Колье в кадке

– Ангелна, калье гэтай кадушцы няма!

– Мама, што ты такое кажаш? Я яго сама засунула гэтую зямлю!

– Усё складаней. Людз, якя цябе цснул да гэтай кадушцы, был невялкага розуму, але вялкага розуму бы той, хто гэтую кадушку-пастку прыдума!

– Ты пра што кажаш?

– Паглядз, кольк бляску вакол! А кольк такх кадак? Вунь, х тут штук дзесяць у розных месцах! Ведаеш, трэба сц пад зямлю, што няпроста. Псталет з табой? У мяне мой псталет пры мне. Думаю, што гэтых кадках знаходзяцца нейкя канструкцы, зямл х мала, закапаныя брыльянты скрозь буйныя адтулны правальваюцца падполле.

– Гэта не жывы фкус, а муляж, - здагадалася Ангелна.

Дзве дамы, кваючы лёгкм сцёгнам, пайшл са спакойным тварам да выхаду. Мац рэзка павярнулася стала спускацца па внтавой лесвцы. За ёй кнуся ахонк. Алмазная дама прыстрашыла яму псталетам з такм выглядам, што той пайшо на сваё месца. Яна зайшла пакой, у стол якой был адтулны пад кадками, унзе стаял вялкя пластмасавыя тазк для прыёму схаваных каштонасця. У куце пакоя сядзе ахонк-чалавек. Пры з'яленн мац Ангелны ён закрыча, што сюды нельга, тут небяспечна.

Дамы накравал на ахонка-чалавека два псталета. Ахонк примолк.

– Дараг, аддай брыльянтавае калье жыв дога шчаслва!
– сказала мац.

– Яшчэ чаго. Гэта лепшы ло на сёння. Вунь ён, брудны, ляжыць у тазку.

Ангелна бачыла адным тазку кавалак бруду, у якм месцам свяцлся брыльянты. Яна падышла да свайго калье. Ахонк настав на яго атамат. Ангелна стрэлла яго руку, брыльянтавая пулька плася яе. Чалавек войкну ста выцягваць з сваёй рук брыльянт як звычайную стрэмку. Ангелна схапла кавалак брыльянтавай бруду, абцерла пра сваё стужачнае сукенка засунула яго схаваны кшэню. Дамы паважна пакнул склеп, сел свае машыны, да х нават нхто не кнуся, чаму-то ахова х спалохалася. Кон з вершнкам, якя стаяць ля ваходу палац, з месца не зрушылся.

Natalia Petracca

, Katerina . ? ? . braids , , , , .

, , , - , , , , straps .

, - . . , , , , ! !

, folds . , . ficus .

, , , , : , , . , ! , , !

. pulls . , ! . , , shoved, tubs ficus. , claps! . . . choker , !

, . . popped .

folds , , "":

– , .

– . ?
– confusedly Katerina .

.

– . ?

– .

– , , .

, , . ficus . ! , , , , !

– , , !

– , ? , !

– . push , !

?

– ! tubs? , , , ! , , . , ? . , tubs , , , .

– ficus - .

, , , , , . , , . . , , . , , , . . , screamed, , .

– . .

– , !
– .

– ? . , , .

, shone . . . , stabbed. gasped . , . , , . .

Наталия Патрацкая

Колие в банята

Междувременно Катерина Ивановна, за дъщерята на Ангелина е разработила именное диамантена огърлица изключителна красота, украшенное листа изумруди. Защо е отнело? Къде се е събрала? Точно се бяха събрали. На главата си Ангелина заплели един куп малки косичек и каза, че две седмици с тях може да се разхожда и не се къпят.

И така, на върха на главата му у него тъмнината косичек, под брадичката висящи колиета бриллиантовым каскада, както и рокли - някакво количество филтър ленти, по странен начин надетых на тялото, а на краката - кожени въжета на стъпалото с тънки златни токчета.

Селото Ангелина в лимузина, означава на газ - и напред. Прикатила тя на Банда двореца. И почти веднага усети, че гърдите й, украсена с бриллиантовым колиета, привлича към себе си възгледи, да такива, че колиета своята любовница задуши стана! Страшно й стана!

Дошла тя е една, но с пистолет в гънките на плата. Така, за всеки случай. И станали три млад човек достави вашето внимание, мишката около него и до банята с фикусом подмятат.

Се чувства едно момиче, че я пикнуть не дават, а в пистолет има три диамантени куршуми, също съжалявам стреля бриллиантовыми куршума в три мужиков. И тогава на нея беше чувството мания, кой би си помислил! Тя вскинула изящната си крак, вывернула си в движение и златен ток в брадичката на един човек врезала!

Другите две момчета на нея се нахвърли. Нечии ръце за колиета дърпа и сякаш обгръща. Тя му на коляното като врежет! И в третия стрельнула диамантена пулькой. После грабна колиета, означава замък и засунула го в земята вани с фикусом. Вдигна глава: тълпата се изправи на полукръг и я удря с ръце! И това е всичко отгоре камера снима на филм. Малко вицове местните богата хора. А тя на свои монети в земята зарыла. Тя се превърна в своите бижута пальчиками колиета търси, а сякаш в банята и не е имало!

Хората от нея се отвърна на въздушен бой на друго място на огромна зала. Тя поискала пистолет колиета и не намери. Сълзи, скочи от очите си и замръзна в ъгли на очите, миг, като исчезнувшие диаманти.

Ангелина извади от някакви гънки рокли мобилен диамант телефон, означава с думата "Мамо":

– Мамо, аз загубих огърлица.

– Нормално. Къде сте го загубили?
– попита объркана Катерина Ивановна.

– В банята със земята.

– Отлично. Роклята е непокътната?

– Аз съм в норма и от мен на всички се отдалечи.

– Чакай, ще дойда след половин час.

Майката седна в джипа и отиде криволичещи пътища, без да преминават през всички свещи, които тя чуяла от километри. Ангелина е седнала в банята с гигантски фикусом и с копнеж погледна към публиката. До нея след битката на никого не е било! Ангелина накара я да се изкачи и да погледнем в обществото, а тя се приближи към красиви керамични банята, погледна разрытую земята и веднага осъзнах, че в банята, т.е. в земята, бриллиантового колиета няма!

– Ангелина, огърлици в тази банята не!

– Мамо, какво ти е да кажеш? Аз го самата засунула в тази земя!

– Все по-трудно. Хората, които ви теснили към тази банята, са били малко на ума, но и на големия ум е този, който тази кадушку-капан е измислил!

– За какво говориш?

– Виж, колко блясък наоколо! А колко такива кадок? Ей, ги тук десет парчета на различни места! Знаеш ли, човек трябва да отиде под земята, че не е лесно. Пистолет с теб? Имам моя пистолет при мен. Мисля, че в тези вани са някакви проекти, земя в тях малко, и зарытые диаманти през големите дупки попадат в нелегалност.

– Това не е живо фикус, а муляж, - предполагам, че на Анджелина.

Две дами, като се разклаща леко бедрата си, отиде със спокойни лица към изхода. Майката рязко се обърна и се превърна в спускането по една вита стълба. За нея се втурнаха охрана. Диамантена дама заплаши го с пистолет от такъв вид, че той отиде на своето място. Тя дойде в стаята, в тавана на която са били дупки под кадками, в дъното стояха големи пластмасови тазики за приемане на скрити скъпоценности. В ъгъла на стаята седеше охрана-човека. При поява на майката Ангелина той извика, че тук не може, тук не е безопасно.