Измамата

— Гугъл, фейсбук, туитър и някои други са схванали, че останалите сме твърде тъпи, за да разберем.

— Че…

— Че информацията е новата валута. Ако можеш да се сдобиеш с достатъчно информация, накрая всички ще искат да правят бизнес с теб. Виж само пазарната капитализация на фейсбук. Да, оказа се по-малка, отколкото очакваха, но все пак струват колкото три-четири компании като „Ериксон“. Но знаеш ли какви са активите им, HP? Как мислиш? Налучкай. Не са телефонни системи, дългогодишни изследвания или десетки хиляди патенти. Това, което фейсбук притежава и което струва всички тези милиарди, техният най-голям актив са…

— Потребителите — промълви HP.

— Правилно! Или може би още по-точно информацията, която потребители сами предоставят. Цялата им история се съхранява в системата, коментари, споделяния, снимки, плейлисти, лайкове…

Манге започна да се зачервява.

— Как се предвижда бъдещето, HP? Ами, като погледнеш назад към миналото, това е basic правило за който и да е прогнозист. Колкото повече информация имаш за миналото, толкова по-сигурна е прогнозата ти за бъдещето. Но представи си следното…

Манге спря за миг, за да си поеме дъх.

— Представи си, че миналото, миналото на ВСИЧКИ е събрано на едно и също място? Държавни и медицински регистри, потребителски навици, предпочитания в социалните мрежи и търсачките. Всичко в една гигантска база данни? И трябва просто да съпоставиш информацията. След това остава само да въведеш каквито искаш ключови думи, за да проследиш тенденциите. Колко души са се разболели от рак през коя година, колко предпочитат бели коли пред сини, кои възрастови групи са най-предразположени към престъпления, кои търсят най-много дадена търговска марка, кои са най-активни в туитър, къде живеят, каква музика слушат, кои книги четат и какво си купуват от супермаркета в сряда преди заплата…

Той отново направи пауза за въздух.

— Този, който контролира миналото, управлява бъдещето, това го пише Оруел в 1984 и безспорно има право. Само че аз твърдя, че проектът PayTag е още по-хитро измислен…

Нова пауза и HP не се сдържа да се наведе напред.

— Този, който управлява бъдещето, HP. Който го управлява, без никакво съмнение… в действителност е този, който притежава миналото. Именно с това се занимава целият проект PayTag!

HP запали цигара. Умишлено не бързаше, за да успее да помисли.

Всичко това беше, меко казано, малко трудносмилаемо. Пък и далеч не беше първата конспиративна теория, която чуваше. Предния път беше Ерман, който нищеше Играта, сега беше Манге с PayTag.

Но ако беше научил нещо през последните две години, то беше, че никоя теория, колкото и пресилено да звучеше, не можеше да се отхвърли изцяло. Няма дим без огън, поне не и когато ставаше дума за Играта.

Освен това всичко, което Манге беше разказал, съвпадаше доста точно с малката демонстрация, на която самият той стана свидетел на компютъра в библиотеката. Или може би още по-добре, съвпадаше с малкия backup план, който постепенно беше започнал да майстори. Правеше го още по-добър…

Дръпна дълбоко, след което бавно издиша дима.

— Окей, Манге, разбирам какво имаш предвид, но честно казано, ме боли фарът с какво се занимава PayTag. Всичко, което искам, е да стисна Водача, Анна Аргос и Блек за топките. А тук, за щастие, интересите ни изглежда се припокриват. С други думи, имаме общ враг…

Той направи нова дръпка, след което изгаси старателно цигарата в стара спукана чинийка за кафе, която стоеше на кухненския плот.

— Ето какво, Манге: ако искаш помощта ми, искам услуга в замяна. Трябва да се свържа с Рехиман, ако може веднага. Трябва да говоря с него, без някой да ни подслушва…

Манге вдигна поглед от екрана на компютъра.

— К-какво, защо?

— Предпочитам да не ти казвам точно сега. Ти ме помоли да ти се доверя, това е същото… Но можем да се престорим и да го наречем цената за участието ми във всичко това…

Той махна с ръка към пожълтелия таван.

Манге го изгледа продължително, изглежда размишлявайки.

— Окей, в крайна сметка е справедливо… — измърмори той.

Затрака по клавиатурата, после извади хартия и химикалка и записа някакъв номер на листчето.

— Ето, той е онлайн, така че можем да му звъннеш веднага. Има няколко телефона с предплатени карти в чекмеджето ей там. Когато приключиш, счупи симкартата и изхвърли парчетата в гората, окей?

— Разбира се, няма проблем…

Манге му хвърли нов продължителен поглед.

— Разбираш с какво се захващаш, нали, HP? Това не е игра, ако нещо се обърка…

— Да, не се притеснявай, положението е под контрол. Не се изпречвам срещу Водача за пръв път…

— Нее, това се подразбира. Но това е първият път, когато правиш нещо, което не влиза в плановете на Играта…

— Хубаво, че не съм сам — засмя се HP. — Ако нещата отидат по дяволите, всички сме еднакво преебани!

25. Quests

— Ето.

Той и подаде ключа за оръжейното и шкафче.

— Значката и картата ти за достъп също са вътре, нали?

Тя кимна.

— Добре тогава, вземи си нещата и после право към стрелбището. Трябва да минеш изпита по стрелба, преди да те пуснем отново на служба. Човек бързо губи форма, ако не тренира…

— Няма да има проблеми, Луде.

— Е, чудесно.

— Има ли още нещо?

Той кимна.

— Преди да тръгнеш, Нормен, трябва да те попитам. Как, по дяволите, убеди Стигсон да се съгласи с назначаването ти?

— Ами може да се каже, че ми помогна един общ приятел.

Тя се усмихна и той я изгледа продължително.

— Мислиш ли, че би могла да дадеш малко по-конкретен отговор на шефа си?

Тя въздъхна дълбоко.

— Още не, Луде. Може би по-натам…

— Окей…

Той продължи да я гледа изпитателно.

— Знаеш какво правиш, нали, Бека? — каза после тихо.

— Не се притеснявай, Луде, искаше да се върна и ето ме тук. Засега се задоволи с това — усмихна се тя.

Мишената се показа, когато и оставаха десет метра и много преди съзнателната част от мозъка и да го регистрира, тя вече беше започнала движението. Отмятане на сакото, двете ръце към кобура.

Оръжието нагоре, лявата ръка около затвора. После движението напред и нагоре, което поставяше патрона на място. Опорната ръка, подпираща дръжката. Мерникът, мушката, мишената.