Името на розата
Шрифт:
По-късно, когато ще стане дума за съвещанието на следния ден, ще разкажа за монасите, които влизаха в състава на делегацията. Пък и аз разговарях много малко с тях, тъй като вниманието ми бе погълнато от разговорите между Уилям, Убертино и Микеле Чезена, които тозчас образуваха отделна група.
Микеле изглеждаше много особен човек; бе пламенен францисканец (понякога жестовете му, интонацията на гласа му напомняха Убертино, когато изпадаше в мистичен унес), много човечен и жизнерадостен като земен човек, родом от областта Романя, способен да цени вкусната храна и да покаже, че е щастлив, загдето се среща отново с приятели; хитър и уклончив, изведнъж ставаше внимателен и ловък като лисица, потаен като къртица, когато се отвореше дума за отношения между властниците; способен да се смее с пълно гърло, да говори пламенно, да мълчи красноречиво, умеещ ловко да отклони вниманието на своя събеседник, когато зададеният му от него въпрос налагаше отказ от отговор да бъде прикрит с разсеяност.
За него вече споменах и в предишните глави, но писах неща, които бях чувал, и то може би от хора, които го бяха научили от трети лица. А сега разбирах по-добре много от противоречивите му прояви и от внезапните
Що се отнася да останалото, вече писах. Йоан го викаше в Авиньон, той хем искаше, хем не искаше да отиде, та срещата, дето щеше да стане на следния ден, трябваше да даде отговор за формата и гаранциите на едно посещение, което не биваше да бъде тълкувано нито като акт на подчинение, нито като предизвикателство. Не мисля, че Микеле вече се бе срещал с Йоан, поне откакто той бе станал папа. Така или иначе, не го бе виждал отдавна, затова приятелите му се надпреварваха да представят този занимаващ се със симония човек в най-неблагоприятна светлина.
— Едно трябва да знаеш — казваше му Уилям. — Не вярвай на неговите обещания — спазва ги формално, а по същество ги нарушава.
— Всички знаят — обади се Убертино — какво стана по времето, когато бе избран…
— Не бих казал избран, а наложен — прекъсна го един от сътрапезниците, когото по-късно чух да наричат Хю от Нюкасъл и чието произношение приличаше на това на моя учител. — И без туй не е много ясно от какво умря Климент V. Кралят не можа да му прости, че той му бе обещал да съди посмъртно Бонифаций VIII, а след това направи какво ли не, за да не оклевети своя предшественик. Никой не знае истината за смъртта му в Карпентрас. Знае се само, че когато кардиналите се събират на конклава в Карпентрас, не избират папа… защото (много правилно) започва спор къде да бъде неговото седалище — в Рим или в Авиньон. Не ми е много ясно какво е ставало там, казват, че било истинско клане, племенникът на починалия папа заплашвал кардиналите, слугите им били избити, дворецът бил подпален, кардиналите се обърнали към краля, той им отвърнал, че и през ум не му е минавало да иска папата да напуска Рим, настоявал да имат търпение, да направят сполучлив избор… После и Филип Хубави умрял, един Бог знае как…
— А може би дяволът — рече Убертино и се прекръсти и примерът му бе последван от всички.
— А може би дяволът — съгласи се Хю и се ухили. — С една дума, на трона се възкачва нов крал, управлява само осемнайсет месеца, после умира, след няколко дни умира и новороденият му наследник, а на трона се възкачва брат му, който дотогава бил регент…
— Същият този Филип V още по времето, когато е бил граф Дьо Поатие, събрал кардиналите, които бягали от Карпентрас — рече Микеле.
— Да — продължи Хю, — вкарал ги на конклав в Лион в манастира на доминиканците, обещал им да ги пази, а не да ги държи като затворници. А щом те се съгласили, той не само наредил да ги държат под ключ (както е и редно), ами заповядал всеки ден да им дават все по-малко храна, докато не вземат решение. При това обещал подкрепа на всеки кардинал, който се стремял към папския престол. А когато станал крал, кардиналите, на които дотегнало да живеят затворени цели две години, при това при тая лоша храна, склонили на всичко, лакомниците му недни, и поставили върху престола на Петър това джудже, прехвърлило седемдесетте години…
— Че е джудже, джудже е — изхили се Убертино, — изглежда и хилавичък, ама е много по-здрав и хитър, отколкото би казал човек от пръв поглед.
— Син на обущар — изсумтя някой от пратениците.
— Христос е бил син на дърводелец — сряза го Убертино. — Не е там работата. Той е начетен, учил е право в Монпелие и медицина в Париж, винаги е съумявал да поддържа най-изгодни връзки, за да бъде утвърждаван за епископ, а после и за кардинал, когато това му се е струвало изгодно; по времето, когато е бил съветник на Робер Мъдри в Неапол, смаял мнозина с прозорливостта си. Като епископ на Авиньон
е давал най-подходящи съвети (имам предвид най-подходящи за целите на онова зловещо начинание) на Филип Хубави, за да унищожи тамплиерите. А след като бил избран, съумял да се спаси от заговора на група кардинали, които искали да го убият… Но нямах предвид това, а друго — колко ловко и умело изменя на дадената дума, без да може да бъде обвиняван в клетвопрестъпничество. Когато бе избран — и за да бъде избран, — обеща на кардинал Орсини да върне папския престол в Рим и се закле върху осветеното причастие, че ако не удържи на обещанието си, никога няма да възседне кон или муле. А знаете ли какво направи тази лисица? След като уреди така, че да бъде коронясан в Лион (против волята на краля, който пък настояваше церемонията да се състои в Авиньон), той измина пътя от Лион до Авиньон с кораб!Всички монаси се изсмяха. Вярно, папата беше клетвопрестъпник, но никой не можеше да отрече, че не е чак толкова глупав.
