Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Моята религия? Римокатолик ли сте, сър?
— До края на живота си. — Скруп обезпокоено погледна Робле. — Е, какво виждате?
— Нищо. Там няма никого — отвърна прислужникът.
— Какво? — извика Скруп. — Мислите, че можете да ме измамите, докторе? Обещахте повече, отколкото можете да дадете. Е, винаги е било така. Въпреки тържествената ви клетва в „Тринити“, всички знаеха, че не сте извършили нито една богоугодна постъпка. Винаги сте се интересували повече от алхимията, отколкото от делата на колежа. Не бяхте добър преподавател и задълженията ви винаги са вървели след личните ви дела. Ала ще съжалявам да ви убия, защото мисля, че сте велик човек. Вие обаче не ми оставяте избор. Много удобно е, че сте дошли сами. Господин Робле и аз се готвехме да запалим къщата, за да прикрием бягството си. Но вие, докторе,
— Положението ви е безнадеждно — заяви Нютон. — Къщата е обградена от моите хора. В желанието си да ви арестуваме дойдохме малко по-рано от тях. Къде ще отидете?
Скруп колебливо погледна Робле.
— Сигурен ли сте, че няма никого?
— Да — настоя прислужникът. — Вижте сам, сър.
— И да изпусна от погледа си тези двама господа? Не. Запалете огъня.
Робле кимна, приближи се до камината, извади серен кибрит и запали няколко сухи трески.
В същия миг помислих, че Нютон получава удар. Той изстена, падна на колене и се хвана за гърдите.
— Какво ви заболя, докторе? — попита Скруп. — От мисълта за смъртта? Обещавам, че ще бъда бърз. По-добре куршум в сърцето, отколкото онова, което ми предлага вашето правосъдие. Можете ли да се изправите, сър?
— Стара болка — промълви Нютон и с мъка стана. — Мисля, че е ревматичен пристъп. Трябва да седна.
— Както виждате, всичките ни столове са натрупани за пожара.
— Тогава бастун. Ей-там има един. — Нютон посочи бастуна, подпрян на стената. — Пък и щом ще ме застреляте, бих искал да посрещна смъртта прав.
— Говорите достойно, докторе — рече Скруп, отстъпи назад, взе бастуна и го подаде на Нютон с дръжката напред.
— Благодаря, сър. Много сте любезен.
Но веднага щом хвана дръжката, Нютон извади шпагата и прониза Скруп в гърдите. Едва тогава си спомних, че в бастуна е скрито острие. Нютон бодна Скруп съвсем леко, но златарят изкрещя пронизително, сякаш го бяха убили. Изненадата го накара да натисне спусъка на пистолета си, но куршумът се заби в тавана, без да улучи никого.
Робле извади шпагата си. Аз направих същото, защото нямаше време да извадя и да заредя пистолета си. Двамата започнахме да се дуелираме. Скруп хвърли празния си пистолет към главата на господаря ми, повали го на земята и избяга в задната част на къщата. Мебелите вече горяха и Робле и аз бяхме принудени да се фехтуваме сред пламъците, които представляваха по-голяма опасност за противника ми, отколкото за мен, защото бяха зад гърба му. Нютон все още лежеше на пода. Атакувах Робле и го промуших. Той изпусна шпагата си и извика от болка. Изкарах го навън и после хванах Нютон за яката на редингота и го измъкнах на улицата, тъй като къщата гореше.
Прибрах шпагата си и извадих пистолетите, очаквайки, че Скруп ще се опита да избяга. Но скоро от къщата излезе жената, която беше отровила съпруга си и се бе измъкнала от нас. Сграбчих госпожа Бернингам и я държах, докато някой повика съдебен пристав.
Пристигна пожарна кола. В къщата все още имаше въоръжен човек и пожарникарите не се осмеляваха да влязат. Огънят стана неконтролируем и започна да заплашва съседните сгради. Едва след като ги уверих, че собственикът на къщата е престъпник и няма да търси отговорност за щетите, нанесени от тях, пожарникарите донесоха въжета и куки, за да съборят горящата постройка. Нютон се бе съвзел от удара по главата.
Известно време не бях сигурен дали Сейнт Леджър Скруп е загинал в пожара или е избягал. Нютон обаче не изпитваше съмнения. Докато оглеждахме задната част на къщата, той забеляза кръв на калдъръма, и за него въпросът бе приключен.
