Корабът на чумата

— Сигурен ли си?

— Става дума за прости вектори. Гимназиална физика — отговори Ерик едва ли не обидено. — Довери ми се.

Зад Хуан се чу изстрел от пушка. Той нямаше представа къде се бе забил куршумът, но нямаше друг избор освен да пренебрегне всичко и да изпълни указанията на Ерик. Когато намали, калашниковият затрака на автоматичен откос. Кабрило чу куршумите, които удряха джипа. Единият мина достатъчно близо до рамото му, за да усети горещината му.

Мостът се намираше на петдесет метра пред него, а „Отговорните“ — на петдесет отзад. Шофирането с необходимата скорост принуди Хуан да използва целия самоконтрол, който притежаваше. Инстинктът му крещеше, че трябва да натисне газта и да се изпари оттук колкото се може по-бързо.

Внезапно носът на „Орегон“ се появи иззад четириетажната сграда, която скриваше канала от погледа на Хуан. Корабът никога не му бе изглеждал толкова красив.

„Орегон“ удари моста и се издигна високо, сякаш се катереше по ледена скала. Механичната система, която отваряше моста, се предаде под огромната тежест и корабът плясна обратно в канала, без да намали скоростта си.

Хуан продължи да шофира към него решително, сякаш възнамеряваше да се удари в бронираната му страна. Преследвачите му сигурно бяха помислили, че планира да извърши самоубийство. Оставаха му петнадесет метра, когато го обзе паника. Бяха изчислили погрешно. Щеше да се удари в кораба, докато той излизаше от канала. Усещаше го. Иззад него засвистяха нови куршуми. Някой отговори на изстрелите от палубата на „Орегон“. Хуан видя проблясването на пламъче откъм тъмния корпус.

Оставаха секунди. Скорост, вектори. Беше рискувал и загубил. Тъкмо се канеше да завърти волана, когато видя отворения гараж за лодки, окъпан в червени светлини. „Орегон“ бе идеално балансиран и долната част на рампата бе съвсем малко по-ниско от пътя.

Движейки се точно с петдесет и два километра в час, Хуан стигна до края на пътя, прескочи тридесетсантиметровата пролука, която делеше разрушения мост от „Орегон“, и се приземи в кораба си. Натисна спирачката и се фрасна в подсилената мрежа. Въздушната възглавница на джипа се наду и го защити от удара.

Отвън чу свирене на спирачки. Завъртайки се настрани, преследващият го джип се удари в корпуса с трясък и се олюля. Корабът мина покрай него. Чу се разкъсване на метал, когато „Орегон“ размаза джипа в страната на канала. Ерик Стоун увеличи скоростта и джипът падна във водата.

Макс се появи до Кабрило и му помогна да се измъкне изпод въздушната възглавница.

— План В, а?

— Свърши работа, нали?

Излязоха от гаража за лодки. Хуан се движеше леко сковано.

— Как е Кайл?

— Упоен. В клиниката е заедно с Хъксли.

— Ще го оправим.

— Знам.

Макс се закова на място и погледна Хуан в очите.

— Благодаря ти.

— Няма защо. Тръгнаха към клиниката.

— Ако план В е толкова откачен, трябва да ми разкажеш за план Г — каза Макс.

— Разбира се — ухили се Хуан. — Единственият проблем при него е, че не успяхме да намерим достатъчно слонове, за да пресъздадем напредването на Ханибал през Алпите.

16.

Патрулен катер на бреговата охрана наближи „Орегон“ тъкмо когато слънцето се издигна на хоризонта. След лудото препускане в продължение на шестдесет мили пътуваха с четиринадесет възела, подходяща скорост за подобен вехт кораб. Гъстият дим, който се издигаше от комина, подсказваше, че двигателят гори не по-малко масло отколкото гориво. По радиото капитанът на катера не звучеше като твърде загрижен за очукания кораб, който се намираше далеч от местопрестъплението.

— Не, капитане — спокойно блъфира Хуан. — Не сме приближавали до Коринт. На път към Пирея сме, където агентът ни съобщи, че договорът ни да закараме зехтин в Египет е бил анулиран. Продължаваме към Истанбул. Освен това не мисля, че старото корито би могло да влезе в канала. Прекалено е широко в таза — засмя се Кабрило. — А ако бяхме ударили мост, носът ни щеше да е сплескан. Както виждате, не е така. Добре дошли сте на борда, ако искате да направите проверка.

— Не е необходимо — отговори капитанът на катера. — Инцидентът се е случил на сто километра оттук. Като гледам кораба ви, смятам, че са ви нужни поне осем часа, за да изминете това разстояние.

— И само ако вятърът духа зад гърба ни — добави Хуан.

— Ако видите кораби, които имат странен вид или повреди на носа, моля, незабавно се свържете с властите.

— Разбрано и късмет.

„Атлантис“ приключва връзката.

Хуан махна на малкия катер и влезе вътре, като въздъхна облекчено. Закачи микрофона на куката.

— Налагаше ли се да ги каниш за проверка? — попита Еди Сенг от мястото си зад руля.

— Никога нямаше да се възползват от поканата. Гърците бързат да приковат нечия кожа към вратата на кенефа заради случилото се в Коринт. Няма да си правят труд за кораб, който не би могъл да е замесен.

— Какво ще стане, когато свържат разказите на очевидците и стигнат до извода, че ние сме единственият кораб, който отговаря на описанието?

Хуан го плясна весело по рамото.

— Вече ще сме в международни води, а те ще издирват кораб на име „Атлантис“. Веднага щом се отдалечим, искам да сменим името.

Той замълча за момент, после добави:

— В случай че някой има набито око за подробности и добра памет, ще избягваме Гърция за известно време.

— Разумно.

— Първият дежурен ще е тук всеки миг. Защо не слезеш долу да си вземеш заслужената почивка? Ще искам доклада ти за събитията на бюрото ми в четири следобед.

— Ще бъде интересно четиво — отбеляза Еди. — И в най-ужасните си кошмари не съм си представял, че ще се натъкнем на подобно гнездо оси.

— Нито пък аз — призна Хуан. — При тези хора става дума за нещо много по-сериозно от това, което прочетохме в уеб страницата им и чухме от психиатъра на Линда. Цялата тази параноя означава, че крият нещо.

— Очевидният въпрос е: какво?

— Може пък да извадим късмет и никой да не забележи микрофона, който поставих.

Еди го изгледа със съмнение.

— Първото, което началникът на охраната им ще направи, е да провери всеки сантиметър от имението, търсейки подслушвателни устройства.

— Прав си. Знам. Е, ако електронният шпионин не върши работа, ще изпратим истински.

— Аз ще отида.

— Нямаш вид на загубена душа, която търси смисъла на живота и е готова да последва сляпо дрънканиците на някакъв откачалник.