Кралицата на изменниците

— Твърде късно е, нали? — каза Гол с напрегнат глас.

Сърцето й се сви и тя огледа стаята. „Къде е Аний?“

— Да. Какво се случи?

— Не знам. Скелин не му е правил нищо. Канеше се да го отведе. Но… той просто се свлече на земята.

Тя неохотно докосна тялото на Сери, насилвайки се да го прегледа. Досега не беше използвала лечителските си умения върху мъртъв човек. Липсата на присъствие, мисловното мълчание, липсата на естествена бариера, която да отблъсне волята й, всичко това я стряскаше. Но ако Скелин го беше направил…

„Не. — Причината й се изясни веднага, щом я откри. Сърцето на Сери не беше издържало. — Но Скелин така или иначе го е причинил непряко, принуждавайки Сери да живее тук и непрекъснато да се страхува за своята безопасност. И тази на Аний“.

Аний. Тя изтегли сетивата си, отвори очи и погледна към Гол. Той се бе навел напред и дишаше учестено. Лицето му бе изкривено от болка, но тя внезапно осъзна, че това не е болката на скръбта.

— Какво… ранен ли си? — Тя се пресегна и го хвана за ръката, но подскочи, щом сетивата й бяха залята от вълна от агония. Идваше някъде отдолу. Краката му. Лилия пусна ръката му, пропълзя напред и го хвана за раменете. — Легни на пода.

Той я послуша и изпъшка, когато се помръдна. Щом легна неподвижен на земята, тя премести кълбото светлина над краката му.

— Недей — каза той. — Върви. Намери… я. Намери… Аний.

Лилия замръзна. Някъде дълбоко в нея се надигна вледеняващ ужас.

— Къде е тя?

— Скелин… я отведе.

— Кога? — Умът й препускаше трескаво. Тя скочи на крака. Сери беше мъртъв отскоро. Скелин можеше още да е в коридорите. Ако тръгнеше веднага, може би щеше да го настигне. Да спаси Аний. — Но защо я отведе? Защо не я уби?

— Заради теб. — Гол изпъшка, пое си дълбоко дъх и го задържа в дробовете си. — Иска теб. Ще изпрати… съобщение. Къде… да се срещнете.

Лилия си представи как настига Скелин. Как се бие с него. Тя поклати глава. „Той няма да се бие с мен. Ще притисне нож към гърлото на Аний. Или ще й направи нещо с магията си. Ще я използва, за да се измъкне. И ще ме вземе със себе си. И ще ме накара да го науча на черната магия“.

Дали нещата щяха да се развият по различен начин, ако изчакаше съобщението му? Може би междувременно щеше да измъчва Аний.

„Не. Той няма да я нарани. Не и ако иска да го науча“.

Но ако сега се втурнеше след него, Скелин можеше случайно да нарани Аний.

Ако изчакаше да получи съобщението, ако изчакаше да бъде определена срещата, тя щеше да разполага с време, за да измисли как да спаси Аний без да научава Скелин на черната магия. Време да се подсили. „Време да реша как да съобщя на Аний за смъртта на баща й.

Тя може би вече знае. О, Аний. Съжалявам, че не успях да дойда по-бързо“.

Лилия положи огромни усилия да не се втурне веднага след нея. Насили се да коленичи на земята до Гол и въпреки протестите му се захвана да намества натрошените му кости. И отчаяно се надяваше, че е взела правилното решение.

Глава 24 Опасни умове

Небето се бе нашарило в оранжево и черно, когато Сарал и Теми слязоха от главния път и се запътиха към някакво имение. Сония и Регин ги последваха. Всяка нощ, откакто ескортът на Изменниците ги беше пресрещнал, те отсядаха в освободени имения. На втората сутрин им дадоха коне по молба на Сарал, макар оттогава да не бяха препускали твърде бързо.

„Изненадана съм, че още не сме настигнали групата на Савара. Сблъсъците с ашаките сигурно отнемат време. Може би за това пътуваме толкова бавно. Тя не иска да я настигаме — или да стигнем в Арвис преди нея“.

През повечето време групичката пътуваше мълчаливо. Сарал и Теми очевидно не изглеждаха особено щастливи от ролята си на ескорт на двамата неудобни чужденци, но никой от тях не се оплака. Ала и не подхванаха разговор. В именията бе съвсем различно. Новоосвободените роби бяха изпаднали в еуфория и бяха безкрайно разговорливи, задаваха въпроси на Сарал и Теми и предполагаха, че Сония и Регин са скъпи гости на Изменниците. И сега, когато конете им приближиха стените на имението, пред портите се изсипаха бивши роби, за да ги посрещнат.

— Добре дошли, Изменници! — извикаха те. — Ще останете ли? — Те изтичаха напред, но бързо забавиха ход, щом забелязаха Сония и Регин.

— Аз съм Сарал, а това е Теми — каза им Сарал. — Това са Черната магьосница Сония и лорд Регин от Магьосническата гилдия на Киралия. Ние ги ескортираме.

Единият от робите пристъпи напред.

— Аз съм Вели, избран водач на това имение. — Той погледна към Сония. — Добре дошли в Сачака.

— Благодаря, Вели — отвърна Сония и наклони почтително глава.

Вниманието на Вели се насочи към Сарал.

— Ще останете ли? Кралица Савара и нейната група ни гостуваха снощи.

— Да, ще останем и бихме искали да научим новините от снощните ви гости.

Сарал погледна към Сония и като че ли едва не й се усмихна. Сония наведе глава с благодарност. Във всяко имение, където бе спирала кралицата, Сония разпитваше за Лоркин.

Бившите роби ги въведоха в имението. Те слязоха от конете, които бяха отведени. Една жена на средна възраст и двете й дъщери ги приближиха и ги приветстваха.

— Тиятия е съпруга на бившия собственик на имението — обясни Вели. — Тя посрещна кралица Савара в дома си.

— А съпругът й?

— На изток е. Той е добър човек и ние не искахме да умира. Знаехме, че има вероятност да бъде принуден да се бие заедно с останалите ашаки или че няма да успеем да говорим в негова защита, затова уредихме да отпътува извън страната.

— Какво мисли кралицата за това?

— Каза, че е впечатлена от лоялността ни. Но това не е обикновена лоялност.

Сарал се намръщи.

— Така ли? А какво е?

— Приятелство.

Сарал го погледна втренчено и погледът му се поколеба. Но после мъжът вдигна глава и отвърна на погледа й.

— Той е добър човек — рече отбранително той. — Ако искате доказателство, вижте жилищата на робите. Чисти са и топли. Позволяваше на мъжете и жените да си избират другарите, да живеят заедно и да запазват децата си. Изискваше показно подчинение от нас само когато идваха гости.

Сарал повдигна вежди.