След като беше прегледан от лекар, Робле бе закаран в лазарета на „Нюгейт“ заедно с госпожа Бернингам. Той мислеше, че умира от раната, която му бях нанесъл, и призна участието си в убийствата на господин Кенеди и господин Мърсър. Както Нютон предполагаше, престъпленията бяха извършени по предизвикателен за интелекта му начин.
— В „Уит“ е известно какъв натиск се упражнява върху затворниците, за да доносничат. Господин Скруп много се страхуваше от вас, доктор Нютон, особено след като тръгнахте по следите на Даниъл Мърсър и Джон Бернингам, защото можеше да разкажат за
нашата операция всичко, което бихте искали да знаете. Накратко, ние фалшифицирахме златни гвинеи и изнасяхме сребърни кюлчета, за да подпомогнем каузата на френския крал Луи и римокатолицизма. Устата на Мърсър и Бернингам трябваше да бъдат затворени. Това означаваше, че се налага да умре и ваш шпионин, защото той следеше Мърсър. Ударих го по главата, завързах ръцете му и после го дадох на лъвовете. Това беше идея на господин Скруп. Той искаше да отклони вниманието ви с нещо интригуващо за въображението ви, сър. Каза, че се интересувате от алхимия и ще направи така, че сякаш убийството е извършено от философи, както и да използваме шифър, който знае, за да ви обърка още повече.— Как влязохте и излязохте от Тауър толкова лесно? — попита Нютон.
— Не беше трудно. Първия път влязохме в крепостта като нощни извозвани на човешки изпражнения. Стражът се държеше на разстояние от нас, защото никой не иска да се приближава до лайносъбирачи. И докато господин Скруп отвличаше вниманието му с въпроси, аз откраднах ключа за Лъвската кула. Знаехме къде е, защото пиех с пазача и той ми каза. Вашият шпионин вече беше завързан и търпеливо чакаше в каретата на господин Скруп на Тауър Хил. Втория път докарахме каруца със сено. Убих Мърсър в нашата работилница и после го сложих в каретата, а господин Скруп отиде в квартирата му, за да остави други фалшиви улики за вас. Сетне отидохме в Тауър, оставихме трупа, подредихме сцената така, както я намерихте, разтоварихме сеното и си тръгнахме.
— А книгата в библиотеката на Тауър? Господин Скруп ли я остави там да я видя?
— Да, сър.
— Бих желал да знам повече за госпожа Бернингам — обърнах се аз към Робле.
— Тя и Скруп бяха любовници, сър. Госпожа Бернингам беше безмилостна. Отрови съпруга си по внушение на Скруп, без да й мигне окото. — Робле млъкна и се закашля. — Признах всичко, сър. Не съжалявам, защото ми олекна на душата.
Аз пък съжалявах, че клетият нещастник не умря тогава, защото три месеца по-късно беше закаран с гальота на Тайбърн, където срещна смъртта си. Главата му беше забита на кол на място, откъдето се виждаше в целия град.
Смъртта на Робле беше жестока, но не можеше да се сравни с участта, която очакваше госпожа Бернингам на другия ден.
Тя беше изкарана от „Нюгейт“ и след чашка бренди, дадена й от глашатая на „Светия гроб“ бе поведена сред огромната тълпа, събрала се в средата на улицата. Там я накараха да стъпи на високо столче, сложиха примка на шията й и я завързаха за железен обръч на върха на кладата. След това ритнаха столчето и докато госпожа Бернингам все още беше жива, изсипаха две каруци съчки и ги запалиха. След като огънят изгори тялото й, тълпата се забавлява, като риташе пепелта й. Нютон и аз присъствахме на екзекуцията й. Мисля, че има нещо нечовешко в това да изгориш жена, която поради по-немощното си тяло е по-склонна да греши и следователно заслужава повече снизходителност. Жената си е жена, колкото и да е проявила коварство.
Пета глава
Исус им отговори: „Който има уши, нека слуша! Ако има светлина в човека от светлина, тя осветява целия свят: ако той не осветява, в него е тъмнината.“ 52
Нютон беше разкрил загадката на само две от убийствата, извършени в Тауър от Сейнт Леджър Скруп и неговият съучастник и прислужник Робле. Разкриването на загадката на другите две убийства и голямата тайна, която криеха, все още стоеше пред нас. Тук трябва да обясня какво се случи, след като къщата на Скруп изгоря и как Нютон беше изправен пред най-големия риск за живота си и опетняване на доброто му име, откакто се беше родил, защото лондонският университет на име „Живот“ предоставя на студентите си много по-разнообразно образование, отколкото може да се намери в учебните заведения в Кембридж.
52
Превод Костадин Боянов. — Б.пр.