Пазителят на монетния двор

Той обвини Нютон, че нечестно е изтръгнал подкуп, за да потвърди, че златото, което графът му е показал, е истинско. Освен това Нютон го заплашил, че ще отиде в Кралското дружество и ще го разобличи като измамник, ако не му даде петдесет гвинеи. Гаетано го предупредил, че е положил клетва, а господарят ми се изсмял и отвърнал, че не го е грижа в какво се е заклел пред Библията, тъй като не вярва на написаното там.

Лордовете от Върховния съд напомниха на Нютон, че според закона от 1676 година английското обичайно право е пазител на Светото писание и донякъде на християнската доктрина. Заявиха, че обвиненията са сериозни, макар да не е подсъдим. Единствената им цел била да се уверят, че Монетният двор е поверен на подходящ и почтен човек. Милорд Харли водеше разпита срещу Нютон, а милорд Халифакс беше негов защитник.

Нютон стана, за да отговори на обвиненията на италианеца. Говореше безпристрастно, сякаш обсъждаше научен въпрос с членовете на Кралското дружество. Аз обаче видях колко е потресен от обвиненията, които хитро и ловко смесваха обстоятелствата на трансмутацията на графа с неясното естество на религията на Нютон.

— Бих желал позволение от ваши светлости да ви представя писмо, което ми беше изпратено от холандския посланик в Лондон — започна той.

Лордовете от Върховния съд кимнаха и Нютон ми даде писмото да го занеса на масата им. Изправих се, взех писмото, занесох го на масата, поклоних се официално, оставих го пред тях и после се върнах на стола си до Нютон.

— Съдържанието му ще потвърди, че граф Гаетано е откраднал петнадесет хиляди марки от братовчеда на посланика във Виена.

— Това е проклета лъжа! — заяви италианецът.

— Граф Гаетано — каза милорд Халифакс и даде писмото на останалите лордове да го прочетат. — Вие имахте думата. Трябва да дадете на доктор Нютон възможност да отхвърли обвиненията, без да го прекъсвате.

— Благодаря, милорд. Посланикът ме уведоми, че е готов лично да даде показания, че графът е пътувал из Европа и е получавал пари под предлог, че демонстрира изкуството на трансмутацията. В Лондон се представя като граф Гаетано, но в Италия и Испания е граф Де Руджиеро, а в Австрия и Германия се нарича фелдмаршал херцог Баварски — заяви Нютон, изчака ефекта от разкритието си и продължи: — Истината обаче е, че той не е благородник. Казва се Доменико Мануел, син на неаполитански златар и ученик на Ласкарис, друг голям шарлатанин и измамник.

— Глупости! — презрително се изсмя графът. — Холандският посланик е долен лъжец като вас, доктор Нютон, или затъпял от пиене като останалите си съотечественици.

Забележката не се понрави на лордовете от Върховния съд и лорд Халифакс изрази очевидното им раздразнение.

— Граф Гаетано, или както там се казвате, може би ще ви бъде интересно да отбележим, че освен далечен родственик на холандския посланик, нашият скъп крал Уилям също е холандец.

Италианецът се обърка.

— Не исках да кажа, че Негово величество е пияница, нито че всички холандци са такива, а само че посланикът греши…

— Замълчете, сър — прекъсна го лорд Халифакс.

След това Нютон лесно опроверга твърденията на граф Гаетано и накрая лордовете се разпоредиха италианецът да бъде изкаран от съда и заведен под стража в „Нюгейт“, за да чака по-нататъшно разследване.

— Боя се, че все още не сме вън от опасност — прошепна Нютон, докато пазачите извеждаха Гаетано от Уайтхол.

— Доведете следващия свидетел — каза милорд Харли, — господин Даниел Дефо.

— Как е излязъл от „Нюгейт“? — промълвих аз.

Стомахът ми се сви от страх при мисълта какво може да каже Дефо срещу господаря ми, но не промених изражението на лицето си и му се усмихнах самонадеяно, за да осъзнае, че е невъзможно да опетни доброто име на велик човек като Исак Нютон.

Нямаше съмнение, че арестът на италианеца осезаемо е въздействал на Дефо, който изглеждаше обезпокоен от участта му. Той обаче скоро възвърна хладнокръвието си и се оказа много по-неотстъпчив свидетел.

