Неоспоримо доказателство

Настани се в малката заседателна зала, извади папките от огромното си адвокатско куфарче и ги разпростря, като възнамеряваше да започне оттам, където бе прекъснал снощи, или където си мислеше, че бе прекъснал — свидетелските показания на Том за идването на Мей на „Елоиз“ в четвъртък.

Но не можеше да ги намери.

След като прегледа всяка дума, която Том бе казал на него, на Глицки или пред съда, Харди разтърка очи и се почуди дали най-накрая не си бе загубил ума. Може би не беше пригоден за такова напрежение. Трябваше да си купи корабче и да се премести в Мексико, да основе риболовна флотилия.

Не само, че не се хранеше. Но и не си доспиваше. Безсънието нямаше как да не му се отрази. Почуди се дали Пулиъс спи. Дали не трябваше да наеме някой да й се обажда на всеки кръгъл час, за да наклони нещата в своя полза?

Застави се да се върне. Добре, не беше в показанията на Том, къде тогава беше? Ами в тези на Хосе?

Най-накрая го откри в края на първоначалния разпит на Глицки. Но бе сгрешено. Нямаше как иначе. Харди препрочете написаното, отговорът на Хосе на въпроса на Глицки, дали си спомня точно какво е правила Мей, когато я е видял.

„О: Не знам. Беше там, на улицата. Сигурно се връщаше обратно към колата си. Не знам. Видях я да се отдалечава.

В: И си сигурен, че беше Мей?

О: Si. Тя беше.

В: Сигурен ли си точно кой ден е било? Може да се окаже много важно.

(Пауза)

О: Мисля, че беше четвъртък. О, разбира се. Четвъртък беше. Спомням си, Том ми бе оставил бележка, че е заключил яхтата, което е станало в сряда, нали? Така че отидох да проверя. Все още си беше заключена. Четвъртък беше. Да, сигурен съм, si, четвъртък.“

Мей беше ли споменала, че се е връщала два пъти до „Елоиз“ в четвъртък? Поради някаква причина, вероятно защото и Том и Хосе бяха видели Мей в четвъртък, Харди бе решил, че са я видели по едно и също време. Но нямаше как. Хосе е бил там сутринта и я е видял сутринта. По-късно следобеда Том твърдеше, че я бил видял отново.

Харди извади още един бележник и написа най-отгоре: „Въпроси за Фримън“. Някой, който бе разговарял по-често с Мей, можеше и да е в състояние да му отговори. Под заглавието написа:

„Брой на посещенията — четвъртък?“

Беше без значение или по-скоро не можеше да си представи какво значение можеше да има, но вече започваше да вярва, че тук нищо не е случайно.

Двамата с Джейн стигнаха до съдебната зала едновременно със Селин. Както обикновено, тя гледаше право през него. Може би това беше единственият начин, по който успяваше да се справи. Харди си помисли, че вероятно и за него така бе най-добре. След като щяха да се виждат всеки ден, щеше да е по-лесно, по-добре, ако избягваше да контактува с него. Но ето ги, лице в лице. Той я докосна по ръката и тя спря.

Замръзна на място.

Харди отстъпи крачка назад и се извини.

— Просто се чудех дали си се чувала с Кен Фарис напоследък?

Селин се опита да запази самообладание.

— Говорих с него снощи. Попитах го за иска на онази жена Шин, след като вече е мъртва — на неразбиращия поглед на Харди, тя бързо, с раздразнение, добави: — За двата милиона долара.

Харди никога не бе смятал, че Селин изобщо се интересува от парите. Искал да поговори с Фарис, трябвало да се свърже с него.

— Значи си е у дома? Не е извън града?

— Мисля, че се изразих достатъчно ясно.

— Да, разбира се — тя не желаеше да разговаря с него и той нямаше да я принуждава. В края на краищата, защитаваше мъжа, обвинен в убийството на баща й. — Ако отново се чуеш с него, били му предала, че искам да поговорим?

Селин го изгледа, после Джейн, след това отново погледна към него.

— Разбира се — отвърна. — А сега, ако ме извините…

Джейн, едва ли не закрилнически, хвана Харди за ръката и не го пусна, докато тя не се отдалечи.

Когато отвори вратата на залата, Селин се извърна още веднъж и видя, че Джейн го е хванала. От нейна гледна точка, осъзна той, тази привлекателна жена, която седеше до него от началото на процеса, беше най-малкото нова приятелка. Селин знаеше, че не е жена му, защото я бе виждала два пъти пред къщата им.

Допълнителна причина да се отнася враждебно, помисли си той. Селин сигурно си мислеше, че я е излъгал, че е решил да престане да се вижда с нея, не защото е женен, а защото си е намерил някоя нова.

Когато Фаулър беше въведен, Джейн стисна ръката на Харди.

— О, Господи.

Беше с дрехите, които Джейн му бе донесла, но изглеждаше повече като скитник, облечен с взет назаем костюм. Всичко му висеше. Вратовръзката беше разхлабена и най-горното копче бе разкопчано. Панталоните, без колан, се бяха свлекли върху обувките. Косата му не изглеждаше да е била мита или сресана. Очите му бяха зачервени по края.

Той потупа ръката на дъщеря си, след като пазачът го доведе до банката, каза им и на двамата, че е добре, щял да се оправи. Смъртта на Мей го била покрусила, това било всичко.

Джейн положи максимум усилия да му придаде приличен вид, преди да са въвели съдебните заседатели — вратовръзката, горното копче, косата. Когато сърдитите съдебни заседатели започнаха да се нижат един по едни, тя се върна отзад в галерията и всички зачакаха появата на съдията.

Първата работа на Чоморо беше да се извини на съдебните заседатели за това, че се бе наложило да ги отделят.

— В края на вчерашния ден се получи необичайно стечение на обстоятелства и аз реших, че след като вече сте преминали през по-голямата част от това, както и всички ние, трябва да направим всичко възможно, за да не бъдат усилията ни пропилени на вятъра, като процеса се обяви за невалиден. Казано накратко ще ви уведомя, че централен свидетел на обвинението по това дело — Мей Шин — вчера се самоуби.

Това не беше нещо ново за никой от галерията, така че не се чу очакваното раздвижване, но Харди видя реакцията на съдебните заседатели. Всички до един — някои по-явно от други — огледаха банката на защитата.

— Междувременно съществуваха значителни догадки в медиите, както можете да си представите, относно връзката на това разкритие с делото, което разглеждаме в момента и това, че ви отделих, бе направено, с цел да ви предпазя от влияния. Моля да ме извините, че се наложи да предприема подобни мерки, но според мен, това беше единствената възможност разглеждането на делото да продължи.