Играта
Шрифт:
Според датата филмът бе сниман днес, само преди около час. Защо, по дяволите, бяха изпратили очевидно солиден играч като петдесет и осми, за да заснеме полицейски ескорт, и то на същото място, където друг играч вече беше изпълнил значително по-куражлийско дело?
Той бързо прегледа още няколко клипа и откри, че с два клика може да ги сортира по време.
Преди Lindhagensplan — The Sequel, имаше клип само отпреди ден. Той го отвори. Петдесет и осми стоеше пред магазин, някаква автокъща, както изглеждаше. Съдейки по ъгъла, от който снимаше, камерата трябваше да е била на нивото на гърдите му. Той влезе през вратата,
— Здрасти, Стигсон от Вестерурт — поздрави Хаселквист с qv свежата мацка зад щанда и размаха за секунда малък черен предмет в нейна посока.
— Идвам да взема 1710, трябва вече да е готова — каза петдесет и осми, без да му трепне гласът и получи усмивка в отговор.
Няколко секунди по-късно вече се бе подписал и получил автомобилен ключ, след което тръгна навън към оградения двор, все още с камерата закрепена на рамото.
Оказа се, че 1710 е полицейски бус, от онези фолксвагени, с които ченгетата обичаха да обикалят. Петдесет и осми скочи вътре, запали двигателя и клипът свърши секунди след като той внимателно мина през портата.
Значи Хаселквистът беше задигнал цял полицейски бус! Трябва да е бил снабден с изобилие от inside info. Беше получил всичко наготово, престорил се бе на ченге за няколко минути и си беше заминал.
И тренирана маймуна би се справила с тая работа…
Но отново можеше единствено да свали шапка на Играта. Явно имаха Мравки дори в полицията, точно както Ерман беше казал.
А освен това, сега разполагаха и с полицейски автомобил…
— Хрм…!
HP подскочи, когато Рехиман прочисти гърло някъде зад гърба му.
— К’во? — отсече той през рамо.
— Пазачът започна новата си обиколка, броейки по-предишните му патрули, имаме четири минути, преди да стигне дотук.
— Окей, окей — измърмори HP и прегледа набързо останалите клипове.
Общо взето знаеше каквото му трябваше за петдесет и осми. Във всеки случай, разполагаше с достатъчно, за да информира медиите, ако изберете тази посока, което изглеждаше все по-логично.
Можеше без съмнение да им предложи откраднат полицейски автомобил и prime suspect, а понеже беше разгара на лятото, вечерните вестници сигурно щяха да са повече от щастливи да попаднат на по-вълнуваща статия от диетите за отслабване. Само да успееше да намери номера на сметката и щеше да е постигнал целта си. Играта можеше да върви на майната си!
Той откри бутон „Трансакции“ и премести курсора върху него.
Но точно когато вдигна пръст, за да го натисне, с крайчеца на окото си забеляза още една картинка с познат мотив — и за няколко секунди като че се вкамени.
„Видял си грешно“, шептеше глас в главата му. „Просто кликни and get in the money, baby! Thailand here we come!“
Пръстът му все още висеше над бутона на мишката. Бързо цъкване и хоп, щеше да е на път към „Арланда“. Сигурно имаше нощен полет, дестинацията не беше от такова значение.
Hasta la vista, baby!
Но той знаеше, че гласчето го лъже. Не беше видял грешно.
И въпреки че една част от него протестираше бурно, той премести курсора и пусна клипчето.
„Здрасти, Мике!“, каза сестра му, преди нещо да закрие обектива и всичко да почернее.
„Мамка му, мамка му, мамка му“, беше единственото, което бе способен да измисли. Но
след няколко секунди мозъкът му се рестартира и той си възвърна контрола.Как, по дяволите, петдесет и осми беше заснел сестра му?
Кога беше снимано видеото?
И още по-важно — защо?
Клипът не предлагаше отговори. Беше дълъг само няколко секунди и нямаше информация за час и дата. Вероятно дори не беше истинска мисия, защото в такъв случай видеото щеше да е по-дълго и да съдържа повече информация.
Тогава какво беше?
Да не би просто погрешка да беше натиснал копчето и да беше заснел случаен човек?
Едва ли!
Какъв беше шансът от всичко хора в града, тъкмо петдесет и осми по случайност да заснеме сестра му, която само преди няколко седмици неволно бе замесена в Играта? Освен това по гласа и звучеше сякаш се познаваха. „Здрасти, Мике“, беше казала тя.
Хаселквистът наистина ли се казваше Микаел?
Тъкмо когато тръгна да превърта нагоре, за да провери, Рехиман сложи ръка на рамото му.
— Пазачът се качва по стълбите — каза той и равнодушният му глас всъщност се поколеба малко.
— Fuuuck! — изсъска HP през зъби.
Какво да прави сега?
След няколко секунди размисъл той осъзна, че е принуден да даде приоритет на първоначалната мисия.
Можеше да говори със сестра си и утре сутрин, а банковата сметка беше тук само сега. Имаше само един шанс да обере пота [157] .
157
В покера пот се наричат парите, за които се играе в дадена ръка и сумата се състои от направените до момента залози. — Б.пр.
Неохотно той спря да скролва и кликна на Transactions.
— Трябва да тръгваме веднага — каза Рехиман в същия миг, в който информацията се появи на монитора.
Данните го засипаха и HP се заозърта за всичко, което можеше да му е от полза. Депозити, сметки на получатели, дати, суми — но къде, по дяволите, беше сметката на подателя?
— Трябва да тръгваме СЕГА! — проплака Рехиман и разтресе рамото на HP.
Той се отскубна от хватката.
— Само още две секунди.
Това беше!
Най-долу на страницата, в малък отделен правоъгълник. Номерът на сметката, откъдето се оттичаха всички пари от Играта.
Гърнето със злато.
The. Motherload!
Дванайсет цифри, това бе всичко, което му трябваше, за да тегли пари.
HP беше проверил в нета. Наистина имаше сметки, за които бе нужен просто номера, точно както беше казал Ерман. Без лична карта, без тайни пароли, просто най-обикновен шибан номер на сметка.
И ето го и него!
Трябваше му нещо за писане и то на мига.
Рехиман все още стоеше наведен над рамото му и ако се съдеше по изражението му, трябваше да се разбърза. HP опипа дрехите си с ръце.
Майка му стара!
— Химикалка — почти извика той на Рехиман, който отново го задърпа за рамото.
— Заеби това, трябва да се махаме!
— Трябва ми химикалка, мамка му, имаш ли химикалка?!
Рехиман само поклати шава.
— Не можеш ли да напишеш цифрите на лаптопа тогава?
Не получи отговор.