Натюрморт с гарвани

Когато се върна обратно, капитанът на рейнджърите веднага се отправи към него.

— Шериф Хейзън, тъкмо те търсех — рече той — В едната си ръка държеше ръчно GPS 1 , а в другата — топографска карта, и върху лицето му бе изписано съвсем различно изражение, отколкото допреди малко. — Поздравления.

— Какво означава това?

Капитанът посочи GPS устройството.

— Според показанията му, ние се намираме в очертанията на град Медисин Крийк. На четири метра от границата му всъщност. Което означава, че случаят е твой. Ние сме тук, за да помогнем, разбира се, но случаят е твой. Така че нека пръв да поднеса поздравленията си.

1

GPS — глобална навигационна система за определяне местоположението чрез спътникови сигнали. Б.пр.

Той засия и протегна ръка.

Шериф Дент Хейзън игнорира ръката му. Вместо това извади пакетчето цигари от джоба на ризата си, изтръска една цигара, лапна я и я запали. Дръпна дълбоко и след това заговори, думите му изскачаха сред димните кълбета.

— Четири метра? — повтори той. — Боже Господи!

Капитанът прибра ръката си.

Хейзън заби поглед в него:

— Жертвата е била убита някъде другаде и след това е била пренесена тук. Убиецът е дошъл през царевицата ей от там, като последните шест-седем метра е влачил трупа. Ако проследите реда от онова строшено стъбло, ще се натъкнете на закачило се парче плат. Платът е същият като дрехата на жертвата, но е закачен твърде високо на стеблото, значи тя не е вървяла, най-вероятно той я е носил на гръб. Можете да видите моите отпечатъци и мястото, където отидох да се изпикая, на съседния ред; но не си правете труда. И за Бога, капитане, наистина ли са ни нужни всичките тези хора? Това е сцена на местопрестъплението, не е паркинг на Уол-Март 2 . Искам да останат наместо само съдебният лекар, фотографът и събирачът на улики. Останалите да се отдръпнат.

2

Най-голямата верига от супер — и хипермаркети в САЩ. — Б.пр.

— Шерифе, ние трябва да следваме собствените си процедури…

— Сега моите процедури са ваши процедури.

Капитанът преглътна, без да отговори.

— Искам чифт лицензирани и тренирани по изискванията на АКС 3 следови кучета и веднага щом е възможно, да поемат следата. Освен това искам да повикате и екипа за събиране на улики и доказателства от Додж.

— Добре.

— И още нещо.

— Какво е то?

— Искам вашите момчета да спрат всички прииждащи представители на пресата. Особено на телевизионни микробуси. Задръжте ги, докато ние приключим тук.

3

American Kennel Club — Американска асоциация за развъждане и дресура на чистопородни кучета. — Б.пр.

— За какво да ги задържим?

— Глобете ги за превишена скорост. Вас затова ви бива, нали така?

Капитанът стисна още и без това стиснатите си челюсти.

— А ако не превишават скоростта?

Шериф Хейзън се ухили.

— О, няма начин да не я превишават. Можеш да си заложиш задника за това.

Трета глава

Помощник-шериф Тад Франклин седеше приведен зад писалището си и ровеше из купчина непознати книжа — опитваше се да се преструва, че необузданата група от телевизионни и вестникарски репортери току пред прозореца на Шерифското управление на Медисин Крийк не съществува. На Тад много му допадаше фактът, че управлението бе настанено в бивш магазин за стоки с намалени цени и че можеше да маха на минувачите, да побъбри с приятели, да отбелязва кой идва и кой заминава. Сега обаче неудобствата на офиса изведнъж станаха очевидни.

Свирепата светлина от поредния горещ августовски изгрев се разливаше по улицата, хвърляше дълги сенки от новинарските коли и позлатяваше нещастните лица на репортерите. Бяха на крак цяла нощ и нещата започваха да се влошават. От ресторанта на Мейси отсреща се изливаше и вливаше постоянен поток журналисти, но изглежда простата храна само ги разядосваше повече.

Тед Франклин се опита да се съсредоточи върху книжата, но не можеше да пренебрегне почукванията по прозореца, въпросите, извикваните от време на време вулгарни думи. Ставаше непоносимо. А ако събудеха шериф Хейзън, който бе решил да подремне за малко в задната килия, нещата щяха да се влошат още повече. Тад се надигна, опита се да изглежда колкото е възможно по-строг и отвори прозореца.

— Още веднъж ви моля да отстъпите назад от прозореца — каза той.

