Изпепелена

Старк не каза нищо. Погледът му бе привлечен от страховития път към входа. Замъкът на Сгиат беше кацнал на самия ръб на скалата с изглед към океана. Въпреки че виждаше само долната част на замъка, не му беше много трудно да си представи истинското лице, с което се представяше на външния свят свят, който никога няма да получи достъп до нейните владения, дори и заклинанията на кралицата да не бяха достатъчно отблъскващи за досадниците. Замъкът бе направен от сив камък, обсипан с бляскавия бял мрамор, който се срещаше на острова. Пред масивната дървена врата имаше внушителна арка, а след нея се простираше тясна пътечка към входа на замъка.

Изведнъж портите се разтвориха и отвътре наизлязоха много воини, мъже и жени, прекосиха моста и се затичаха към тях. Старк машинално отстъпи назад, а Дарий застана пред него, за да може да го защитава.

– Не търсете опасност там, където я няма - каза Сеорас и махна леко с ръка.
– Те просто искат да поздравят с уважение вашата кралица.

Воините, облечени досущ като Сеорас, се доближиха до Старк без никакъв намек за агресия. Дойдоха в колона по двама и носеха кожена носилка.

– Тази традиция показва уважение към падналия в бой. Отговорност на клана е той да бъде върнат в своя дом на Тир на Ног, земята на нашата младост - обясни Сеорас.
– Ние никога не изоставяме своите.

Старк се поколеба. Погледна воина и каза:

– Не мисля, че ще мога да я пусна.

– Добре - кимна Сеорас с разбиране.
– Не си длъжен. Ти ще застанеш начело. Кланът ще направи останалото.

Понеже Старк продължи да стои неподвижно, Сеорас се доближи до него и хвана ръцете му. Той не смяташе да пусне Зоуи, просто не бе в състояние. Изведнъж видя златната гривна на вожд, която блестеше на ръката на Сеорас. Именно тя докосна нещо в него. С изблик на изненада той осъзна, че се доверява на воина, и му предаде Зоуи. Знаеше, че не я оставя, а просто я споделя.

Сеорас се обърна и постави Зоуи внимателно на носилката. Воините, по шестима от всяка страна, се поклониха с уважение. Тогава водачът им, жена с гарвановочерна коса, каза на Старк:

– Воине, мястото ми сега е твое.

Инстинктивно той се доближи до носилката, а жената отстъпи настрана и той хвана дръжката. Сеорас се движеше пред тях. Старк и останалите воини го последваха като един и понесоха Зоуи към замъка на Сгиат като загинала в бой кралица.

Интериорът на замъка беше огромна изненада, особено на фона на страховитите декорации отвън. Старк най-малкото беше очаквал да е като замък на воини - спартански, мъжествен и въобще нещо като смесица между пещера и мъжка съблекалня. Оказа се, че много греши.

Вътрешността на замъка беше великолепна. Подът бе от гладък, бял мрамор със сребристи нишки. Каменните стени бяха покрити с ярки гоблени, които изобразяваха най-различни неща - от красиви островни пейзажи до бойни полета, колкото красиви, толкова и кървави.

Те преминаха през фоайето, после по коридора и стигнаха до огромно двойно каменно стълбище. Тогава Сеорас махна с ръка и цялата група спря:

– Не можеш да си Бранител на Аса, ако не можеш да вземеш решение. Така че се налага да решиш, момче. Искаш ли да отнесеш кралицата си горе, за да си починеш известно време и да се подготвиш, или искаш да започнеш още сега изпълнението на задачата си?

Старк не се поколеба нито за миг:

– Нямам време за почивка. Започнах да се подготвям за това в деня, когато Зоуи прие обета ми на воин. Решението ми е да започнем веднага.

Тогава отиваме в залата на Фи-анна Фоил - каза Сеорас и кимна леко.

Той се обърна и продължи по коридора, а след него воините, начело със Старк, го последваха.

Афродита ускори крачка, докато се изравни със Сеорас:

Какво точно имаше предвид, като каза, че Старк трябва да изпълни някаква задача?

Не съм се объркал, жено!
– отвърна той, почти без да я поглежда.
– Просто нарекох мисията му задача и това е.

Афродита изсумтя.

– Млъкни - прошепна й Старк.

Както се предполагаше, тя не му обърна никакво внимание:

– Знам думата, просто не разбрах какво конкретно значеше в случая.

Сеорас стигна до огромна арка с две врати. Старк си помисли, че изглеждат толкова солидни, че ще им трябва цяла армия, за да ги отворят, но воинът го направи само с думи:

– Бранителят ти моли за разрешение да влезе, моя Аса.

Със звук като любовна въздишка вратите се отвориха сами и Сеорас ги поведе в най-поразителната стая, която Старк някога беше виждал.

Сгиат седеше на бял мраморен трон върху триетажен подиум.

Тронът беше невероятен, резбован отгоре додолу със сложни възли, които сякаш разказваха истории или показваха някакви сцени. Но в стъклописа зад Сгиат и нейния подиум вече се виждаше зората и Старк, залитайки, се спря точно пред нахлуващата яркост, спирайки хода на цялата колона и привличайки любопитни погледи от всички воини. Той присвиваше очи срещу светлината и се мъчеше да накара мозъка си да заработи през омарата, която дневните часове предизвикваха в ума му. Афродита пристъпи напред, поклони се ниско на Сгиат и каза на Сеорас:

— Старк е червен вампир. Той е различен от всички нас. Ако се покаже на директна слънчева светлина, ще изгори напълно.

Покрийте прозорците - заповяда Сеорас.

Воините моментално изпълниха заповедта и покриха прозорците с плътни завеси от червено кадифе, които Старк не беше забелязал досега.

Очите му привикнаха към тъмнината в мрачната стая, още преди воините да запалят всички свещи в огромния свещник с формата на дърво. Видя как Сеорас се качи на подиума и зае мястото отляво на своята кралица. Застана там с почти осезаема увереност. Старк осъзна без никакво съмнение, че нищо на този свят, а може би и в следващия, не би могло да преодолее Сеорас и да нарани кралицата му. За миг той изпита силна завист. Искам това! Искам Зоуи да се върне и аз също да съм сигурен, че нищо няма да я нарани повече!

Сгиат вдигна ръка и помилва своя воин леко, но интимно. Тя не гледаше към Сеорас, но Старк не го изпускаше от поглед. Той я гледаше с изражение, което Старк разбираше напълно. Той не е просто бранител. Той е Бранителят. И я обича.

_ Приближете се. Оставете младата кралица пред мен.

Старк кимна. Колоната се придвижи напред и всички се наведоха, като поставиха носилката на Зоуи върху мраморния под в краката на кралицата.

– Не можеш да стоиш на светлина. Какво друго е различното при теб?
– попита Сгиат, когато и последните свещи бяха запалени и стаята засвети с топлото жълто сияние на пламъците.

Воините се оттеглиха и сякаш изчезнаха в сенчестите ъгли на залата. Старк обърна поглед към Кралицата и нейния Бранител и й отвърна бързо, без да губи и без това малкото време, с което разполагаше.

_ Налага се да спя през цялото време на деня, до залез слънце. Имам по-силна жажда за кръв от обикновените вампири. Не мога да вляза в частен дом без разрешение. Може да има и други разлики, но не съм червен от достатъчно дълго и не съм ги открил все още.

– Вярно ли е, че си умрял и после възкръснал? — попита