Мусон

— Знам това. Том ми каза. — Тя се отдръпна. — Не можеш да ме спреш, Керълайн! Това не променя нещата. Знам, че е невинен и тръгвам с него.

— Не разбираш. — Керълайн отново я хвана за ръката. — Вече обещах да помогна на теб и Том. Няма да отстъпя от думата си! Дойдох да ти кажа, че Гай отиде да съобщи на султана. Ще арестуват Том и ще го изпратят в Англия, за да бъде съден и екзекутиран.

— Не! — Сара впери ужасен поглед в сестра си.

— Трябва да го предупредиш, но не можеш да се измъкнеш без моя помощ. — Мисълта на Керълайн летеше. — Ето какво ще направим. — Заговори бързо, като доразвиваше плана в движение. — Разбра ли? — попита, след като свърши.

Сара кимна.

— Готова съм! Всичко съм приготвила, само побързай! Том ще си помисли, че съм се отказала. Ще му омръзне да чака и ще си отиде.

Керълайн приближи вратата и викна на пазача да отвори. Когато излезе, той отново заключи. Керълайн отиде право в конюшнята и викна на Асам:

— Оседлай кобилата ми!

Когато конярчето се поколеба, тя тропна с крак.

— Веднага! Или ще заповядам да те набият! Бързам. Трябва да ида при господаря в крепостта.

След няколко минути Асам изведе коня и тя пое юздите от ръцете му.

— Иди при портите и кажи да ги отворят! Излизам. — Здравата сплашен, Асам се подчини тичешком.

Като се стараеше да не бърза и да показва вълнението си, Керълайн заведе оседланата кобила през поляната до края на верандата. Пазачът при вратата стана, за да й се поклони и тя му подаде писмото от баща си.

— Дай това на сестра ми веднага! — заповяда тя. Пазачът метна мускета през рамо и взе писмото. Почука на вратата.

— Писмо, господарке.

— Дай го!

Пазачът отключи и отвори вратата Сара се показа и насочи пистолетите в смаяната физиономия. Петлетата бяха запънати, а показалците й — на спусъка.

— Легни по очи! — заповяда тя. Вместо да се подчини, арабинът свали мускета от рамо и се опита да запъне ударника. Сара спокойно наведе дясната си ръка и простреля коляното му от упор. Пазачът изпищя и се свлече на плочите, подвил счупения крак под себе си. Сара ритна настрана изпуснатия мускет.

— Глупак! Трябваше да правиш, каквото ти казвам! — изсъска тя. — Следващият ще е в главата ти. — Допря второто дуло до челото му.

Арабинът закри лице с длани и се хвърли в краката й. Сара затъкна празния пистолет в пояса си и бързо се върна в стаята. Грабна кожената чанта с най-ценните си вещи и я домъкна на терасата.

Керълайн се втурна да помага да закачат чантата за седлото. После двете сестри се прегърнаха горещо.

— Върви с Бога, миличка Сара! Пожелавам ви най-голямо щастие и радост!

— Знам, че и ти го обичаш, Керълайн.

— Да, но сега е твой. Бъди добра към него!

— Целуни Кристофър от мен!

— Ще липсваш и на двама ни, но тръгвай вече! Бързай! — Керълайн направи стъпенка с две ръце и я вдигна на седлото. — Сбогом, сестро! — извика подире й, докато Сара пришпорваше кобилата в галоп през поляната.

Асам я видя да идва и извика на другите пазачи да затворят портите, но Сара насочи коня право в него и той трябваше да отскочи, за да не попадне под копитата. Кобилата излетя през отворените порти към гората. Сара я насочи по пътеката на юг, към разрушения манастир.

— Моля те, Том, изчакай! — шепнеше тя, а вятърът отнасяше думите, развял дългите й кичури като знаме. — Моля те, изчакай ме, любими, идвам! — Кобилата бягаше с всички сили и стволовете на палмите се сливаха.

При портите на манастира рязко закова. Животното заигра с извита шия, запотено и несвикнало с такова грубо отношение.

— Том! — извика пронизително Сара, а ехото от древните стени отвърна присмехулно: Том!

Отишъл си е, помисли Сара. С нервно пристъпящата кобила, тя се наведе от седлото, за да разгледа меката почва. Видя отпечатъци от стъпките му, идващи откъм брега и малкото отъпкано пространство при портата, където я бе очаквал, пристъпяйки нетърпеливо. После търпението му явно се бе изчерпало и следите тръгваха назад към морето.

— Том! — нададе отчаян вик тя и подкара кобилата по тясната пътека през храстите. Клонките я шибаха през краката, докато препускаше покрай поточето и накрая излетя върху белия коралов пясък, за да зърне кристалните води на лагуната.

Забеляза следата от кила на фелуката върху пясъка и вдигна поглед. Малкият съд наближаваше прохода в рифа на половин миля от брега. Том бе на кърмата и блъскаше лодката над плитчините с помощта на дълъг бамбуков прът.

— Том! — извика тя и размаха ръка. — Том!

Вятърът фучеше между палмовите клони, а прибоят отвъд рифа ревеше и клокочеше. Гласът й потъна в шума. Мъничката фелука упорито се отдалечаваше, а Том не поглеждаше назад.

Пришпори кобилата към водата и отначало помисли, че тя ще се дръпне, но смелото мило животно се хвърли в лагуната, като залиташе и потъваше в дупките по дъното, докато водата стигна до гърба му и сарините поли и ботуши прогизнаха. Фелуката беше по-бърза от тях и се отдалечаваше.

— Том! — извика отчаяна Сара. После измъкна от пояса пълния пистолет, насочи го към небето и стреля. Резултатът беше жалко пльокване в могъщия рев на морето. — Не чува!

Една дълга секунда измина, преди звукът да стигне ушите на Том. После далечната фигура се извърна и погледна назад.

— О, слава Богу! — Сара почти се разплака.

С майсторски тласък Том завъртя лодката и я насочи обратно през лагуната.

— Къде беше? Какво е станало? — извика Том, когато приближи достатъчно.

— Гай е научил за тебе и Уилям — викна тя в отговор. — Отиде в крепостта да вземе войници. Искат да те арестуват заедно с кораба.

Видя как се изпъва лицето му, но той остана безмълвен, докато стигна кобилата. Тогава остави пръта, прихвана я с две ръце през кръста и я прехвърли в лодката.

— Чантата ми! — промълви Сара задъхано. Том измъкна ножа от канията на пояса и сряза ремъчето, с което бе вързана към лъка на седлото. Извлече я на палубата и плесна кобилата, която се извърна и зацапа назад към брега. Том грабна пръта и отново насочи носа на фелуката към прохода.

— Кога отиде Гай в крепостта? С колко време разполагаме?

— Не много. Излезе от консулството преди повече от два часа.

— Стой при фала! — нареди той сурово. — Ще трябва да вдигнем платното и да си опитаме късмета с рифа.

Триъгълното платно литна нагоре с плющене, после се изпъна под напора на мусона. Фелуката се наклони рязко и бързо пое към дупката в скалите. Плъзна се през прохода и щом водата под кила й стана тъмносиня, Том завъртя руля и пое курс към пристанището, където лежеше на котва „Лястовицата“.