Думите му бяха посрещнати с приглушен хор от непристойни забележки и общо раздразнение. По номерата на колите личеше, че репортерите не бяха местни; бяха от Топика, Канзас сити, Тълса, Амарило и Денвър. Е, можеха да си отиват у дома и…

Тад чу зад гърба си захлопваща се врата и покашляне. Обърна се и видя шериф Хейзън, който се прозяваше и търкаше четината на брадата си. Косата от едната страна на главата му стърчеше хоризонтално. Шерифът я приглади, след това наложи шапката си с две ръце.

Тад затвори прозореца.

— Съжалявам, шерифе, но тези хора просто не искат да си тръгнат и…

Шерифът се прозя, махна небрежно с ръка и се обърна гърбом към тълпата. Един особено разгневен репортер в задната част на групата изригна поток ругатни, сред които се чу и „тъп, дребен селяндур“. Хейзън отиде до кафе машината, наля си чаша. Сръбна, направи гримаса, изплю кафето обратно в чашата и я изля в каничката.

— Искате ли да сваря ново кафе?

— Не, благодаря, Тад — отвърна шерифът и потупа по мечешки помощника си по рамото. След това кимна към групата зад стъклото. — Тези приятели се нуждаят от нещо за новините в шест часа, не мислиш ли? — попита той. — Време е за пресконференция.

— Пресконференция ли? — Тад никога досега не бе присъствал на пресконференция, камо ли да бе участвал в такава. — Как се прави?

Шериф Хейдън се изсмя дрезгаво и оголи ред жълти зъби.

— Ще излезем и ще отговаряме на въпроси.

Той отиде до старинната остъклена врата, отключи я и подаде глава навън.

— Как сте, приятели?

Думите му бяха посрещнати с взрив от неразбираеми крясъци и въпроси.

Шериф Хейзън вдигна ръка с длан към тълпата. Все още бе с униформата си с къси ръкави от предишната нощ и жестът му разкри тъмен полумесец от пот, който стигаше до кръста му. Беше нисък, но як като булдог и у него имаше нещо, което предизвикваше респект. Тад бе виждал шерифът да избива зъбите на един заподозрян, два пъти по-висок от него. Никога не влизай в бой с човек, по-нисък от метър и шейсет — си бе казал тогава. Тълпата утихна.

Шерифът спусна ръката си.

— Моят помощник Тад Франклин и аз ще направим изявление и ще отговорим на въпросите ви. Нека всички се държим цивилизовано. Какво ще кажете?

Групата се размърда наместо. Светнаха прожектори, прътове с микрофони се протегнаха напред, защракаха бутоните на касетофони и затворите на камери.

— Тад, дай да налеем на тези приятели малко прясно кафе.

Тад го погледна, а Хейзън намигна.

Тад грабна каничката, взря се в гърлото и я разклати бързешком. След това взе купчинка пластмасови чашки, прекоси прага и започна да раздава безплатно кафе. Последваха няколко посръбвания, няколко подозрителни подсмърквания.

— Пийте! — извика добросърдечно Хейзън. — Нека никога не се чуе, че ние, жителите на Медисин Крийк, сме негостоприемни!

Чуха се всеобщо сумтене, още няколко посръбвания и няколко поглеждания крадешком в чашите. Ако не съкруши духа на групата, кафето поне го потисна. Макар да бе едва ранна утрин, жегата вече бе смазваща. Нямаше къде да оставят чашите си, нямаше и кошче за боклук, където да ги хвърлят. А пред вратата на шерифа имаше табела с надпис: НЕ ЗАМЪРСЯВАЙ, 100 ДОЛАРА ГЛОБА.

Хейзън поправи шапката си, след това излезе на тротоара. Огледа се, изправил рамене към тълпата — камерите вече работеха. След това се обърна към групата. Разказа със сух полицейски език за намирането на трупа; описа полянката, трупа и набучените птици. Материалът бе доста живописен, но шерифът успя да го разкаже делово, като подхвърляше тук и там по някой простонароден лаф, така че да тушира най-ужасяващите подробности. Тад бе удивен колко добродушен и дори очарователен можеше да бъде шефът му, когато поиска.

Той приключи в рамките на две минути. Речта му бе последвана от вихрушка въпроси.

— Един по един, вдигайте ръце — каза шерифът. — Също като в училище. Който вика най-много, остава последен. Вие започнете.

Той посочи един репортер по риза, който бе страхотно, впечатляващо пълен.

— Има ли вече някакви хипотези или заподозрени?

— Разполагаме с някои интересни неща, които ще изследваме. Не мога да ви кажа нищо повече от това.

Тад го погледна с изненада. Какви неща? Дотук не разполагаха с нищо.