Неоспоримо доказателство

— А за какво ставаше въпрос?

— Ами, съдията — извинете ме, обвиняемият — искаше да ме наеме частно.

— Да защитавате г-ца Шин?

— Да.

— А това необичайно ли беше?

— Бих казал, да, беше.

— Имаше ли нещо друго необичайно в споразумението?

Харди стана от масата си.

— Протестирам.

— Протестът се приема.

Пулиъс опита отново:

— Г-ца Шин трябваше ли да знае за споразумението?

Харди пак скочи. Заключения от свидетеля и косвени показания.

Наложи се Пулиъс да оттегли въпроса си, но щеше да е като вадене на зъб. Тя кисело се усмихна.

— Можете ли да ни опишете разговора, който водихте с обвиняемия относно защитата на Мей Шин?

— По принцип, да — отвърна Фримън. Той се обръщаше направо към съдебните заседатели. — Но след като приех работата, г-н Фаулър стана мой клиент и разговорите ни бяха поверителни.

Фримън нямаше да издаде нищо. Харди бе възнамерявал по време на кръстосания разпит да го отклони и да го накара да навлезе в погрешния арест на Мей Шин и всичко останало. Но явно Фримън щеше да свърши работата вместо него.

Пулиъс обаче също можеше да чете знаците, а този гласеше: „Внимание, засада“, Фримън се готвеше, казано на прокурорски език, да кривне. Свидетелите го правеха непрекъснато. Пулиъс го бе виждала и преди. Вече не беше чак толкова приятелски настроена.

— Г-н Фримън, факт ли е, че г-н Фаулър ви помоли да запазите отношенията си с него в тайна от г-ца Шин?

— Да.

— Факт ли е, че за г-ца Шин беше определена гаранция от петстотин хиляди долара?

Фактите продължиха да излизат наяве: че Фаулър е заложил жилищната си сграда като допълнителна гаранция, че г-ца Шин е била обвинена от върховните съдебни заседатели в убийство, като с това делото е преминало към Върховния съд, че делото на Шин е било прехвърлено за разглеждане в съдебната зала на Анди Фаулър…

Сега Пулиъс беше на ход и не можеше да се направи нищо.

— И така, г-н Фримън, след като вече знаехте какви са били отношенията между обвиняемия и г-ца Шин, каква беше реакцията ви, когато делото на г-ца Шин бе прехвърлено в съдебната зала на г-н Фаулър?

Фримън се замисли какво да отговори.

— Е, изпитвах смесени чувства. Помислих си, че може да се окаже от полза за моята клиентка, ако делото се гледа в съдебната зала на г-н Фаулър, но реших, че няма начин това да се случи.

Точно отговорът, който искаше Пулиъс.

— Очаквахте, че г-н Фаулър ще си направи отвод?

Харди протестира, като се позова на липсата на връзка.

— Кого го интересува какво е очаквал г-н Фримън?

Мен, помисли си Чоморо и каза:

— Протестът се отхвърля.

Пулиъс повтори въпроса дали Фримън е очаквал Фаулър да си направи отвод.

— Разбира се.

— Но той не го направи?

Фримън се замисли за миг, но наистина нямаше как да го избегне.

— Не, не го направи.

Харди реши, че може да спечели няколко точки.

— Г-н Фримън, г-ца Шин е била обвинена в убийството на Оуен Неш, същия човек, в чието убийство сега е обвинен подсъдимият?

— Точно така.

— Преди да се съгласите да защитавате г-ца Шин по това обвинение и следователно, преди да установите отношения на клиент — адвокат с г-н Фаулър, обвиняемият каза ли ви, че иска вие да защитавате г-ца Шин?

— Искаше адвокат, който да осигури силна защита.

— Каза ли ви той, че г-ца Шин ще се нуждае от силна защита?

— Да.

— По ваше мнение, г-н Фримън, г-н Фаулър смяташе ли, че г-ца Шин е виновна?

— Протестирам!

Харди го парафразира.

— Г-н Фаулър каза ли ви, че смята, че г-ца Шин е виновна за убийството на Оуен Неш?

— Да, каза ми. Така мислеше.

— Вие сте спечелили оправдателни присъди в няколко дела за убийства, нали, г-н Фримън?

— Протестирам, ваша светлост. Няма никаква връзка.

Харди беше сдържан.

— Ваша светлост, обвинението отбеляза заслугите на г-н Фримън в началото на свидетелските му показания. Искам съдебните заседатели да разберат, че репутацията на г-н Фримън е не просто на адвокат, а на първокласен адвокат.

— Добре — Чоморо, както често ставаше с напредването на деня, беше кисел. — Но да продължим нататък.

Той накара стенографа да прочете отново въпроса и Фримън отговори да, бил спечелил няколко оправдателни присъди.

— Всъщност, не бяха ли именно поради вашите усилия отхвърлени обвиненията срещу Мей Шин?

— Да. До голяма степен.

— Сега, да видим дали можем да изясним нещата. Г-н Фаулър, запознат с репутацията ви, ви е наел да представлявате г-ца Шин, която впоследствие е била оправдана, благодарение на вашите усилия?

— Да, така е.

— И това е подновило разследването и е довело до ареста на самия г-н Фаулър за същото престъпление?

— Протестирам — намеси се Пулиъс. — Търсят се заключения.

— Какъв е въпросът ви, г-н Харди?

Харди реши, че се подразбираше какво е искал да каже. Щеше ли човек, извършил убийство, да наеме адвокат, чиито минали успехи биха увеличили вероятността делото да се поднови отново? Най-разумното обяснение за наемането на Фримън беше, че всъщност Фаулър наистина е вярвал, че Мей е виновна. И, разбира се, щом като е мислел така, следователно той самият не е бил.

— Отказвам се, ваша светлост — каза той. Като се обърна отново към Фримън, Харди го попита дали по времето, когато е бил нает, е смятал, че има някакъв шанс делото на Мей Шин да се гледа в съдебната зала на Фаулър.

— Не, изобщо. Ако тогава бях сметнал, че има, нямаше изобщо да го поема. Но такъв шанс нямаше.

— Защо?

— Ами, делото се намираше в отдел 22. Имаше седем съдии на разположение и бях сигурен, че дори и делото да се падне на Анди, той ще се откаже от него.

Пулиъс скочи като ужилена, но това бяха свързани с делото факти и Харди можеше да накара Фримън да разкаже по-голямата част от историята — как се избираха съдиите за делата, обиколния път, който процедурите по делото на Мей бяха извървели, преди то да стигне до Фаулър. Не можеше да бъде предвидено…

Най-накрая Харди наближи финала.

— До момента, в който обвиненията срещу г-ца Мей Шин бяха оттеглени, колко дни бяха изминали от началото на процеса? Искам да кажа, например, бяхте ли избрали съдебни заседатели? Обвинението беше ли започнало с разпита на свидетелите?

— Не. Нищо подобно.

— Знаете ли нещо друго да се е случило във връзка с това дело в същия този ден?

— Да, съдия Фаулър си подаде оставката.

— Искате да кажете, че се е отказал от делото?

— Не, искам да кажа, че си подаде оставката като съдия, отказа се от съдийството.