Мъглявината Андромеда

Евда Нал получи за награда от развълнуваната зала лавина зелени светлини.

Изправи се Гром Орм.

— Въпросът и решението на Съвета вече се уясниха и очевидно моето изказване е последно. Ще приканим човечеството да съкрати потребностите си за четиристотин и деветата година от Ерата на Пръстена. Дар Ветер не каза, че историци са намерили златен кон от Ерата на разединения свят. Тия стотици тонове чисто злато може да се насочат към производството на анамезон — така ще осъществим скорошно изготвяне на необходимия за полета запас. Ще изпратим за първи път в цялата история на Земята експедиции едновременно на три звездни системи и за първи път ще се опитаме да достигнем до светове, които отстоят на седемдесет светлинни години от нас!

Председателят закри заседанието, след като помоли да останат само членовете на Съвета. Трябваше срочно да се отправят запитвания до Съвета за икономиката, а също така до Академията на стохастиката и хипотезите за бъдещето. Те са нужни за уясняване възможните случайности през време на далечното пътуване до Ахернар.

Изморена, Чара тръгна бавно подир Евда. Тя се учудваше, че бузите на знаменитата лекарка бяха свежи, както всякога. На девойката се искаше час по-скоро да остане сама, та скришом да почувствува оправданието на Мвен Мас. Днешният ден бе забележителен! Наистина, не увенчаха Мвен Мас като герой, на което Чара се надяваше в най-съкровените си мечти. Задълго, ако не завинаги, го отстраниха от голяма и важна работа… Ала нима не го оставиха в обществото! Нима не е открит за тях двамата широкият и труден път на изследването, труда, любовта!

Евда Нал накара девойката да отидат в най-близкия Дом за хранене. Чара толкова дълго гледа таблицата за избор, че Евда реши да действува сама — съобщи в приемателния рупор на автомата шифрите на избраните ястия и индекса на масата. Едва-що бяха седнали край овалната двуместна маса — в центъра й се отвори люк и оттам се появи малък контейнер с поръчката. Евда Нал подаде на Чара бокал ободряваща напитка «Лио», която излъчваше опалов блясък, а тя с удоволствие изпи чаша прохладна вода и се задоволи с печено от кестени, орехи и банани с разбит каймак. Чара изяде някакво ястие от стрито месо на рапти — птици, заменили домашните кокошки и дивеча, и беше пусната да си ходи. Евда Нал гледаше след Чара, когато девойката със своето удивително дори за Епохата на Пръстена изящество слизаше тичешком по стълбата между статуите от черен метал и причудливо извитите подставки на фенерите.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ВЕСТИТЕЛИ ОТ КОСМОСА

Ерг Ноор следеше със затаен дъх манипулациите на изкусните лаборанти. Изобилието от уреди напомняше пост за управляване на звездолет, но просторът в голямата зала с широки синкави прозорци веднага прогонваше всякакви мисли за космически кораб.

В центъра на стаята върху металическа маса стоеше камера от дебели плочи руфолюцит — материал, прозрачен и за инфрачервените и видимите лъчи. Паяжина от тръбички и проводници уплиташе кафявия емайл на звездолетния воден резервоар, в който бяха затворени двете черни медузи от планетата на желязната звезда.

Еон Тал, изправен като при гимнастика, с ръка, безпомощно висяща на превръзка през рамото, отдалеч поглеждаше бавно въртящия се барабан на самопишещия уред. По челото на биолога над широките черни вежди избиха капчици пот.

Ерг Ноор облиза пресъхналите си устни.

— Нищо. Подир пет години пътуване там е останал само прах — дрезгаво каза астронавтът.

— Ако е така, голяма беда… за Низа и мен — допълни биологът. — Издирванията ще трябва да се правят слепешката, може би много години, за да се определи характерът на поражението.

— Вие продължавате ли да смятате, че органите, които убиват жертвата, са еднакви у медузите и у кръста?

— Не единствено аз. Грим Шар и всички други дойдоха до същото заключение. Но отначало ми хрумваха най-неочаквани мисли. Бях си въобразил, че черният кръст изобщо няма отношение към планетата.

