Мусон

Видя проснатия в калта Били. Изкушението бе твърде голямо, за да може да му устои: за пръв път в неговия живот, по-големият брат се намираше във властта му. Том се засили и насочи ботуша си малко пред ухото на падналия, но резултатът не бе очаквания. Вместо да припадне, Уилям диво изрева и хвана крака на Том с две ръце. Изви го и блъсна момчето в драките край пътеката. После се изправи и тръгна към него, преди да се е окопитил.

Възседна гърдите на брат си и се наведе, за да притисне ръцете му високо над главата. Том не можеше да мръдне и почти не можеше да диша с цялата тежест на Били върху ребрата си. Уилям дишаше тежко и с хриптене, но постепенно започна да си поема нормално дъх и на лицето му отново се появи усмивка. Измъчена и болезнена.

— Ще трябва да си платиш за удоволствието, пале такова. Ще си платиш двойно и тройно, обещавам ти. Нека само си поема дъх и ще сложим край на тая работа. — От лицето му капеше пот.

— Мразя те! — изсъска Том. — Ние те мразим! Братята ми, всеки който работи тук, всеки който те познава, всички те мразим!

Уилям внезапно пусна едната китка на Том и зверски го прасна през лицето с опакото на дланта си.

— През всичките тия години се опитвам да те науча на добри обноски — приветливо каза той, — а ти нищо не научаваш.

Очите на Том се наляха със сълзи от болка, но той съумя да напълни уста със слюнка и я изплюе към зачервеното лице над себе си. Тя се пльосна на брадичката на Били, но той не мигна.

— Ще ми паднеш в ръчичките Черен Били! — обеща му Том с болезнен шепот. — Един ден ще ми паднеш!

— Няма. — Били поклати глава. — Не ми се вярва. — Той се усмихна. — Не си ли чувал за закона на примогенитурата, малка маймуно? — Отново удари с всичка сила и отворена длан главата на Том отстрани. Очите на момчето се изцъклиха и от едната му ноздра потече кръв. — Отговори ми, братко! — Уилям замахна с другата ръка и отново към главата. — Знаеш ли какво пише в него? — И пак го удари с дясната ръка. — Отговори ми, малък хубавецо мой!

Следващият удар бе нанесен с лявата ръка, а после влязоха в ритъм. Дясната, лявата, дясната, лявата. Главата на Том се люшкаше насам-натам като чужда. Започваше да губи съзнание, а ударите не преставаха.

— Примогенитура — прас! — е — прас! — правото — прас! — на — прас! — първородния — прас! — син — прас!

Следващият удар бе нанесен иззад гърба на Черния Били.

Дориан ги бе проследил по пътеката и видя, какво става с любимия му полубрат. Дъждът от удари върху Том се изсипа сякаш отгоре му. Огледа се за някакво оръжие. Покрай пътеката имаше изобилие от счупени клони. Избра едно сухо дърво дебело колкото ръката му и също толкова дълго. Промъкна се тихо зад Уилям. Сети се, да не предупреждава за присъствието си, а просто вдигна дървото с две ръце високо над главата. Внимателно се прицели, напрегна всички сили и така го стовари върху темето на Уилям, че то се счупи надве.

Уилям вдигна ръце и се катурна от гърдите на Том. Погледна към Дориан и изруга:

— Цялото смрадливо котило! — Стана и се олюля несигурно. — Даже и най-малкото изродче.

— Остави брат ми на мира! — заплаши го Дориан с побеляло от страх лице.

— Бягай, Дори! — изграчи Том от драките, без да има сили да седне. — Той ще те убие. Бягай!

Но Дориан не помръдваше.

— Няма да го закачаш! — повтори той.

Уилям пристъпи към него.

— Нали знаеш, Дори, че майка ти беше курва. — Той се усмихна окуражаващо и пристъпи още една крачка, като отпусна ръце от ранената си глава. — Ще рече, ти си курвенски син.

