Измамата

— Вероятно военен или бивш такъв… — каза после на Джеф, но той изглеждаше твърде шокиран, за да реагира. — Никога не съм виждал техник с толкова чисти ръце. Няма мръсотия под ноктите или стари лекета от масло. Спазваше перфектна дисциплина по радиостанцията, а и говореше така по военно надуто. Баща ми звучеше така. Зелена светлина, подсигуря и господа, кой говори така? И естествено, идиотът нямаше как да не се направи на герой…

Джеф продължаваше да не отговаря. HP сви рамене и постави раницата на бюрото.

След два опита успя да се справи със сложната закопчалка с код и вдигна твърдия капак.

— Ето!

Извади бутилка вода и я метна на Джеф. Той улови бутилката и за секунда-две като че не знаеше какво да прави с нея. После мозъкът му най-накрая влезе в час, той издърпа тапата със зъби и отпи няколко големи глътки.

— Пичът имаше известно право — каза HP, поглеждайки към големия часовник на отсрещната стена. — Отрядът за бързо реагиране със сигурност е напът, вероятно имаме по-малко от десет минути.

Той извади гумиран преносим харддиск от раницата, а след това и чифт белезници.

— Предлагам да прибереш оръжието, Джеф, момчетата тук разбраха, че сме на сериозно — нали така?

Никой от операторите не каза нищо, но ужасените им погледи бяха достатъчен отговор.

HP остави харддиска на бюрото пред най-близкия оператор.

— Плътни го, ако обичаш…

Операторът се протегна към правоъгълния харддиск. Ръцете на мъжа трепереха толкова силно, че му беше трудно да вземе малкия кабел, който се подаваше от задната му страна.

— Ч-чакай! — Джеф изглежда отново проговори. Той прибра револвера в един от джобовете на гащеризона и направи две крачки към HP.

— Не можем да вкараме вирус. Нали сам го каза. Алармата…

HP кимна на оператора и махна леко с електрическия пистолет, за да подчертае заповедта си. Мъжът се наведе напред и плъгна кабела. Мониторите на бюрото пред него примигнаха. Цялата зала сякаш затаи дъх. Стрелката на стенния часовник отмери една секунда.

Две.

Няколко…

* * *

— Хубаво е пак да си при нас, Нормен — засмя се Рунеберг, докато вървяха по коридора. — Но все още не разбирам напълно. В смисъл, Хенрик Петершон е… — той спря за момент, докато отминат двама други охранители. — … брат ти. Защо искаш да…

— Всъщност е съвсем просто, Луде. Никой не познава Хенке по-добре от мен, никой друг не знае как действа той…

— Е, има известна логика в това, но какво ще стане, ако…

Те минаха покрай отворена врата и тя мерна Стигсон и Самер вътре заедно с трети мъж, когото разпозна мъгляво от телевизията.

— Готова съм да направя всичко необходимо, за да спра Хенке и тези, които стоят зад него — каза тя прекалено високо. — Но за съжаление, трябва да те помоля за още една услуга, Луде — добави тя, след като подминаха вратата. — И то много голяма…

* * *

Нищо не се случи.

— Отвори екселския файл, който се казва R-day. После ще направиш търсене на личните номера, изброени там — каза HP възможно най-овладяно. Сърцето му биеше толкова здраво в гърдите, че почти му се струваше, че може да види гащеризона да потреперва.

— Използвай базата данни на Крепостта. Досиета, резултатите от търсачки, глоби за паркиране, есемеси, телефони, имейли, фейсбук, медицински картони, шибаните им ICA карти, искам всичко!

Операторът отвори уста, за да каже нещо, но HP го прекъсна.

— Ако бях на твое място, щях да протестирам по-малко и да работя повече…

Той изпращя с електрическия пистолет на десетина сантиметра от лицето на мъжа.

Операторът помисли две секунди, после стисна устни и кимна. След това натрака няколко команди на клавиатурата.

— Разбираш ли, Джеф, няма да вкараме нищо. Те точно това очакват от нас — продължи HP, стараейки се да звучи значително по-спокоен, отколкото беше всъщност. — Вместо да действаме според първоначалния си план, да опитаме да разрушим нещо, което не може да бъде разрушено, и после да вдигнем ръце във въздуха — ще направим нещо напълно различно. Ще измъкнем нещо — нещо страшно ценно. Нещо, с което това място е бъкано, схващаш ли?

HP надигна вежди в подканваща физиономия.

— Информация — промълви Джеф. — Но това как ще ни помогне? Как малко крадена информация ще спре PayTag?

— Ей, в списъка има сигурно петстотин имена — прекъсна ги операторът.

— Почти позна, добри ми човече — усмихна се HP. — В първата част има сто имена. Всички редактори на всички вестници в Швеция, освен това шефовете на новинарските емисии на всички възможни телевизионни и радио канали, а накрая банда с фамилиите Бониер 77 и Валенберг 78 .

— А във втората? — Джеф изведнъж придоби по-бодър вид.

— Във втория списък има 349 имена. Точно 349 79 — вече започваш ли да разбираш?

77

Бониер е шведски род от еврейски произход, чиито членове се занимават с книгоиздаване още от началото на 19-и век, а впоследствие се включват в дейността и на вестници, други масмедии, университети и публичната администрация. — Б.пр.

78

Семейство Валенберг е виден шведски род, занимаващ се с банкиране от много поколения насам, а измежду членовете му освен това има и индустриалци, политици, дипломати и филантропи. — Б.пр.

79

Броят на депутатите в шведския парламент. — Б.пр.

28. Ninjas

— Готов ли си за последното действие?

Джеф кимна.

— Добре, тогава тръгваме. Стискай палци! — той напъха харддиска в раницата, заключи капака и закопча металната катарама на гърдите. Успя да окачи картата за достъп със снимката на механика на едната презрамка. Синият пуловер беше два номера по-голям, а униформените панталони бяха напикани, но трябваше да свърши работа.

— Момчета, най-доброто, което можете да направите, е да лежите мирно под бюрата си около десет минути и да се стараете да дишате през носа — викна на мъжете в стаята.

Надяна предпазната маска на главата си, взе димката, скъса защитата и я запали. Минаха само трийсет секунди, докато стаята се изпълни с гъст лепкав дим.

Той отвори стоманената врата, запали нова факла и я хвърли във фоайето с асансьорите.

Изчакаха няколко секунди. В далечината запищя аларма.

— Сега!

Минаха през опушената зала. Едва виждаха собствените си ръце, а защитните маски не подобряваха особено нещата.

Джеф стъпи на пръсти и използва дръжката на револвера, за да строши глобуса на камера на тавана. После се добраха слепешком до единия край на залата, седнаха на пода и опряха гърбове в стената.