— Помните ли, и аз ви говорих за същото. Стори ми се, че това същество е от дисковия звездолет и го пази. Обаче, ако се разсъди сериозно, какъв смисъл има да се охранява една несъкрушима крепост отвън? Опитът да отворим спиралодиска показа нелепостта на такива догадки.

— Представях си, че кръстът не е живо същество. Робот-автомат, поставен на пост край звездолета?

— Точно така! Ала сега, естествено, аз се отказах от тая мисъл. Черният кръст е живо същество, родено от света на мрака. Вероятно тези твари обитават равнината долу. Той се появи откъм «портата» — прохода в канарите. Медузите, по-леки и подвижни, са обитатели на платото, върху което кацнахме. Връзката между черния кръст и спиралодиска е случайна, просто нашите защитни устройства са докоснали това отдалечено кътче от равнината, което винаги е оставало в мрака зад гигантския диск.

— И вие предполагате, че смъртоносните органи на кръста и медузите са сходни?

— Да! В тези животни, които живеят при едни и същи условия, е трябвало да възникнат и сходни органи. Желязната звезда е топлинно електрическо светило. Цялата дебела атмосфера на планетата е силно наситена с електричество. Грим Шар смята, че животните са събирали енергия от атмосферата и са създавали сгъстявания като нашите кълбовидни светкавици. Спомнете си движението на кафявите звездички по пипалата на медузите!

— И кръстът имаше пипала, но нямаше…

— Просто никой не е успял да забележи. Обаче характерът на поражението на нервните стволове е парализа на съответния висш център — в това всички ние сме единодушни — е еднакъв при мен и при Низа! Това е главното доказателство и главната надежда!

— Надежда? — трепна Ерг Ноор.

— Разбира се. Гледайте! — биологът посочи равната линия на записа на уреда. — Чувствителните електроди, потопени в капана с медузите, нищо не показват. Чудовищата са се вмъкнали там с пълен заряд енергия, която не е могла да излезе от резервоара след неговото заваряване. Изолационната защита на космическите съдове за храна едва ли пропуска — това не са нашите леки биологически скафандри. Спомнете си, че кръстът, погубил Низа, не ви причини вреда. Неговият ултразвук проникна в скафандъра с висша защита и сломи волята, но поразяващите излъчвания се оказаха безсилни. Те пробиха скафандъра на Низа също така, както медузите пробиха моя.

— Следователно зарядът на кълбовидните светкавици или на нещо подобно, който влезе в резервоара, трябва да е останал там. Ала уредите нищо не показват…

— Именно в това е надеждата. Значи медузите не са се разсипали на прах. Те…

— Разбирам. Покрили са се с капсули, затворили са се в нещо като пашкул.

— Да. Такова приспособяване е разпространено сред живите организми, заставени да прекарват неблагоприятни за съществуването им периоди. Дългите ледени нощи на черната планета, нейните страшни урагани при «изгревите» и «залезите» — ето такива периоди. Но тъй като те се редуват сравнително бърже, аз съм уверен, че медузите могат и бърже да излизат от това състояние. Ако разсъждението е вярно, ние ще успеем доста лесно да върнем черните медузи към тяхната жизнена дейност.

— Чрез възстановяване температурата, атмосферата, осветлението и другите условия на черната планета?

— Да. Всичко е пресметнато и подготвено. Скоро ще се появи Грим Шар. Ще започнем да продухваме резервоара с неоново-кислородно-азотна смес при налягане три атмосфери. Но отначало ще се убедим…

Еон Тал се посъвещава с двамата асистенти. Някаква уредба бавно запълзя към кафявия резервоар. Предната руфолюцитна плоча се помести и откри достъп към опасния капан.

Електродите в резервоара бяха заменени с микроогледала с цилиндрични осветители. Единият от асистентите се изправи до командното табло за телеуправление. На екрана възникна вдлъбната повърхност, покрита с тънък слой зърнесто вещество и слабо отразяваща лъчите на осветителя — стената на резервоара.