания. Работата ще е в чужбина. Мисля да приема.

— Е, без съмнение ще бъдеш най-хубавата изследователка на света.

— Продължавай да смяташ така. Току-виж, си помисля, че имаш тайни намерения.

— Не вярвам да съм на твоето ниво.

— Може и да те изненадам, мистър Кинг.

Докато Савана се отдалечаваше, Кинг я проследи с поглед. Беше забравил образованието й на химик. А тя, също като мнозина други в този загадъчен случай, нямаше алиби за времето, когато бяха убили баща й. И все пак ставаше дума само за една смърт и един убиец. Какво ли правеше в момента другият престъпник? Дали не търсеше начин да удължи списъка на жертвите си?

Завари Сали да чисти отделенията в конюшнята.

Тя се подпря на лопатата и избърса потта от челото си.

— Виждам, че Савана отново е почнала да язди — каза Кинг.

Сали сведе очи към лопатата.

— Но не съм я виждала да прояви интерес и към тази част от работата.

Кинг реши да кара направо.

— Видях те на погребението.

— Мистър Батъл имаше много приятели. Бяха дошли стотици хора.

— Не, имам предвид погребението на Джуниър Дийвър.

Сали застина.

— Джуниър Дийвър ли? — предпазливо повтори тя.

— Видях те да се навърташ тайно около гроба му. Освен ако кажеш, че имаш близначка.

Под изпитателния поглед на Кинг тя отново се захвана да чисти.

— Можеш да споделиш с мен или с ФБР. Както решиш.

— Не знам за какво говориш, Шон. Защо ми е да се навъртам около гроба на Джуниър? Както ти казах, с него почти не се познавахме.

— Точно това дойдох да те питам, защото явно си го познавала.

— Е, тук грешиш.

— Сигурна ли си, че искаш да спрем разговора дотук?

— За днес имам да свърша много работа.

— Чудесно, както кажеш. Познаваш ли някой добър адвокат?

Сали спря да чисти и го изгледа с тревога.

— За какво ми е адвокат? Не съм направила нищо лошо.

Кинг взе лопатата от ръцете на Сали и я остави настрани. После направи крачка напред, като я застави да отстъпи до вратата на едно от отделенията.

— Позволи ми да изясня положението докрай. Ако разполагаш със сведения за убийството на Джуниър Дийвър или за обира и съзнателно си ги укрила от властите, това е престъпление и се наказва със затвор. А обвинят ли те в подобно престъпление, ще ти трябва адвокат. Ако нямаш, мога да ти препоръчам няколко много добри.

Сали изглеждаше готова да се разплаче всеки момент.

— Нищо не знам, Шон, нищо! — изстена тя.

— Тогава няма от какво да се боиш. Но ако ме лъжеш, може да влезеш в затвора. — Кинг й върна лопатата. — А там може да няма коне, но е пълно с боклук. Човешки боклук — добави той.

Извади визитна картичка и я пъхна под панделката на шапката й.

— Когато премислиш нещата и разбереш, че съм прав, обади ми се. Мога да ти помогна.

Докато той се отдалечаваше, Сали взе картичката и я огледа с безпомощно изражение на лицето.

58

Ателието на Еди се намираше в двуетажен бивш хамбар зад сградата за карета. Мишел спря до страничната врата и подвикна:

— Еди!

Отвътре сградата беше коренно преустроена. Имаше прозорци по цялата дължина на втория етаж, както и остъклени капандури, за да осигурят на художника необходимата светлина; работните маси, стативите, кофите с четки и другите инструменти бяха спретнато подредени. По стените висяха големи и малки платна, някои от тях недовършени. Из въздуха се носеше тежък мирис на маслени бои и терпентин. На втория етаж имаше стаичка без прозорци, към която водеше стълбище.