Пазителят на монетния двор

Нютон продължи да ги разглежда с подчертан интерес.

— Предполага се, че разказват историята на Нектанебус, последният египетски фараон от местно потекло, който е бил и велик магьосник. Може да прочетете за него в историята на Калистен.

— Ще го сторя при първа възможност — обеща Нютон и тържествено се поклони. — Благодаря ви от името на колежа „Тринити“.

Скруп кимна и си позволи да се усмихне доволно, а сетне ни наля жълтеникаво вино от не по-малко изящна сребърна кана. Любезностите приключиха и най-после седнахме. Питието ме сгря, защото въпреки буйния огън, горящ в два месингови мангала, високи колкото ловджийски хрътки, бях замръзнал до мозъка на костите си от пътуването през реката.

— А сега, бихте ли ми казали какво ви води насам?

— Имам информация, че сте познавали господин Джордж Мейси.

— Да, разбира се. Той върна ли се?

— За съжаление, все още е в неизвестност — отвърна Нютон, ловко заобикаляйки истината с този уклончив отговор. — Но, ако може да попитам, как се запознахте?

— Потъналият кораб, в който господин Нийл и аз инвестирахме, беше докаран в Дептфорд, където двамата отидохме да гледаме разтоварването на съкровището и да вземем дяловете си. Преди това обаче господин Нийл в качеството си на Главен майстор взе дяла на краля. Господин Мейси го придружаваше и му помагаше в официалните му задължения. Това беше преди няколко години. Не след дълго беше организирана втора експедиция, която да търси остатъка от съкровището, тъй като първата не успя да извади цялото. Господин Нийл инвестира, но аз не го сторих. Реших да използвам сумата, за да започна златарски бизнес. Не притежавам умения да обработвам метали. Не съм Бенвенуто Челини 21 . Предпочитам другите да работят за мен. Печалбата е значителна. И постигнах големи успехи.

21

Бенвенуто Челини (1500–1571) — италиански скулптор, ювелир и биограф. — Б.пр.

— Очевидно — отбеляза Нютон.

— Втората експедиция не беше успешна и господин Нийл изгуби пари. Отчасти обвини мен. Но господин Мейси и аз останахме приятели.

Господин Скруп погледна неловко към мен, сякаш искаше да каже още нещо. Проницателните очи на Нютон веднага забелязаха това.

— Може да говорите свободно през господин Елис. Имам му пълно доверие. Като служител на Монетния двор, той е положил клетва да пази тайна. Имате думата ми.

Скруп кимна.

— Добре тогава. Казано с прости думи, от време на време предавах тайна информация на господин Мейси. Разбирате, че в моя занаят човек чува разни неща за фалшификатори на монети, обрезвачи и други нечестни люде, които подриват сеченето на новите пари и благоденствието на кралството.

— Това е най-голямата ми грижа — заяви Нютон. — Тяхна светлост лордовете от Съвета, отговарящ за държавната хазна, дадоха ясно да се разбере, че може да загубим войната срещу Франция, ако не сложим край на възмутителната практика на фалшифициране на пари. Ето защо полагам толкова големи усилия по този въпрос. Обикновените хора смятат, че го правя от кариеристични подбуди. Откровено казано обаче, господин Скруп, правя го, защото не искам страната ни да бъде победена от Франция и управлявана от римокатолици.

Скруп кимна.

— С удоволствие ще върша за вас същото, което правех за господин Мейси, ако разбира се, желаете. Дори ще бъда поласкан, защото клетият Мейси и аз станахме много близки довереници.

— Благодарен съм ви, господине. Но моля, кажете ми, Мейси носил ли ви е писмо, написано вероятно на чужд език, и молил ли ви е да го преведете? Твърде възможно е да се е опитвал да разбере съдържанието му.

— Да, имаше такова писмо — призна Скруп. — Беше преди шест месеца. Тогава го видях за последен път. Писмото беше кратко. Не си спомням точно съдържанието му, но мисля, че е свързано с изчезването му.

Скруп се замисли и моят господар не го подкани да разкаже подробно написаното в писмото.

— Джордж ми каза, че не е адресирано до него и е написано на френски. Мисля, че пишеше нещо от рода на: „Елате веднага или ще се простя с живота си.“ Съдържанието го заинтригува много, защото го беше открил в Монетния двор. Той подозираше, че се готви голям заговор за провалянето на сеченето на новите монети. Не каза нищо повече. И аз не попитах.

