Пазителят на монетния двор

В три часа ме събуди Томас Хол, помощникът на господин Нийл, който се появи пред мен много развълнуван.

— Какво има, господин Хол?

— Господин Елис, случило се е нещо невъобразимо. Господин Кенеди беше намерен мъртъв при ужасяващи обстоятелства.

— Господин Кенеди? Мъртъв? Къде?

— В Лъвската кула.

— Нещастен случай ли е станал?

— Не мога да кажа, но може би трябва да доведете доктор Нютон.

Облякох се и придружих господин Хол до Лъвската кула, по-рано известна като Барбикан, която се извисяваше пред главния западен вход на Тауър. Нощта беше мразовита и треперех в пелерината си. Зъбите ми затракаха още по-силно, когато бях уведомен за потресаващата участ, сполетяла господин Кенеди, защото, изглежда, беше полуизяден от лъв в менажерията. Влязох в Лъвската кула, най-обичаната от посетителите на Лондонската крепост след Реставрацията 30 . Звярът ревеше с всичка сила, тъй като току-що беше избутан в клетката си с копия и алебарди. Кулата беше уязвима за природните стихии, защото нямаше покрив. Клетките на животните бяха наредени в кръг около голям вътрешен двор, където видях неописуемо кърваво зрелище.

30

Възстановяването на монархията в Англия през 1660 г. по време на управлението на Чарлс II. — Б.пр.

Земята беше обляна в кръв и обувките ми скоро станаха лепкави. В единия ъгъл лежаха остатъците от тялото на господин Кенеди. Въпреки че вратът му беше нахапан, а устата запушена, лицето му лесно можеше да бъде разпознато, макар и само по липсата на изкуствения му нос, който беше на земята до него и блестеше на ярката лунна светлина. Тялото му беше жестоко обезобразено, с дълги и дълбоки белези от нокти на корема, откъдето ясно се виждаха червата. Липсваше едната ръка и част от крака. Не беше особено трудно да се забележи, че са откъснати. Наоколо стояха неколцина членове на Артилерията и държаха копия, а пазачът на животните залостваше клетката, в която беше върнат лъвът убиец.

Познах сержант Роан, единият от стражите, затова го помолих трупът да не бъде преместван, нито сцената на произшествието да бъде утъпквана, докато Нютон не я огледа.

— Въпросът е от компетенцията на Артилерията, а не на Монетния двор, господин Елис — изръмжа сержантът. — Лъвовете не попадат в правомощията ви, освен когато се появяват на сребърните крони.

— Правилно, сър, но убитият беше служител на Монетния двор и по всяка вероятност смъртта му има връзка с работата му там.

Сержант Роан кимна. Едрото му лице беше отчасти осветено от запалената факла, така че устата му оставаше в сянка.

— Е, може би. Лорд Лукас ще реши спора. Ако успеем да го събудим. Затова мисля, че колкото по-бързо доведете господаря си, толкова по-добре. Нека двамата обсъдят въпроса, а ние да стоим настрана, а?

Кимнах.

— Голяма бъркотия, нали? — продължи той. — Виждал съм хора, наръгани с щик, разкъсани от канонада и насечени на парчета с шпаги, но никога човек, нахапан от лъв. Това засилва уважението ми към първите християнски мъченици. Да умреш за Христос, изправен пред подобни зверове, е вдъхновяващо.

— Да, така е — съгласих се аз, макар че се запитах какво би казал господарят ми за първите християни, които римляните бяха превърнали в зрелище на арените си. И те ли грешаха в очите на Нютон?

Оставих сержант Роан да размишлява за смелостта на християните и хукнах към Тауър Стрийт, където мислех да наема кон от „Делфина“ или от „Кралската глава“, за да стигна бързо до Джърмин Стрийт, тъй като не се надявах да намеря файтон в този час. Но пред къщата срещу Митницата съзрях карета с един пътник и макар че кочияшът не искаше да ме вземе, защото беше късно и бе решил да се прибере в дома си в Степни, който се намираше в противоположната посока, аз го склоних с обещание за щедро възнаграждение. След час се върнах в Тауър със същата карета заедно с Нютон и научих, че кралският наместник Лукас все още не е дошъл, тъй като вероятно е твърде пиян. Вестта достави огромно удоволствие на моя господар.

