Изкушена

Старк хвана ръката ми и я стисна. Притиснах се до него. Искаше ми се да съм по-голяма и умна и откровено казано, по-добър оратор.

Чух, че още някой влиза в помещението, и видях, че Неферет и Калона уверено слизат по стълбите и сядат на двете свободни места на същата редица, където бяхме ние, само че точно пред Висшия съвет. Членовете му сякаш ги бяха чакали да дойдат и седнаха, като ни направиха знак, че и ние може да заемем местата си. Беше трудно да не зяпаш Неферет и Калона. Тя беше красива, както винаги, но за двата дни, откакто я видях за последен път, се беше променила. Въздухът около нея сякаш трептеше от сила. Беше облечена в широка развята рокля като тога, която ми напомни за древния Рим. Приличаше на кралица. Калона също беше зашеметяваща гледка. Ще прозвучи глупаво, ако кажа, че беше полугол черни панталони, без риза и обувки, но самият той съвсем не изглеждаше глупаво. Имаше вид на бог, решил да слезе на земята. Крилата му бяха отпуснати около него като наметало. Калона ме погледна и светът изчезна и останахме само той и аз.

Споменът за последния ни сън проблесна между нас. Видях в него воина на Никс, невероятното същество, което бе стояло до нея и после беше низвергнато, защото я беше обичало прекадено много. В очите му съзрях уязвимост и недвусмислен въпрос. Калона искаше да знае дали му вярвам. В съзнанието си чух думите: Ами ако съм лош само когато съм с Неферет? Ами ако истината е, че ако съм с теб, може да избера доброто?

Чух думите и отново ги отхвърлих. Сърцето ми говореше друго. Калона беше докоснал сърцето ми и въпреки че щях да му откажа и да се престоря, че той не ми е въздействал, в момента аз исках да види истината в очите ми. Показах му сърцето си и оставих очите ми да му кажат онова, което аз не можех.

Отговорът му беше да се усмихне толкова нежно, че аз бързо отместих поглед.

— Зоуи? — прошепна Старк.

— Добре съм — машинално отговорих аз.

— Бъди силна. Не му позволявай да ти влияе.

Кимнах. Усещах, че вампирите ме гледат с нещо повече от естественото им любопитство към новите ми татуировки. Погледнах през рамо и видях, че Деймиън, Джак и Близначките са се вторачили в Калона. И после съзрях Хийт. Той не гледаше Калона, а мен и беше видимо разтревожен. Помъчих се да му се усмихна, но гримасата ми по-скоро изразяваше вина.

После заговори член на Съвета и аз с облекчение съсредоточих вниманието си върху нея.

Висшия съвет е свикан на извънредно съвещание. Аз, Дуантия, откривам сесията. Нека Никс ни даде мъдростта и напътствията си.

— Нека Никс ни даде мъдростта и напътствията си — повториха останалите в залата.

Докато ни инструктираше, Ерсея ни каза имената на членовете на Съвета и описа всяка една от тях, затова знаех, че Дуантия е старшият член и задачата й е да ръководи съвещанията и да решава кога да приключат. Втренчих се в нея. Беше невероятно, че тя е на няколкостотин години. С изключение на непоклатимата самоувереност и властност, които тя излъчваше, единственият външен знак за възрастта й беше, че гъстите й коси са прошарени в сребристо.

— Имаме въпроси към Неферет и съществото, което се нарича Еребус.

Забелязах, че зелените очи на Неферет леко се присвиха, въпреки че тя грациозно кимна на Дуантия. Калона стана и се поклони на Съвета.

— Добра среща още веднъж — поздрави той Дуантия и кимна на всяка от членовете на Съвета. Пякои от тях също кимнаха.

— Имаме въпроси за произхода ти — рече Дуантия.

— Естествено е да имате — отвърна Калона.

Гласът му беше плътен и приятен и думите му прозвучаха скромно, разумно и откровено. Мисля, че всички, включително аз, искахме да го изслушаме, независимо дали му вярвахме, или не.

И после аз направих нещо глупаво и абсолютно детинско. Затворих очи и усилено се замолих на Никс. Моля те, нека Калона говори само истината. Ако той каже истината, може би има надежда за него.

– Твърдиш, че ти си Еребус, дошъл на земята — започна Дуантия.

Отворих очи и видях, че Калона се усмихва.

— Да, аз съм безсмъртно същество.

— Консортът на Никс ли си, Еребус?

Кажи истината! — заповядах му аз мислено. — Кажи истината!

— Някога бях до Никс, а после паднах на земята и сега съм тук, пред…

— До Превъплъщението на богинята — прекъсна го Неферет и стана.

— Неферет, вече знаем мнението ти кой е този безсмъртен — рече Дуантия. Не повиши тон, но думите й бяха резки и предупреждението в тях беше недвусмислено. — Искаме да чуем повече от самия безсмъртен.

— Както би сторил всеки консорт, аз се покланям на моята вампирка господарка — каза Калона и леко се поклони на Неферет, която му отправи победоносна усмивка.

Стиснах зъби.

— Очакваш ли да повярваме, че превъплъщението на Еребус на този свят няма собствена воля?

— Независимо дали е на земята, или до Никс във владенията на богинята, Еребус е отдаден на господарката си и неговите желания отразяват нейните. Уверявам ви, че знам правотата на тези думи от личен опит — заяви Калона.

И той говореше истината. Като воин на Никс Калона бе станал свидетел на всеотдайността на Еребус към богинята. Разбира се, от начина, по който Калона формулира отговора си, се подразбираше, че той твърди, че е Еребус… без да изрича лъжа.

Но нали точно за това се молех? Калона да говори само истината.

— Защо напусна владенията на Никс? — попита друг член на Съвета. Тя не му беше кимнала за поздрав.

— Бях низвергнат. — Калона отмести очи от Съвета, погледна мен и изрече остатъка от отговора си така, сякаш двамата бяхме сами в залата. — Предпочетох да напусна, защо-то вече не мислех, че служа добре на богинята. Отначало имах чувството, че съм направил ужасна грешка, и после се възнесох от земята да търся ново владение и нова господарка. Напоследък започвам да мисля, че отново бих могъл да служа на моята богиня само че този път чрез нейната представителка на земята.

Дуантия озадачено повдигна изящните си вежди, когато проследи погледа му и спря на мен. Очите й изведнъж се отвориха широко.

— Зоуи Редбърд. Съветът ти дава думата.

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА Зоуи

Почувствах студ и горещина едновременно. Откъснах поглед от Калона и се изправих пред Съвета.

Благодаря. Добра среща.

— Добра среща — отвърна Дуантия и сетне продължи спокойно. — Нашата сестра Ленобия ни уведоми, че в отсъствието на Неферет от Дома на нощта ти си определена за Висша жрица, следователно ти изразяваш тяхната воля.

— Изключително неуместно е новачка да бъде определена за Висша жрица — намеси се Неферет. Разбрах, че тя е вбесена, но вместо да го покаже, Неферет ми се усмихна снизходително, сякаш бях прощъпалник, заловен да облича дрехите на майка си. — Аз все още съм Висша жрица на Дома на нощта в Тулса.

— Не и ако Съветът на Дома на нощта те е лишил от власт — заяви Дуантия.

— Появата на Еребус и смъртта на Шекина силно потресоха Дома на нощта, особено толкова скоро след ужасяващите и трагични убийства на двама наши преподаватели от местни човеци. Това ме натъжава, но членовете на Съвета на моя дом не разсъждават трезво.