Остров Тамбукту

– Мога ли да запуша?

– Разбира се! - Капитанът ми подаде цигари и нетърпеливо ме подкани:

– Продължавайте, аз слушам...

Той наистина ме слушаше напрегнато, облегнат на малкото си бюро.

– Понесоха ме на ръце, за да ме хвърлят на кладата, но в същия миг дотърча един туземец и каза, че жълтите дяволи хванали дъщерята на главния вожд и я откарали на подводницата.

– Жълтите дяволи? Така ли казаха?

– Да, сър, те така ви наричат. Тогава аз им казах:

"Оставете ме жив, аз ще спася дъщерята на главния вожд".

– Дъщерята на главния вожд? - трепна капитанът, като ме загледа втренчено. - Познавате ли я?

– Познавам я - отвърнах аз.

– Прекрасно, прекрасно!.. После какво стана?

– После аз повторно казах на туземците: "Ако ме оставите жив, аз ще помоля жълтия вожд да освободи дъщерята на тана Боамбо".

– И те ви повярваха и ви освободиха?

– Не, разбира се! Те не ми повярваха и не ме освободиха. Тогава аз им казах да ме откарат при техния главен вожд и те се съгласиха.

– От трън, та на глог! - промърмори капитанът.

– Точно тъй. Щом ме видя, главният вожд се развика:

"Защо сте докарали тук тоя бял дявол? Защо не сте го изяли досега"? А туземците му отговориха: "Тъкмо бяхме наклали вече огън и се готвехме да го опечем, когато научихме, че жълтите дяволи хванали дъщерята на тана Боамбо и я откарали на голямата лодка". Главният вожд още повече се разяри и извика: "Да, жълтите дяволи отвлякоха дъщеря ми и аз люто ще им отмъстя! Този ще бъде първата ми жертва - посочи ме той. - Накладете огън и докарайте и другите жълти дяволи. Аз съм гладен като чакал..."

– Чакайте, чакайте! - спря ме капитанът. - Нима те са пленили мои войници?

– Да, те докараха пет ваши войници вързани.

Капитанът се наежи и сви устни.

– После?

– После аз казах на главния вожд: "Ако тана Боамбо остави живи тия петима жълти хора, аз ще спася дъщерята на тана Боамбо". "Как? - попита ме главатарят. - Как ще я спасиш?" "Ще отида при жълтия вожд и ще му кажа, че тана Боамбо ще му предаде живи петимата негови стрелци, ако жълтият вожд освободи дъщерята на тана Боамбо". "Не! - каза главатарят. - Жълтите дяволи направиха много злини на моето племе. Те са наши врагове и ние прощаваме на враговете си само след като ги опечем и ги изядем". "Нека тана Боамбо помисли добре, преди да ни опече и да ни изяде - казах му аз. - Ако тана Боамбо не ме послуша, тана Боамбо никога вече няма да види дъщеря си". Но той не искаше да ме послуша и заповяда да ни хвърлят в огъня. Мене и петимата ваши моряци. Омразата му към нас беше по-силна от обичта към собствената му дъщеря. Тогава се намеси жената на главатаря. Като всяка майка тя се хвърли в краката на мъжа си, заплака с глас, закърши ръце и почна да го моли... Намесиха се и други жени, роднини на главатаря - нали знаете, женското сърце е по-милостиво от сърцето на мъжа, - и главатарят отстъпи. Той заповяда да угасят огъня и ме изпрати да ви кажа, че ако освободите дъщеря му, той ще освободи петимата ваши войници. Ако не, туземците още утре ще опекат вашите войници и ще ги излапат.

– Така! - каза капитанът и силно затърка дланите си. - Добре, добре!.. Чудесно! Главният вожд е в ръцете ми!

– Той е в джунглата и вие никога няма да го хванете - възразих аз.

– Той сам ще ми дойде на крака...

– Това никога няма да стане!

– Толкова по-зле за него и за дъщеря му! - отвърна капитанът.

