Изпепелена

– О, ти наистина си успяла да ги заблудиш - каза присмехулно Никол.

Достатъчно. Да приключваме с това - заяви Стиви Рей.

– Избирайте. Сега. Светлината или Мрака, кое да бъде?

– Ние вече сме направили своя избор.

Ръката на Никол се мушна под широката й тениска и извади пистолет, който насочи точно към главата на Стиви Рей.

Тя се ужаси за миг, след което чу още две щраквания и видя как Стар и Къртис насочват други два пистолета към Далас и Крамиша.

Ето това вече я вбеси и всичко се разигра много бързо.

– Защити ни, земя - извика Стиви Рей. Тя разпери ръцете си, отпусна юмруците и си представи как земята ги обвива като в пашкул. Въздухът около нея светеше в зелено. И щом бариерата се появи, Стиви Рей видя как мазният, мастилен Мрак, който се спускаше от тавана, започна да се разсейва.

О, по дяволите, не можеш да насочваш това срещу мен!

– извика Далас.

Той затвори очи и се концентрира. Докосна стените на тунела. Чу се пукане. Къртис извика и изпусна пистолета. В този момент Никол нададе див, първичен и силен рев, който беше присъщ по-скоро на разярено животно, отколкото на момиче. И натисна спусъка.

Изстрелите бяха оглушително силни. Звукът отекваше болезнено отново и отново, докато Стиви Рей загуби представа колко на брой са били.

Тя не чуваше виковете на свирепите новаци, когато куршумите рикошираха в бариерата и се забиваха в телата им, но видя Стар да пада и кървав фонтан да бликва от главата му. Още две хлапета се свлякоха на земята.

Настъпи хаос и новаците от кухнята, които не бяха ранени, започнаха да се бутат и да се катерят един върху друг в борбата си да стигнат до тесния проход, който водеше нагоре до главната сграда на депото над тях.

Никол не помръдваше. Тя държеше празния пистолет, гледаше свирепо и се канеше отново да натисне спусъка, но Стиви Рей я спря:

– Не! Достатъчно! ^

Осланяйки се на инстинкта си и на земята, Стиви Рей

затвори светещите си длани точно пред Никол. Земята се разпука и в отсрещния край на кухнята се отвори дупка.

Тръгвай си и никога повече не се връщай - извика тя.

Като отмъстителна богиня Стиви Рей запрати елемента си към Никол, Къртис и останалите, които все още бяха с тях. Силата на земята ги завъртя и ги засили към току-що отворилия се тунел. Никол започна да сипе клетви по неин адрес, а Стиви Рей просто махна с ръка:

– Заведи ги далеч оттук и затвори пътя след тях - каза тя с глас, многократно усилен от мощта на земята.
– Ако не вървят, зарови ги живи.

Последната сцена, в която Стиви Рей видя Никол, бе как тя крещи на Къртис да влезе по-бързо в тунела.

После той се затвори и настъпи тишина.

– Хайде - каза Стиви Рей. Без да си дава време да помисли, тя се втурна към кухнята право към ранените и кър-вящи тела, които Никол бе оставила. Бяха петима. Трима, включително Стар, бяха улучени от рикоширали куршуми. Останалите двама бяха стъпкани.

– Всички са мъртви - каза Стиви Рей, макар да й се струваше странно, че гласът й прозвуча спокойно.

– Джони Бий, Елиът, Монтоя и аз ще се отървем от тях -каза Далас и я стисна за рамото.

– Ще дойда с вас - каза Стиви Рей.
– Трябва да отворя земята, за да ги погребем. Няма да го правим тук. Не искам да стоят тук, където ще живеем.

– Добре, както прецениш - каза той и докосна лицето й нежно.

Ето, сложете ги в тези спални чували каза Крамиша и си проправи път до телата в кухнята.

– Благодаря, Крамиша - отвърна Стиви Рей и веднага взе чувалите от ръцете й, за да ги разкопчае.

Някакъв шум привлече вниманието им към входа, където стояха Венера, Софи и Шанън Комптън с пребледнели лица. Софи подсмърчаше, но от очите й не се стичаха сълзи.

Идете в хамъра всички - каза им Стиви Рей - и ни чакайте там. Ще се върнем в училището, няма да оставаме да спим тук тази нощ. Става ли?

Трите момичета кимнаха и както се държаха за ръце, изчезнаха в тунела.

– Определено ще имат нужда от помощ тази вечер - каза Крамиша.

– А ти нямаш ли?
– попита Стиви Рей.

Не. Аз съм била доброволка в спешното отделение на „Св. Джон“, Виждала съм какво ли не.

На Стиви Рей й се искаше и тя да имаше подобен опит. Притисна устни и се опита да не мисли за това, което прави, докато закопчаваше циповете на спалните чували върху мъртвите. Последва момчетата, които понесоха телата и пъшкаха под тежестта им. Като излязоха навън, тя ги поведе към тъмна част зад железопътните релси. Стиви Рей коленичи и докосна с ръце земята:

Отвори се и пусни тези деца да се завърнат при теб.

Земята потрепна като козината на животно и се разтвори дълбок, тесен отвор.

Хайде, момчета, сложете ги вътре - каза тя.

Те последваха заповедта й мълчаливо и без колебание. Когато и последното тяло изчезна, Стиви Рей се обърна към богинята:

– Никс, знам, че тези хлапета са взели някои грешни решения, но не мисля, че вината е изцяло тяхна. Те са мои новаци и като тяхна Висша Жрица те моля да им покажеш нежност и да им позволиш да познаят покоя, който не успяха да получат тук. — После тя махна с ръка пред себе си.
– Затвори се, моля те.

Земята се подчини на нареждането.

Когато се изправи, Стиви Рей се чувстваше поне на сто години. Далас се опита да я докосне, но тя се върна с бърза крачка към депото.

– Далас, ще погледнете ли с Джони Бий дали наоколо не е останало още някое от тези хлапета? Искам да са сигурни, че не са желани повече тук. Аз отивам в кухнята, ще се видим там после, става ли?

– Ти решаваш, момиче - каза Далас и двамата с Джони Бий се отдалечиха.

– Останалите можете да изчакате в хамъра каза им тя.

Всички мълчаливо се насочиха към паркинга.

Стиви Рей се върна в подгизналата от кръв кухня. Крами-ша бе все още там. Беше открила кутия с огромни чували за боклук и тъпчеше отпадъците в тях, като си мърмореше нещо. Стиви Рей не продума. Просто взе един чувал и се присъедини към нея. Когато поприключиха, Стиви Рей й каза:

– Добре, вече можеш да си вървиш. Ще направя някои работи, за да се отърва от тази кръв.

Крамиша хвърли поглед на зацапания под.

– Дори не е попила - каза тя.