— Не си ли помислихте да съобщите информацията на управата на Монетния двор? — попита Нютон.

— Дълго след като Джордж изчезна, се разнесе мълва, че Мейси е откраднал матрици за гвинеи — отвърна Скруп. — Затова нямах желание да привличам вниманието върху себе си, като кажа, че Джордж е бил мой приятел. Нито можех да разкажа много неща, без да разкрия, че съм му бил доносник. Взаимоотношения ми с Мейси се основаваха на дългогодишно доверие.

— Познавали сте господин Нийл. Защо не му казахте?

— Доктор Нютон, ако мога да говоря откровено с вас, господин Нийл и аз вече не сме приятели. Истината е, че не му вярвам. Той се занимава твърде много с разни проекти и интриги за човек, който заема такъв висок обществен пост. Може да е загубил интереса си към потъналите кораби и колониите, но участва в други, не по-малко рисковани планове, които може да го злепоставят. По моя информация, той е зает с организирането на лотария.

— И аз имам такава информация. — Нютон кимна уморено. — Но ви благодаря за откровеността.

— Да бъдеш откровен с човек като вас, е чест, сър. И ми позволява да се надявам, че ще се срещнем отново и стига да съм в състояние, с удоволствие ще ви направя услуга.

На тръгване Нютон каза нещо на прислужника на Скруп на език, който не разбрах, но ми се стори иврит. Двамата поговориха и след това си взехме довиждане с господин Скруп. Изпитах огромно облекчение, защото го мислех за много надут и превзет.

— Сейнт Леджър Скруп е интересна личност — отбеляза Нютон, когато седнахме в каретата. — Очевидно е богат и преуспяващ, но и доста потаен.

— Потаен? Не знам как стигнахте до този извод, сър. На мен ми се видя голям самохвалко.

— Когато си тръгвахме, велурените му обувки бяха изцапани с кал, но когато дойдохме, бяха чисти и изглеждаха почти нови. Тъй като пътят пред къщата му е застлан с калдъръм и няма кал, предполагам, че е бил в задния си двор, където е имало нещо, което не е искал да видим. Бил е достатъчно притеснен, за да съсипе чифт нови велурени обувки.

— Може да ги е изкалял, когато отиде да вземе чашите — рекох аз, възразявайки на умозаключението му.

— Време е да започнете да обръщате повече внимание на очите и ушите си, Елис. Господин Скруп каза, че ще ги донесе от избата си. Дори в Тауър избите не са толкова кални.

— Не виждам какво доказва това.

— Абсолютно нищо, освен че въпреки щедростта и привидната си откровеност с нас, господин Скруп носи две шпаги и крие нещо.

— На иврит ли говорихте с прислужника?

— На ладино 22 . Той е испански марано 23 . Те са евреи, успели да влязат в Англия като протестанти, бягащи от преследване в Испания.

И след това, с очевидно задоволство, той ми разказа колко са добре евреите в Англия.

— Ей богу, сър! — ядосах се аз, защото тогава мислех, че евреите са убили Христос. — Говорите за тях така, сякаш ги харесвате.

— Богът, когото почитаме и комуто се кланяме, е еврейски. И евреите са създали нашата църква. Може да научим много, изучавайки юдейската религия. Ето защо ще ви кажа, че не само харесвам евреите, но и им се възхищавам и ги уважавам. Когато станахте мой служител, Елис, вие ме помолихте винаги да поправям невежеството ви по някой въпрос и да ви показвам по нещо от света, така както аз го разбирам. Омразата на другите хора към евреите се основава на лъжа. По мое мнение в по-голямата си част съвременната християнска доктрина е лъжа и Светото писание е изопачено от противниците на Арий 24 на Никейския събор през IV век. Тогава са прокарали фалшивата доктрина на Атанасий 25 , че Сина е тъждествен на Отца, макар че тази идея не е записана в Библията. Ако този погрешен възглед бъде отхвърлен, ще се види, че евреите не трябва да бъдат презирани.

22

Испански диалект на сефарадските евреи, използвали юдейската азбука. — Б.ред.

23

Испански и португалски евреи, насилствено приели християнството през Късното средновековие, тайно изповядващи юдаизма. — Б.ред.

24

Арий — християнски духовник от Александрия, починал през 336 г., основоположник на арианството. — Б.ред.

25

Атанасий (296–373) — християнски епископ на Александрия, противник на арианството. — Б.ред.