Мусон

— Разкажи ми всичко! — нареди той. Сара отиде при него и сключи ръце около кръста му. — Как е разбрал Гай?

— Снощи пристигнал някакъв кораб.

— „Апостол“ — възкликна Том. — Трябваше да го очаквам. — Внимателно изслуша всички подробности и когато приключи, промърмори: — Дано даде Бог да стигнем навреме! — Погледна към пристанището пред тях и видя „Лястовицата“ да се полюшва кротко на котвеното си въже.

— Слава Богу! Още не са го превзели — каза разгорещено Том, но в същия миг и двамата забелязаха флотилията от десетина малки лодки, отделила се от каменния кей под крепостта и устремена през залива към техния кораб. Том заслони очи и се вгледа през една миля разстояние към първата лодка. Позна високата и слаба фигура, с перо на шапката, изправена на носа. Гай се е наточил като хрътка, усетила миризмата на лисица.

Лодката газеше дълбоко под тежестта на претъпкалите я въоръжени мъже. Останалите съдове бяха също така натоварени.

— Взел е поне сто от негодниците на султана — пресметна Том. — Не иска да поеме и най-малък риск.

Погледна към върха на мачтата и прецени силата и посоката на вятъра по усещането на бузата си. Вече бе плавал достатъчно дълго с фелуката, за да опознае всичките й слабости и да научи, как да изтръгне от нея всичко, на което е способна.

— Притегни я малко! — каза Том и Сара се хвърли към утлегара. Фелуката потръпна доволно под краката им.

— Ще бъде въпрос на минути. — Том гледаше първата лодка и преценяваше разликите в скоростта и разстоянието. Вятърът беше благоприятен за тях, докато Гай трябваше да се бори под доста остър ъгъл с него, нагазил дълбоко заради тежестта на хората си. Надали можеше да стигне до закотвения кораб само с един галс. От друга страна, фелуката трябваше да мине точно под носа на първата лодка. Том присви очи, преценявайки опасния курс.

— Ще пресечем пътя им в обсега на мускетите от първата лодка — обърна се той към Сара. Натрупай тия мрежи и празни каси за риба покрай щирборда и легни зад тях!

— Ами ти? — попита го разтревожено.

— Не съм ли ти казвал? Мене куршум от мускет ме не лови! — Той се усмихна. — А освен това, всички араби са лоши стрелци.

Ако не го обичаше толкова, вероятно презрението му към опасността щеше да й направи по-силно впечатление.

— Мястото ми е до теб! — заинати се Сара в желанието си да прояви същия кураж.

— Мястото ти е, където кажа аз! — Лицето му доби суров и отчужден израз. — Лягай долу, жено!

Досега не го бе виждала такъв и думите му я извадиха от равновесие. Без да иска, тя смирено се подчини и чак когато вече лежеше на смрадливата палуба, скрита зад мрежи и тежки сандъци, започна да възстановява чувството си за лична независимост.

Не бива да допускам още от начало да ми се качва на главата, помисли си тя, но разсъжденията й бяха прекъснати от слаб вик. Арабите от първата лодка забелязаха носещата се към тях фелука. Джонката им се наклони опасно, когато всички се струпаха на едната й страна, за да гледат, размахали с крясък дългите си кремъклийки.

— Спри! — Гласът на Гай преодоляваше с труд вятъра, но разстоянието бе вече достатъчно късо, за да различи Том ясно жестоката му гневна гримаса. — Веднага спри, Том Кортни, или ще заповядам на хората си да стрелят!

Том се изсмя и махна весело с ръка.

— Пикаеш ли срещу вятъра, драги братко, всичко се връща в лицето ти!

Намираха се на по-малко от сто ярда един от друг, пистолетен изстрел, и Гай викна на арабските си мускетари, наблъскани на палубата, като сочеше с оголена сабя към фелуката. В отговор, те насочиха дългите оръжия и въпреки цялото си самохвалство, Том усети как го залива вълна от страх пред зяпналите в лицето му дула.

— Огън! — изкрещя Гай и замахна със сабята. Последва залп и за момент джонката се скри в бял облак барутен дим.

Въздухът около главата на Том оживя от жуженето и съскането на тежки парчета олово, които вдигаха фонтанчета във водата около фелуката, бумтяха в корпуса й, като отцепваха бели трески от него.

Усети някакво дръпване за ръкава на ризата и когато погледна надолу, видя дупка в плата и тъничка струйка кръв от повърхностна рана на бицепса си.

— Всичко наред ли е, Том? — попита тревожно Сара от мястото си. Той пак се засмя и застана така, че да не види кръвта по ръкава му.

— Нали ти казах, че са лоши стрелци. — Свали шапка и я размаха към Гай в присмехулен поздрав. В този миг няколко пурпурни капчици паднаха на мръсната палуба. Сара видя кръвта и побеля като платно. Без капка колебание тя скочи и се хвърли към кърмата.

— Лягай долу! — кресна й Том. — Това са истински куршуми. Може да те убият!

Сара не му обърна внимание и застана пред него с разперени ръце, като го закри с тяло. Махна шала от раменете си и разтърси грива по вятъра, развя я като знаме.

— Стреляй! — изкрещя към джонката тя. — Застреляй ме, ако ти стиска, Гай Кортни! — Бяха достатъчно близо, за да видят объркването и яростта му.

— Лягай долу, Сара! — извика Гай. — Ако те ударят, сама ще си виновна.

Том се опита да я принуди да легне, но тя обгърна врата му с ръце и се притисна към него. Лицето й, обърнато към джонката, беше почервеняло от гняв.

— Ако искаш да убиеш брат си, първо трябва да убиеш мен — изкрещя към Гай тя.

На лицето на консула се изписа несигурност. Обърна се към хората си. Стрелците презареждаха с трескава бързина. Том забеляза как подскачат краищата на шомполите им, докато натикваха в дългите цеви нови оловни топчета. Дори изкусен стрелец имаше нужда от две минути за тая операция и докато арабите се готвеха за втори залп, фелуката бе стигнала най-късото разстояние до лодката, като пресичаше курса пред носа й.

Най-бързите и опитни мускетари вече бяха привършили с презареждането. Четирима от тях запънаха петлетата и насочиха дълги цеви към изправената на кърмата двойка. Гай още се колебаеше, но после лицето му се сгърчи, отклони със замах на сабята мускета на най-близкия стрелец и викна на арабски:

— Спрете! Не стреляйте! Ще ударите жената!

Един не се подчини и стреля. От дулото на кремъклийката излетя облак дим и оловото удари руля в ръката на Том.

— Спрете! — изкрещя вбесен Гай и стовари сабята върху китката на стрелеца. Бликна кръв и човекът се дръпна, стиснал раненото място със здравата ръка.

— Стига! — извърна се Гай към останалите и те, един по един, неохотно сведоха дула. Фелуката почти допря носа на джонката и започна бързо да се отдалечава.

— Още не си спечелил играта, Том Кортни! — викаше Гай подире им. — От сега нататък ще бъдеш преследван от всяко живо същество. Някой ден ще си платиш за всичко. Аз ще имам грижата. Заклевам се!

Том не обърна внимание на заглъхващите гневни викове и погледна напред. „Лястовицата“ беше само на кабелт разстояние, а мускетният огън от джонката бе привлякъл вниманието на екипажа. Хората излизаха на палубата и се катереха по такелажа. Нед Тайлър не бе изчакал нареждания, за да приготви кораба за отплаване.