Изпепелена

се спаси.

– Призовала е и черния?
– възкликна Танатос.
– 1ова е почти невероятно.

– Стиви Рей има някакви адски способности, понеже е

свързана с елемента земя - каза Джак.

– Да, точно така каза. че е успяла да призове и черния

бик. Получила е сили от земята.

– И вие й се доверявате?

– През повечето време - каза колебливо Афродита.

Старк очакваше поне един от останалите да възрази и да

поправи Афродита, но те не реагираха. ^

– Защо ни питате за доверие към Стиви Рей?
– попита

Деймиън.

– Зашото едно от нещата, които знам със сигурност за тези бикове, е, че винаги искат много висока цена за услугите си.

Винаги. А щом Мракът е отговорил на въпроса й, значи й е направил услуга.

Но нали е призовала черния бик и той е наритал задника на лошия. Това е отървало Стиви Рей от необходимостта да плаща цената - каза Джак.

– Значи има да плаша на черния бик - каза Танатос.

Афродита присви очи:

– Точно това каза и тя, когато спомена, че никой повече не трябва да призовава биковете. Цената била страшно висока.

– Мисля, че трябва да се свържете с приятелката си и да разберете каква цена е платила на черния бик - каза Танатос.

– НбАдщо не ми е казала?
– зачуди се Афродита.

Очите на Танатос изглеждаха тъжни и състарени:

– Просто запомнете, че всяко нещо си има последствия. Независимо дали добри или лоши.

– Може ли да спрем да гледаме назад в чудене какво се е случило със Стиви Рей и да се придвижваме напред? Към Скай и кръвния мост - намеси се Старк.

Ей, момче, кротни се за секунда - отвърна Афродита.
– Не можеш просто да се появиш на Острова на жените и да търсиш някакъв кръвен мост. Защитните заклинания на Сгиат ще ти наритат задника и в крайна сметка ще умреш.

– Не мисля, че Старк трябва да търси буквално някакъв мост - включи се Деймиън, който продължаваше да препрочита бележката.
– Казва се, че трябва да се вгледа в своята кръв, за да открие моста, а не да търси някакъв кръвен мост,

– Олеле, метафора. Още една причина да не понасям поезията - каза Афродита.

– Мен ме бива с метафорите - обади се Джак. Дай да погледна.

Деймиън му подаде листчето и той започна да дъвче долната си устна, докато четеше:

– Хм, ако беше Обвързан с някого, щях да кажа, че трябва да поговорим с него, за да открием нещо.

Но не съм Обвързан е никого - отвърна Старк и отново

започна да крачи неспокойно.

– Тогава може да значи, че трябва да се вгледаме в самия теб. Може да има някаква подробност, която да ни подскаже как да се добереш до острова на Сгиат - каза Деймиън.

– Но аз не знам нищо! Точно това е проблемът!

– Добре, добре. Нека да прегледаме записките, които направихме за Сгиат, за да разберем дали пък там няма нещо, което да ти извика някоя асоциация - каза Джак и махна утешително към Старк.

Да, успокой се - каза Шоуни.

– Поседни и си вземи един сандвич - добави Ерин и посочи към масата със сандвича, който беше започнала вече да дъвче.

– Хапни - каза Танатос, която също си взе сандвич и седна зад Джак.
– Фокусирай се върху живота.

Старк потисна възраженията си, взе един сандвич и седна. _п

– Хайде, дайте схемата, която направихме каза Джак и

надникна над рамото на Деймиън.
– На моменти става доста объркано, но много помага да се визуализират нещата.

– Добра идея. Ето схемата. ^

Деймиън откъсна лист от жълтия си тефтер, който почти

изцяло бе изпълнен с бележки. Най-отгоре беше нарисувал голям разтворен чадър. От едната му страна пишеше

СВЕТЛИНА, а от другата МРАК.

– Чадърът е добра илюстрация за Мрака и Светлината каза Танатос.
– Показва, че двете сили са всеобхватни.

Идеята беше моя - каза Джак и леко се изчерви.

– Значи браво на теб - усмихна му се Деймиън. После той посочи колонката под Светлината.
– На страната на Светлината сме записали: добро, черният бик, Никс, Зоуи и всички ние.
– Той замълча за миг и всички кимнаха.
– На страната на Мрака имаме: зло, белият бик, Неферет/Тси Сгили, Калона и гарваните-демони.

– Виждам, че си поставил Сгиат по средата - каза

Танатос.

– Да, заедно с лучените кръгчета, шоколадовото десертче и мен.– каза Афродита.
– Какво, по дяволите, значи това?

– Ами, не бяхме много сигурни дали Сгиат е на страната на Светлината или на Мрака - отвърна Деймиън.

Аз добавих лучените кръгчета и шоколадовото десертче - каза Джак. Всички погледнаха към него и той просто сви рамене. Лучените кръгчета са пържени и напоени с мазнина, но все пак лукът е зеленчук. Така че добри ли са или лоши? А в десертчето има шоколад, но също така и млечен пълнеж. А това здравословно ли е?

– Мисля, че страдаш от умствено увреждане - каза Афродита.

Ние добавихме твоето име - заяви Ерин.

– Да, понеже мислим, че си като Рейчъл от „Глий“ - добави Шоуни. Супер дразнеща, но няма как да не е в шоуто, защото понякога има яки попадения и спасява положението.

– Но все пак си мислим, че е адска кучка. Като теб - довърши Ерин и отправи към Афродита захаросана усмивка.

Както и да е.
– Деймиън бързо изтри лучените кръгчета, десертчето и Афродита от таблицата и постави листа по средата на масата, след което се върна към тефтера си.
– А тук има малко информация, която открихме за Сгиат. Тя е определена за Кралица на воините. Много воини са се обучавали на нейния остров, така че много от тях са отивали и са се връщали. Но тези, които са останали завинаги с нея и са се заклели да й служат...

– Чакай малко, Сгиат има повече от един воин, положил обет да й служи?
– прекъсна го Старк.

– Всъщност е имала цял един клан - кимна Деймиън.
– Само че не са се наричали Синове на Еребус. Титлата им е била...
– Деймиън разгърна страниците.
– Бранители на Аса.

– Защо Аса?
– попита Старк.

– Това е метафора - отвърна Афродита и завъртя очи.
– Поредната. Така наричат Сгиат. Като символ на това. че е кралица на клана им.

– Според мен това е шотландския клан е много яко - каза Джак.