– А вашите войници' - попитах го аз. - Не забравяйте, че петима ваши войници...

– Не се грижете за тях - прекъсна ме капитанът и махна небрежно с ръка. - В армията на царя-слънце има ред. Всеки войник, попаднал жив в ръцете на врага, не заслужава да живее. Тия нехранимайковци трябваше да умрат като герои, а не да се предадат живи. Те опетниха и своята, и моята чест. Нека ги изядат диваците - това ще послужи за пример на другите.

"Тоя човек е ужасен! - помислих си аз. - Без сърце, без чувства. Какво да правя?" Спомних си, че капитанът спомена думата чест. Като се предали живи, неговите войници опетнили своята и неговата чест. Е, добре! И аз имам чест!..

– Аз се заклех пред главния вожд - казах аз, - че дъщеря му ще бъде освободена, и само тогава той се съгласи да остави живи и вашите войници, и мен. Ако не я освободите, главният вожд ще каже: "Белият варварин ме излъга. Той е безчестен. Всички бели и жълти варвари са хора без чест..."

– Вие ме разсмивате, ха-ха! - каза капитанът и наистина се изсмя язвително. - Нима не ви е безразлично какво ще помисли за вас тоя дивак?

– Никак не ми е безразлично. Моето понятие за чест...

– Останете си с вашето понятие - прекъсна ме капитан Сигемицу, - а дъщерята на главния вожд ще остане моя пленница. Или баща й ще капитулира, или...

– Или какво? - изтръпнах аз.

– Много искате да знаете, съюзнико! - строго каза капитанът и стана.

Разговорът беше свършен. Зинга оставаше негова пленница, а аз негов "съюзник". Това беше унизително. Аз му казах:

– Господин капитан, трябва да освободите тази девойка!

– Трябва? - обърна се той и ме изгледа през рамо.

– Да, трябва! - Гласът ми прозвуча дръзко.

– Защо?

– Защото тя е моя годеница!

Той се обърна с лице към мене и като се усмихна пресилено, каза:

– Не ви вярвам, съюзнико. Аз зная, че диваците не се годяват и не се женят. Тия неща у тях стават просто.

– Те се годяват и се женят също тъй, както ние - възразих аз. - И държат за своята чест много повече, отколкото някои цивилизовани хора.

Капитанът свирна с уста от учудване, после каза:

– Не говорете глупости, съюзнико. Тази девойка е моя пленница и аз ще постъпя с нея тъй, както намеря за добре. На първо време ще я фотографирам и ще я поставя в албума си за спомен. Аз имам албум с фотографии на момичета от различни страни: китайки, монголки, малайки, дори и 418

негърки. Една истинска дивачка между тях - това ще бъде Оригинално, нали?

– Вие няма да направите това! - извиках аз възмутен.

– А кой ще ме спре, съюзнико?

– Моята чест и вашата съвест.

– Вашата чест! - Той кисело се усмихна. - Нека говорим откровено. Аз признавам само една чест - честта на бойното поле, - и само една съвест - Япония и царя-слънце. Аз дойдох тук да завзема острова и да го превърна във военна база. Всеки, който пречи на моята цел, ще бъде унищожен безпощадно. Разбрахте ли, съюзнико? Тук няма място за романтика. Тази девойка е дъщеря на техния главен вожд, а той е мой враг.

– Но тя е моя годеница, а аз съм ваш съюзник!..

– Съюзник? Е, добре! Тогава знайте, че ние не делим със своите съюзници рибата, която е попаднала в мрежата ни. И ви предупреждавам да си свивате опашката, защото аз не се церемоня.

Той натисна бутончето на бюрото си. Ординарецът влезе и отдаде чест.

– Заведете това момче в кухнята! - заповяда му капитанът.

– Какво значи това? - попитах го аз.

– Нима не разбирате? Досега бяхте мой съюзник, отсега нататък сте мой пленник.