Натюрморт с гарвани

— Идвате точно навреме за обяд — рече агентът, докато затваряше вратата зад гърба му.

Завесите бяха спуснати и вътре бе малко по-хладно, отколкото навън, под слънцето, но тъй като нямаше климатик си оставаше неприятно горещо. Недалеч от входната врата стояха два свръхголеми куфара — куфари гардероби, всъщност, по чиято скъпа на вид кожа все още се мъдреха етикетите на експресната куриерска служба. Както изглежда, Пендъргаст се канеше да остане за по-дълго.

— Обяд ли? — повтори Тад.

— Лека салата с антипасти 8 . Прошуто ди Сан Даниеле, сирене пекорино с трюфелен мед, зелен фасул бачели и домати. Нещо леко, като за горещ ден.

— Ъ-ъ-ъ, разбира се. Страхотно.

Ако трябваше да ядат италиански манджи, що да не се придържат към пицата? Пристъпи още една крачка, не знаеше какво да каже. Бе един часът. Кой обядва в един? Той бе хапнал в обичайното време — в единайсет и половина.

— Госпожица Краус не се чувства добре. На легло е. Аз я замествам.

8

Предястия преди основното тестено блюдо „паста“. Б.пр.

— Разбирам.

Тад последва Пендъргаст в кухнята. В единия й ъгъл бяха подредени кашони с етикетите на „Федерал експрес“ и DHL — достигаха на половината височина до тавана. Тезгяхът бе отрупан с поне половин дузина опаковки на храни с чуждестранни имена: Балдучи, Забар. Тад се запита дали Пендъргаст не бе италианец или французин. Определено не се хранеше като американец.

Пендъргаст се зае с приготвянето на обяда — движенията му бяха ловки и пестеливи, бързо подреждаше странната на вид храна в три чинии — салам и сирене и нещо като салата. Тад го гледаше и местеше шапката си от едната ръка в другата.

— Само ще отнеса тази чиния на госпожица Краус — рече Пендъргаст.

— Добре. Окей.

Пендъргаст изчезна в задната част на къщата. Тад дочу тихия глас на Уинифред, едва доловимите отговори на Пендъргаст. След малко агентът се върна.

— Добре ли е тя? — попита Тад.

— Добре е — отвърна тихичко Пендъргаст. — Заболяването й е повече на психологическа, отколкото на физическа основа. В такива случаи закъснелите реакции са нещо обичайно. Можете да си представите какъв шок бе за нея, когато научи за убийството.

— Всички бяхме потресени.

— Разбира се, не би могло да е иначе. Аз наскоро приключих разследването на един неприятен случай в Ню Йорк, където убийствата са по-чести, за съжаление. И съм свикнал, господин Франклин, доколкото едно човешко същество може да свикне с това. А за всички вас, не се съмнявам, че това е било — и е — най-нежелано, ново преживяване. Моля седнете.

Тад седна, сложи шапката си на масата, реши, че не й е мястото там, постави я на един стол, после отново я грабна, боеше се да не я забрави.

— Аз ще се погрижа — каза Пендъргаст и я окачи на близката закачалка.

Тад се размърда на стола си, чувстваше се все по-неудобно с всяка изминала минута. Пред него бе поставена чиния.

— Буон апетито — рече Пендъргаст и даде знак на Тад да започва.

Младият мъж взе вилицата и набоде парче сирене. Отряза хапка и го опита предпазливо.

— Трябва да го полеете леко с този миеле ал тартуфо бианко — усмихна се Пендъргаст и му предложи малко бурканче с мед с необичаен аромат.

— Ще го ям чисто, благодаря.

— Глупости.

Пендъргаст взе малка лъжичка и поля с малко мед останалото сирене на Тад.

Тад отхапа още едно парче и откри, че никак не беше лошо.

Ядяха мълчаливо Тад намери, че храната му допада, особено някои от малките парченца салам.

— Какво е това? — попита той.

— ЧингиалеДива свиня.

— О!

Сега пък Пендъргаст поливаше всичко останало с дървено масло, както и с някаква катраненочерна течност. Поля и чинията на Тад.

— А сега, господин помощник, мисля, че сте дошли за брифинг.

Фактът, че го каза толкова открито, улесни до крайност нещата.

— Ами, да. Така е.

Пендъргаст избърса устни и се облегна назад.

— Кучето се е казвало Джиф и е принадлежало на Анди Кейхил. Доколкото разбрах Анди е запален изследовател и е обикалял навсякъде с кучето си. Моята помощничка скоро ще ми съобщи резултатите от разпита му.

Тад потърси бележника си, извади го и започна да си води записки.

— Изглежда кучето е било убито предишната нощ. Може би си спомняте, че за няколко часа след полунощ бе облачно и както личи, убийството е било извършено тогава. Разполагам с резултатите от аутопсията, пристигнаха току-що. Втори, трети и четвърти прешлен са буквално размазани.Няма следи да е използвана някаква машина или инструмент, което е под въпрос, защото ако са използвани голи ръце, подобно смачкване би изисквало значителна сила. Опашката изглежда е отрязана с груб инструмент и не е открита на местопрестъплението, както и каишката с табелката с името му.

Тад пишеше с всички сили. Това бе добра работа. Шерифът ще е доволен. Но пък, от друга страна, нали и той е получил същия доклад. Продължи да си води бележки, просто за да бъде сигурен.

— Проследих босите следи, които водят до и от местопрестъплението. Използван е същият царевичен ред, който води до Медисин Крийк. Следите се губят в реката и затова не могат да бъдат проследени. Прекарах сутринта при госпожа Тийландър, администраторката на града, за да се запозная с местните жители. Боя се, че тази задача ще ми отнеме много повече време, отколкото предварително…

Откъм задната част на къщата долетя треперещ глас:

— Господин Пендъргаст?

Пендъргаст сложи показалец пред устните си.

— Госпожица Краус е станала — прошепна той. — Няма да й се отрази никак добре, ако ни слуша какво си говорим. — Обърна се и с по-висок тон рече: — Да, госпожице Краус?

Тад видя фигурата на старата жена да се появява на прага, увита въпреки горещината с халат и бързо се изправи.

— А, здравей, момче — каза старата дама. — Не се чувствам добре, нали разбираш, а господин Пендъргаст е толкова любезен да се погрижи за мен. Не ставай, не ставай.