Дориан не знаеше какво е курва, но отговори с гняв:

— Няма да приказваш така за мама! — Без да ще, отстъпи назад, докато Уилям заплашително го доближаваше.

— На мама бебето — присмя се Уилям. — Е, курвенската ти мама е мъртва, бебчо.

Очите на Дориан се напълниха със сълзи.

— Не казвай това! Мразя те, Уилям Кортни!

— И ти трябва да бъдеш научен на известни обноски, бебе Дори. — Ръцете на Уилям се протегнаха и стиснаха детето за шията. С лекота го вдигна във въздуха, размятал ръце и крака.

— Добрите обноски правят човека — заяви Уилям и го притисна към ствола на бука, под който се намираха. — Трябва да се учиш, Дори. — Внимателно постави палци върху дихателната тръба на детето и натисна, взирайки се в бързо подуващото се и почервеняло лице. Петите на Дориан безпомощно ритаха дънера, а пръстите му оставяха червени драскотини по ръцете на Уилям, но той дори не гъкваше.

— Змийско гнездо — каза Уилям. — Това сте вие, усойници и пепелянки. Ще трябва да ви разчистя!

Том се измъкна от храстите и се домъкна при брат си. Хвана го за краката.

— Моля те, Били! Съжалявам! Удари мене! Остави Дори на мира! Моля те, не го бий! Той нищо лошо не искаше да направи.

Уилям го ритна настрана, все още вдигнал детето срещу дървото. Ходилата на Дори танцуваха на две стъпки 7 над земята.

— Уважение, Дори, трябва да се научиш на уважение. — Той отпусна хватката и като позволи на жертвата си да поеме само глътка въздух, стисна отново. Дориан отново зарита отчаяно.

— Бий мен! — молеше се Том. — Остави Дори! Стига му толкова. — Том се изправи на крака, като изпълзя нагоре по дънера. Задърпа Уилям за ръкава.

7

Стъпка — мярка за дължина равна на 30,48 см.

— Ти плю в лицето ми — мрачно каза Били, — а това малко змийче се опита да ми пръсне мозъка. Сега можеш да погледаш, как се дави.

— Уилям! — Един нов, изпълнен с гняв глас се чу отстрани. — Какво, в името на дявола, мислиш че правиш? — Тежък удар се стовари върху протегнатите ръце на Уилям. Той изпусна детето в калта и се извърна, за да се изправи лице в лице с баща си.

Хал Кортни бе използвал канията на сабята си, за да удари сина през ръцете, а сега сякаш имаше намерение, да го свали на земята пак с нея.

— Луд ли си? Какво правиш на Дориан? — попита той с разтреперан от гняв глас.

— Трябваше да го… това е само игра, татко. Играехме си. — Собственият гняв на Уилям, като по някакво чудо, се бе изпарил и той изглеждаше съвсем кротък. — Нищо му няма. Всичко си е наред.

— Ти едва не си убил детето — изрева Хал, после клекна на едно коляно, за да вдигне от калта най-малкия си син. Нежно го притисна към гърдите. Дориан зарови лице в шията на бащата, зарида, закашля се в усилие да си поеме дъх. Върху нежната кожа на шията му ясно личаха червени следи от пръсти, а лицето му бе цяло в сълзи. Хал Кортни се вторачи в Уилям.

— Не за първи път става дума за грубото ти отношение към по-малките. За Бога, Уилям, ще обсъдим този въпрос довечера, в библиотеката. А сега, изчезвай от погледа ми, преди да съм загубил контрол над себе си!

— Да, сър — отвърна Уилям смирено и тръгна нагоре към параклиса. Като си тръгваше погледна Том, така че на момчето му стана съвсем ясно, че въпросът далеч не е решен.

— Какво е станало с теб, Том? — попита Хал сина си.

— Нищо, татко — твърдо отвърна той. — Нищо. — Избърса с ръкав кръвта от носа си. Би било против нормите на собствения му кодекс да донася, дори и срещу такъв гаден противник като Черния Били.