Когато лъвът се храни

— Та да ми избягат?

Франсоа беше възмутен.

— Мислиш ли, че ще отидат много далеч?

— Не, едва ли.

— Е, след още час ще получат гангрена — виж ръката на този, вече е добила великолепен синкав оттенък.

Франсоа неохотно се съгласи и каза на един от хората си да ги развърже.

Даф си проби път през тълпата и се изкачи на стъпалата на хотела. Вдигна ръце, за да въдвори тишина.

— Днес умряха много мъже, не желаем това да се повтори. Един от начините да го предотвратим е тези тук да си получат заслуженото.

Инициаторът на одобрителните възгласи бе Франсоа.

— Обаче трябва да го направим, както му е редът. Предлагам да изберем комисия, която да се заеме със случая, както и с всички останали проблеми, които възникват в това находище. Да кажем — десет човека и председател.

Нови одобрителни възгласи.

— Да я наречем Комитет на копачите — извика някой и тълпата с ентусиазъм прие името.

— Добре, нека се нарича Комитет на копачите. А сега ни трябва председател. Някакви предложения?

— Господин Чарлиууд — извика Франсоа.

— Да, Даф — той ще се справи.

— Да, Даф Чарлиууд.

— Други предложения?

— Няма — изрева тълпата.

— Благодаря ви, джентълмени. — Даф им се усмихна. — Благодаря за доверието. А сега — десет членове.

— Джок и Тревър Хейнс.

— Карл Локкампър.

— Франсоа дьо Тоа.

— Шон Кортни.

Предложенията бяха петдесет. Даф обърка преброяването на гласовете, затова комитетът бе избран чрез аплодисменти. Той извикваше имената едно по едно и преценяваше силата на ръкоплясканията за всеки. Шон и Франсоа бяха сред избраните. Изнесоха на верандата столове и маси и Даф зае мястото си. Потропа за тишина с гарафа за вода, обяви първото заседание на Комитета на копачите за открито и веднага глоби трима от тълпата за това, че стреляха по време на заседанието — сериозно неуважение към комитета. Глобите бяха платени и така се създаде необходимата атмосфера на сериозност и тържественост.

— Ще помоля господин Кортни да изложи обвинителния акт по делото.

Шон се изправи и описа накратко утринната битка, като приключи с думите:

— Вие бяхте там, ваша милост, така че знаете всичко.

— Да, така е — съгласи се Даф. — Благодаря ви, господин Кортни. Мисля, че изложихте случая много точно. Сега — той изгледа пленените, — кой ще говори от ваша страна?

След минута побутвания и шепнене те изтикаха напред един от тях. Той свали шапката си и се изчерви като рак.

— Ваша милост — започна той, спря, кършейки ръце от притеснение.

— Ваша милост.

— Вече каза това.

— Не знам откъде точно да започна, господин Чарлиууд — искам да кажа, ваша милост, сър.

Даф отново огледа пленените.

— Може би ще пожелаете да преоцените избора си на представител.

Първият герой се оттегли позорно и на негово място беше избран друг, който да застане пред комитета. Той беше по-кибритлия.

— Вие, копелета, нямате никакво право да се отнасяте така с нас — започна той и Даф незабавно го глоби десет лири. Повторният му опит беше по-учтив.

— Ваша милост, нямате право да ни съдите. Ние сме в правата си, вие знаете за новия указ и изобщо искам да кажа, че онези стари нотариални актове вече не са валидни, нали така? Пристигнахме тук съвсем мирно, както се уверихте, и след като старите актове станаха невалидни, получихме правото да направим това, което стана. И тогава вие, копелета, искам да кажа, ваша милост, ни гръмнахте с динамит и други неща и ние имахме право, така да кажа, да се защитим в края на краищата, не е ли така, сър?

— Блестяща защитна пледоария, направена много компетентно. Твоите приятелчета би трябвало да ти благодарят — похвали го Даф, после се обърна към комитета си. — Е, сега какво ще кажете вие, славни джентълмени. Признавате ли ги за виновни или не?

— Признаваме ги за виновни.

Изрекоха го в хор, само Франсоа добави за повече тежест:

— Мръсни нехранимайковци.

— Сега да определим присъдата.

— Всички на въжето — извика някой и настроението моментално се промени.

Тълпата изръмжа заплашително.

— Аз съм дърводелец, за нула време ще ви изтъпанча една красива редица бесилки.

— Не хабете дървен материал. Използвайте някое дърво.

— Дайте въжетата!

— Хайде да ги бесим!

Тълпата напъна напред, обезумяла от жажда за линчуване. Шон грабна пушката на Франсоа и скочи на масата.

— Господ да ми е на помощ, ще застрелям първия от вас, който ги докосне, преди да се е произнесъл съдът. — Хората се поспряха и той продължи, за да затвърди преимуществото си. — От това разстояние няма начин да не уцеля. Хайде, изпитайте ме — имам два заряда за едри животни. Някой ще бъде прерязан на две половини. — Хората се отдръпнаха, мърморейки недоволно. — Може би сте забравили, но в тази страна има полиция и закон против убийствата. Обесете ги днес, но утре е ваш ред.

— Прав сте, господин Кортни, това ще бъде жестоко, безмилостно убийство. Така ще стане — изплака представителят им.

— Млъкни, гаден глупако! — изрева му Даф и някой в тълпата се засмя.

Смехът зарази останалите и той въздъхна с облекчение. Положението беше критично.

— Я да ги овъргаляме в катран и пера.

Даф се ухили.

— Виж, сега вече говорите разумно. Кой има за продан няколко варела катран? — Той се огледа. — Какво, никой ли няма? Тогава трябва да измислим нещо друго.

— Имам десет кутии червена боя — тридесет шилинга всяка, добра вносна марка.

Позна говорещия — беше търговец, отворил универсален магазин долу в бивака на Фериерас.

— Господин Тари предлага боя. Какво ще кажете?

— Не, тя пада много лесно — няма да свърши работа.

— Ще ви я дам евтино — по двадесет и пет шилинга за кутия.

— Не! Дръж си скапаната боя! — развика се тълпата.

— Завъртете ги на колелото на дяволската рулетка — извика някой и тълпата забръмча одобрително.

— Точно така — завъртете ги на колелото.

— Върти се то, върти се то, върти се то — а къде ще спре, никой не знае — изрева един копач с черна брада от покрива на бараката срещу пътя.

Тълпата ревна.

Шон видя, че усмивката изчезна от лицето на приятеля му. Преценяваше сериозността на положението. Ако отново ги спреше, можеха да загубят търпението си и да се стигне до стрелба. Не трябваше да го допускат.

— Добре. Щом така искате.

Обърна се към ужасената група пленници, притиснали се един до друг.