— Нечестен човек е той — рече Уилям. — Нали Хю каза, че дори не се и опитал да прикрие своята злонамереност. Нали и ти, Убертино, ми разказа какво бил казал на Орсини в деня, когато пристигнал в Авиньон?
— Да — продължи Убертино, — каза му, че небето във Франция било толкова красиво, че не виждал защо трябва да отиде в град, пълен с развалини, като Рим. И понеже папата, подобно на Петър, имал власт да обвързва и освобождава от едно задължение, той рече, че сега упражнявал именно тази власт, затова решил да остане там, където се намира в момента и където се чувства толкова добре. А когато Орсини се опита да му припомни, че той е длъжен да живее на ватиканския хълм, папата го смъмри строго, прикани го да се подчини и прекъсна спора. Но да продължа за случката с дадената клетва. Когато слезе от кораба, той по традиция трябваше да възседне бяла кобила, а кардиналите да то следват на черни коне. А вървя пеша чак до епископията. Оттогава не съм чувал да се е качвал на кон. А ти, Микеле, се надяваш такъв човек да зачете гаранциите, които ще ти даде!
Микеле мълча дълго. После рече:
— Мога да разбера желанието на папата да остане в Авиньон и не го оспорвам. Но той не може да оспорва нашето желание да живеем в бедност и нашето тълкуване на примера на Христос.
— Не бъди наивен, Микеле — намеси се Уилям, — на фона на вашето, на нашето желание неговото се откроява със зловеща светлина. Не бива да забравяш, че от векове насам на папския престол не се е възкачвал по-алчен човек. Вавилонските блудници, срещу които се нахвърляше навремето нашият Убертино, покварените папи, срещу които говореха поетите от твоята страна като Алигнири, в сравнение с Йоан приличат на кротки, смирени агънца. Той е крадлива сврака, евреин лихвар, в Авиньон се върти по-голяма търговия, отколкото във Флоренция! Научих за нечестивата му сделка с племенника на Климент, Бертран дьо Гот, оня от клането в Карпентрас (когато между другото обрали всички скъпоценности на кардиналите); този човек заграбил богатствата на своя чичо, които не били малко, а Йоан си отбелязал всичко, каквото оня откраднал (в енцикликата Cum venerabiles изброява точно монетите, златните и сребърните съдове, книгите, килимите, скъпоценните камъни, накитите…). Но Йоан се престорил, че не знае как Бертран по време на обира в Карпентрас заграбил повече от милион и половина златни флорини и споменал пред него за друга сума от трийсет хиляди флорини, които Бертран признал, че бил получил от чичо си за благочестива цел, тоест за един кръстоносен поход. Споразумели се Бертран да задържи половината от тази сума за кръстоносния поход, а другата половина да внесе за папския престол. После Бертран изобщо не предприел кръстоносния поход или поне досега не е сторил това, а папата не е получил пукнат флорин…
— Значи, че не е чак толкова хитър — забеляза Микеле.
— Това е единственият път, когато се е оставил да бъде изигран при парични сделки — рече Убертино. — Трябва да знаеш с какъв търгаш си имаш работа. При всички други случаи стане ли дума за пари, е дяволски ловък. Същински цар Мидас 207 — пипне ли нещо, превръща го в злато, което се стича в касите в Авиньон. Колкото пъти съм влизал в неговите апартаменти, толкова пъти съм срещал там разни банкери, обменители на монети, виждал съм маси, отрупани със злато, и духовници да броят и редят купища флорини… Ще видиш и какъв палат си е построил, с такъв разкош, какъвто навремето са си позволявали византийският император или великият хан на татарите. Нали разбираш сега защо е издал всички тия були против идеята за бедността. Нима не знаеш, че за да направи напук на нашия орден, накара доминиканците да извайват статуи на Христос с кралска корона, с пурпурна туника, извезана със злато, и с пищни сандали? В Авиньон са изложени разпятия, на които Иисус е прикован само за едната ръка, а с другата докосва кесия, окачена на пояса му, за да станело видно, че той разрешава ползването на парите за вярата…
207
Цар Мидас — митичен цар на Фригия (Мала Азия), прочут с огромните си богатства. Имал способността да превръща в злато всичко, до което се докосне. Според легендата Аполон му поставил магарешки уши, защото при музикалното състезание между Аполон и Пан некомпетентно оспорил наградата, присъдена на Аполон.
— Ама че безочие! — възкликна Микеле. — Ама че богохулство!
— И прибавил — допълни Уилям — трета корона към папската тиара, нали, Убертино?
— Така е. В началото на хилядолетието папа Хилдебранд бе поставил една с надпис „Corona regni de manu Dei“; негодникът Бонифаций неотдавна прибави още една с надпис „Diadema imperil de manu Petri“ 208 , така че Йоан само допълни символа — три корони: духовната власт, светската власт и властта на духовенството. Това е символ на персийските царе, езически символ…
208
„Царска корона от ръката на Бога.“ „Диадема на империята от ръката на Петър.“