Играта
Шрифт:
Адски мощна всъщност!
Той отпи няколко големи глътки от кенчето кола.
От другата страна на везните мотивите му бяха по-мътни, ако не направо граничещи с болното.
И все пак не можеше да ги пренебрегне.
Ако успееше да се промъкне в Светая светих на Играта, покрай всички високотехнологични защитни мерки и аларми, ако там вътре се натъкнеше на информация, която те биха направили всичко, за да защитят — това нямаше ли същевременно да докаже какъв супер талант беше той? Да докаже, че нищо не можеше да го спре, дори самата Игра, и че си струва да му дадат шанс?
Наистина ли беше толкова отчаян за одобрение, че беше готов отново да скочи на въртележката, макар да беше започнал да схваща колко meganasty можеше да бъде возенето?
Още
Няколко интернет страници например съвсем сериозно твърдяха, че свинският грип всъщност е дошъл от лаборатория. Че някой е взел малко испански грип, малко свински вируси и е разредил сместа със също толкова птичи грип, само за да създаде глобален бич.
Идеята беше интересна. Според теорията фармацевтичната индустрия можеше да стои зад този план, а Играта лесно би могла да го осъществи.
За двеста точки — инжектирай си тази спринцовка и после се вози във влака една седмица, без да си слагаш ръка на устата, като кихаш. Докосвай колкото се може повече повърхности и в никакъв случай не си мий ръцете повече от необходимото.
Двеста такива мисии в няколко добре подбрани града и хоп, продажбата на „Пандемрикс“, „Тамифлу“ и „Алкогел“ се качва с има-няма един милион процента…
Други в нета пък вярваха, че болестта изобщо не съществува, че всичко е номер, за да дадат повече пари на епидемиолозите или за да изплашат хората и те да си стоят вкъщи пред телевизорите.
А каква всъщност беше работата с Климатгейт?
Кой беше намерил мейлите, в които защитниците на околната среда единодушно бяха решили да преувеличат заплахата от глобалното затопляне? Бяха ли истински и в такъв случай who benefited?
Как беше умряла принцеса Даяна, кой направи така, че Литвиненко да свети на тъмно [146] или изгаси светлините за Краля на попа, ако смъртта на Джако въобще беше истинска, а не инсценирана…?
146
Александър Литвиненко, бивш руски шпионин, който през 2006 г. умира от лъчева болест след отравяне с полоний 210. — Б.пр.
Колко точки даваше такава мисия?!
И това далеч не беше всичко.
В този момент лаптопът му вече беше пълен с новини и коментари, които по един или друг начин се връзваха с кристално ясното заключение, което овърклокнатият му мозък най-накрая бе съзрял.
Независимо дали параноиците обвиняваха ЦРУ, СЗО, КГБ, СЕПО или други вълнуващи съкращения, оставаше един факт, който хората като че ли искаха да забравят.
Въпреки многомилионните бюджети и политическата закрила от най-висока инстанция, списъкът с провалили се cover-ups все пак беше ужасяващо дълъг: Уотъргейт, аферата ИБ [147] , Ешелон, Лилехамер [148] , Иран-Контри и Абу Граиб бяха само няколко примера. Колкото по-голяма беше организацията, толкова повече течове имаше, а, разбира се, факторът лош късмет също винаги дебнете зад ъгъла. Не ставаше дума само за мускулите, нужни да извършиш нещо такова, ами още по-важно: да успееш да потулиш нещата веднъж и завинаги.
147
През 1973 г. е разкрито съществуването на тайна разузнавателна организация към въоръжените сили на Швеция, която отговаряла едва пред няколко високопоставени личности и дори парламентът не знаел за нея. — Б.пр.
148
Отново през 1973 г., израелското разузнаване
Мосад провежда операция в Лилехамер, Норвегия и по грешка убива невинен марокански сервитьор. — Б.пр.А кой можеше да гарантира нещо такова? Виж какво се случи с Щази, а това беше още преди закона за защита на изобличителите или „УикиЛийкс“. Така че рисковете при глобалните заговори в повечето случаи надвишаваха печалбите — и то много!
Но представи си само, ако имаше сив играч, предрешен като ексклузивен клуб за развлечения, който се заемаше с почти всякакви мисии? Някой, който на свой ред наемаше още по-анонимните Сирхан, Марк и Лий Харви [149] , за да свършат мръсната работа. Пристрастени към Играта наивници, които трудно биха могли да обяснят собствените си постъпки, ако бъдат заловени — пък и освен това кой би им повярвал?
149
Убийците съответно на Робърт Кенеди, Джон Ленън и Джон Кенеди. — Б.пр.
Да, всичко се подреждаше, парченцата от пъзела си идваха на местата и логическата верига издържаше!
Значи нямаше нужда от глобално общество, организация със съкратено име или гигантски cover-up! Просто идея, достатъчно пари да бъде осъществена и одобрението на Водача.
И колелото се завърташе.
Game on!
Макар че вече беше въртял и сукал това заключение неколкократно, то все още караше космите по врата му да настръхват.
Ама че дяволска история!
Беше perfect sense и същевременно с това way beyond belief!
Обмисляше ли той и за секунда да направи comeback в нещо такова, или пък Играта ставаше още по-привлекателна сега, когато беше разкрил същинската и роля? И в тази връзка и своята собствена?
Довърши кенчето кола, доволен го хвърли така, че то описа висока парабола във въздуха, преди да се приземи в кошчето, след което веднага отвори ново.
No time for sleep, he needed to stay sharp и да помисли сериозно!
Хубавото в плана му за нападение беше, че нямаше нужда да взема решение още сега. И в двата случая основните точки бяха същите и той внимателно ги беше изредил в бележника си.
Проникни в сградата, за предпочитане незабелязано.
Открий какво е положението, кои продължават да играят и какво е the End Game.
Опитай се да откриеш номера на сметката с всичкия кеш.
Измъкни се със задника си in one piece.
Останалото щеше само да се нареди.
Ако претърпеше неуспех, винаги можеше да подхвърли анонимна информация на вечерните вестници или на „Мисия: разследване“, преди да напусне страната. Вече беше подготвил писмата и те чакаха в папката „Чернови“, бързо кликване на „Изпрати“ и това беше всичко.
Картите, с които разполагаше за мисията си, за съжаление не бяха от най-силните в тестето.
Асоциален гений, своите собствени смесени познания за Играта, старите логин данни на Ерман, както и, надяваше се, малко обикновен и почтен късмет. Шансовете за успех не бяха особено окуражаващи.
Но какво пък…
No guts, no glory!
18. Are you really sure you want to re-enter?
Списъкът беше кратък.
Черни дрехи — check.
Маска — check.
Логин данни — check.
Ексцентричен експерт — също check — за жалост…
Часът тъкмо минаваше десет вечерта, а те все още киснеха в колата.
„Торшхамнсгатан“ 142, на около сто метра надолу по улицата.
HP всъщност искаше да изчакат до сутринта, но според новия му приятел късната вечер беше за предпочитане, ако искаха да избегнат проблеми с полицията. Каза нещо за графика на смените и че по това време били заети с обикновения Свенсон, който катастрофира, боксира се у дома или в пиянството си изгубва ключовете на колата.