Нютон размени няколко думи със сержант Роан и обиколи менажерията като архитект, опознаващ всеки сантиметър от пространството, което ще застроява. Сетне помоли един от стражите да му донесе купа вода и хавлия, съблече редингота си, даде ми го и нави ръкавите си въпреки студа. След това застла чиста слама и коленичи до трупа да изследва състоянието му.

Нютон извади кърпата от устата на клетия Кенеди, пребърка кървавата пихтия и счупените зъби с върховете на пръстите си и извади гладко камъче. Уви го внимателно в носната си кърпа и ми го даде да го пазя.

— Защо някой би… — започнах аз, опитвайки се да задам въпрос, който се отказах да довърша, когато забелязах, че Нютон ме гледа неодобрително.

— Знаете съображенията ми, господин Елис, следователно, моля ви, въздържайте се от излишни въпроси, които не помагат на огледа ми.

Той обърна Кенеди по корем и разгледа въжето, завързано около оцелялата китка.

— Къде е другата ръка? — хладнокръвно попита Нютон, сякаш я бях взел аз.

— Мисля, че в търбуха на някой от лъвовете, сър.

Той кимна мълчаливо и претърси джобовете на жертвата, откъдето извади няколко предмета, които ми връчи. Най-сетне, изглежда, приключи и изми ръцете си в купата с вода. Изправи се, избърса се в хавлията и огледа менажерията.

— Кой е лъвът?

Посочих и Нютон проследи показалеца ми, сочещ към клетките, където под погледа на пазача на животните и неколцина стражи от Тауър, лъвът безшумно се гощаваше с крака на господин Кенеди. Нютон облече редингота си, приближи се до клетката, взе фенера от стената и освети сводестия таван зад решетките, където живееше лъвът.

— Ясно виждам крака, но не и ръката — отбеляза той.

Пазачът посочи към задната част на клетката.

— Там е, сър. Опасявам се, че нямахме късмет да вземем отхапаните крайници на злочестия джентълмен.

— Ленивецът казва: „Лъв на пътя! Лъв по стъгдите!“

— Моля, какво казахте, сър?

— Соломонови притчи, глава 26, стих 13.

— Да, сър. Лъвът се казва Рекс. Отказва да ги даде. Лъвовете ядат предимно конско месо, но на него му се е усладила човешката плът.

— Зрението ми вече не е тъй остро, както беше — рече Нютон. — Китката с въже ли е завързана?

— Да — отвърнах аз.

— Тогава е било убийство. Някой е довел господин Кенеди тук, завързал е ръцете му и сетне е пуснал лъва от клетката. Как се залоства вратата?

— С тези две резета, сър.

— Няма ли ключалка и ключ?

— Това са животни, сър, а не затворници.

В същия миг лъвът вдигна глава и свирепо изрева към нас, сякаш оспорваше забележката на пазача. Звярът беше страховит, голям мъжки екземпляр с грамадни зъби и буйна грива, изцапана с кръв.

— Забележете цвета на лъва — обърна се Нютон към мен. — Червеникав е, нали?

Тогава помислих, че това го е заинтересувало, защото червеното беше любимият му цвят. Едва по-късно той ми обясни как е изтълкувал значението на червеникавия лъв.

— Кой намери трупа? — попита Нютон.

— Аз, сър — отговори пазачът, чиято поза беше на човек, постоянно наведен за молитва, затова Нютон адресираше всичките си въпроси към лъщящото му теме. — Спя в Артилерията, сър, в казармата в Тауър. Оставих ключа там в осем часа, както обикновено. Излязох от крепостта и отидох в местна пивница, защото не харесвам много „Каменната кухня“, а после си легнах. Събудих се от рева на животните, когато трябваше да са заспали. Реших, че някое от тях е избягало, отидох да проверя какво става и видях окървавения труп.