Обвиненията му срещу Нютон бяха две. Първо, че посещава разколническата църква на френските социнианци в Спайтълфийлдс, и второ, че е близък приятел на господин Фасио, хугенотът от Швейцария, на когото бях представен в кафенето, преди да се разболея от малария.

— Господин Фасио е подозиран, че членува в секта на крайни разколници, които вярват, че могат да възкресяват мъртъвци — обясни Дефо.

— Как ще отговорите, доктор Нютон? — попита лорд Харли.

Нютон стана и тържествено се поклони.

— Думите му са истина, милорд, но ви уверявам, че тези въпроси могат лесно да бъдат обяснени, така че да останете доволни. Влязох във френската църква в усилие да намеря информация, която да ми даде възможност да хвърля светлина върху убийствата, извършени в Тауър. Единият убит, капитан Морне, беше член на тази френска църква и аз отидох там с надеждата да разговарям с приятелите му и да разбера дали е имало обстоятелства, които може да са го принудили да отнеме живота си. А що се отнася до господин Фасио, той е млад човек с възгледи, които не одобрявам. Но господин Дюйе е член на Кралското дружество и мой приятел и съм убеден, че с течение на времето интелигентността ще му позволи да преосмисли младежките си увлечения и да осъзнае разума в доводите, които често съм изтъквал пред него противно на очевидно богохулствените му схващания. — Нютон ме погледна така, сякаш думите му се отнасяха и за мен. — Вярвам, че е по-добре да живеем в страна, където глупците могат да бъдат изведени от невежеството им с мъдрите съвети на по-възрастните, вместо с изтезания и екзекуции, както е във Франция.

— Вярно ли е, че сте заповядали господин Дефо да бъде хвърлен в затвора, доктор Нютон? — попита лорд Харли.

— Милорд, какво друго можех да направя с човек, когото залових тайно да претърсва кабинета на Монетния двор, където има множество държавни документи от поверително или деликатно естество, свързани със сеченето на новите монети?

— Истина ли е, сър? — обърна се лорд Харли към Дефо.

— Истина е, че бях арестуван в кабинета на Монетния двор, сър, но не съм търсил документи.

— Тогава какво правехте в кабинета на Монетния двор? — попита лорд Халифакс. — Не отидохте ли там в отсъствието на доктор Нютон и неговия служител?

— Не знаех, че не са там. Исках да съобщя на Пазителя информация за фалшификатори на монети.

— Кабинетът на Монетния двор е заключен, когато служителят ми и аз не сме там — възрази Нютон. — Нито служителят ми, нито аз сме приемали господин Дефо в кабинета. Нещо повече, така наречената му информация беше лъжа, за да се опита да обясни неправомерното си присъствие в нашия кабинет. Може ли господин Дефо да даде клетвени показания срещу фалшификаторите на монети, за които е искал да ми съобщи?

— Не знам имена. Имам само известни подозрения.

— Подозрения — повтори Нютон. — И аз ги имам, господин Дефо. Не мислете, че можете да измамите техни светлости, както се опитахте да направите с мен.

— Вие сте лъжец, сър, а не аз — настоя Дефо и изигра най-силния си коз. — Готов ли сте да да положите клетва според Закона за проверката пред техни светлости, за да докажете, че сте добър англиканец?

Законът за проверката от 1673 година изискваше държавните служители и публичните личности да положат клетва за вярност и да получат светото причастие по ритуалите на англиканската църква. Изтръпнах. Нютон отричаше Триединството и никога нямаше да го стори. За миг бях сигурен, че всичко е загубено. Нютон обаче въздъхна дълбоко и се поклони.

— Винаги съм готов да направя онова, което техни светлости искат от мен — каза той, — дори ако това означава да угодя на човек, хвърлен в затвора за дългове и разколник от общоприетата религия.

— Вярно ли е, че сте разорен, господин Дефо? — попита милорд Халифакс.

— Да, милорд.

— А готов ли сте да положите клетва според Закона за проверката? — настоя лордът.

— Доктор Нютон си играе на криеница с религията и всемогъщия Бог — заяви Дефо и после наведе глава. — Но откровено казано, милорд, не мога.