Кралицата на изменниците

Звучен смях привлече вниманието на Сери обратно към Скелин. Отстъпникът беше излязъл в коридора. Той протегна ръка към нещо, което се намираше извън полезрението на Сери. Един твърде познат глас изрече проклятие. Появи се Аний, която се бореше с невидимата сила, бутаща я към Скелин.

Щом я зърна, сърцето на Сери подскочи и се сви като на животно, което се опитва да избяга — и го заболя. Той стисна юмруци, за да подтисне болката, и тръгна напред, но нещо го улови и задържа на място. Гол също не можеше да помръдне.

„Къде е Лилия? — Когато Скелин протегна ръка да хване Аний, тя спря да се съпротивлява и се стрелна към него. — Не може Аний да се е върнала без Лилия. — Но ръката й, която се протягаше да забие нож в Скелин, се изкриви настрани и тя изруга от болка. Скелин я хвана за китката и изби ножа от ръката й. — Но щом не е успяла да намери Лилия, значи…“

Крадецът го погледна и се ухили.

— Далеч от мен, а? Очевидно пак не си успял да защитиш семейството си, Серини.

Сери стисна зъби. „Дали Аний е успяла поне да изпрати съобщение на Лилия? Дали тя не идва насам?“ Сери искаше да попита Аний, но болката в гърдите му пречеше да диша, а и не искаше да предупреди Скелин, че Лилия идва. „Трябва да го задържим. Да осигурим време на Лилия“.

Аний продължаваше да се съпротивлява, но не можеше да направи нищо на Скелин. Сери се олюля замаяно и стаята притъмня. Когато зрението му се проясни, той видя, че Скелин е притиснал Аний към стената. Тя стоеше там, окована с магията му. Скелин подсвирна и хората му минаха покрай Сери.

— Претърсете я и я вържете.

Аний стисна зъби, когато мъжете съблякоха палтото й и я опипаха за оръжия. Сери притисна ръце към гърдите си, пое си дълбоко дъх и се опита да проговори.

— Ти искаш мен, не нея — едва успя да произнесе.

Скелин се засмя.

— Искам и трима ви. Но трябва да умрете в правилния ред. Освен това… — Скелин погледна нагоре, сякаш можеше да види магьосниците над главите им. — Не трябва да е тук. — Той се обърна към тях, премествайки погледа си от Сери към Гол. Носът му се сбръчи и той поклати глава. — Не си струваше главоболията. — Очите му се присвиха и Сери чу противно изпукване. Гол изкрещя от болка и изненада, и падна на пода.

„Не! Трябва да му попреча да убие Гол. Да го забавя!“ Сери се опита да мисли, въпреки огъня в гърдите му. „Намери начин да забавиш още малко Скелин“. Той отвори уста да каже нещо, но успя само да изпъшка. Тъмнината отново го погълна и Сери усети как коленете му омекват. Подозираше, че само магията на Скелин го задържа прав. „Какво ли ми прави?“

— Чакайте малко — чу той гласа на Скелин. — С него нещо не е наред.

Сери усети нарастващ страх, осъзнавайки, че отстъпникът е прав. „Не е той. Аз съм. Тялото ми… сърцето ми…“ Макар очите му да бяха отворени, мракът му пречеше да вижда. В гърдите му се надигна горчив триумф. „Поне Скелин се лиши от удоволствието да ме убие. Но… Аний…“

Силата, която придържаше Сери, се отдръпна и той почувства как се строполява на твърдия под. Каквото и да беше казал Скелин след това, то прозвуча толкова слабо, че Сери не можа да го чуе. После, след няколко мига мълчание, той почувства студени ръце на лицето си и чу гласа на Гол някъде отдалеч.

— Не се тревожи. Няма да убие Аний. Нека да направи размяна. Лилия ще я върне. Ако Аний не го убие първа. Тези двете винаги ще се грижат една за друга. Знаеш го. Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Аний ще се оправи. Ще се погрижим за това.

Лилия вървеше бързо по коридора, а светлинното й кълбо се носеше пред нея.

„Да го угася ли? Нарушителят може да го види и да разбере, че идвам. Но ако го направя, ще трябва да се придвижвам опипом. Това ще ме забави. Кое е по-важното? Скоростта или да остана незабелязана?“

Стъпките й отекваха силно в тясното пространство. Така или иначе щяха да я издадат. Реши да не гаси светлината.

Освен собствените си стъпки, тя не чуваше други звуци. Тайният вход към коридорите, които Аний бе открила, се намираше от друтия край на Университета, затова Лилия трябваше да заобиколи основите на сградата. За щастие тук коридорите бяха прави и завиваха все вдясно, докато не се отдалечаха от Университета и не стигнеха под градината. Когато стигна първата извита стена, сърцето на Лилия биеше ускорено.

„Мисля, че през живота си не съм била толкова уплашена — помисли си тя. — Мисля, че ако сега някой ми предложи малко роет, няма да му откажа“.

Нарушителят сигурно е бил някой безобиден човек — ученик или прислужник, който се мотаеше където не му е работа. Аний може и да беше сбъркала и въобще да нямаше нарушител. Или пък да бяха хората на Скелин, които душеха наоколо или търсеха Сери. Лилия се надяваше, че ако го бяха намерили, той, заедно с Гол и Аний бяха успели да се скрият докато тя се появи.

Но ако бяха Скелин или Лорандра. Или Скелин и Лорандра…

„Остава само да се надявам, че ако и двамата са тук, съм усвоила достатъчно допълнителна енергия от Калън, за да се бия с тях. И достатъчно умения“.

Беше обмисляла това много пъти досега. Съмняваше се, че Скелин или Лорандра имат голям опит в сраженията. Лорандра може би беше научила нещо преди да напусне родината си, но двамата със Скелин не бяха получавали обучение тук. Можеха единствено да се упражняват един срещу друг.

Вече не беше далеч от стаята. Когато тръгна по последната отсечка на коридора, тя забави ход, загледана в тъмнината пред себе си.

„Да подсвирна ли, за да ги предупредя, че съм аз? Така само ще предупредя Скелин, ако вече е там. Но в такъв случай няма ли да виждам светлина и да чувам гласове?“

Тя вля още малко магия в щита си и се промъкна напред. До ушите й достигна слаб звук. Тих, мърморещ глас. Вратата беше тъмна, но когато се приближи, тя видя слаба, мъждукаща светлина. Надникна през отвора и зърна една самотна свещ, притисната между два камъка, и седяща на пода приведена фигура. В същото време чу странен хълцащ звук.

От който стомахът й се сви.

Мъжът вдигна глава и светлината на кълбото й прогони сенките от лицето му. Бузите на Гол блещукаха.

— Лилия — каза той.

Тя усили светлината и видя, че той седеше до нещо.

— О, не. — Момичето се приближи бързо до него и коленичи на пода. Лицето на Сери беше бледо, а очите му бяха затворени. Лилия не виждаше никакви следи от наранявания. Постави ръка върху челото му и сетивата й проникнаха в тялото му — но веднага ги отдръпна. — О, не.