Престъпен експеримент

Кой беше дошъл у Една? Кой стоеше на прага й? Дали този човек щеше да се опита да влезе? Една беше мъртва. Вече не можеше да клюкарства за него. Но беше на косъм, просто на косъм.

Адреналинът пулсираше във вените му. Сега оставаше една-единствена заплаха: Кейти де Мейо.

Трябваше да отстрани и нея. Катастрофата, която беше преживяла, щеше да му даде основание да започне лечение.

По болничната документация можеше да се докаже, че кръвното й е твърде ниско. Бяха й направили кръвопреливане в помещението за спешни случаи.

Щеше да даде нареждане за ново кръвопреливане под претекст, че иска да я закрепи за операцията.

Щеше да й даде хапчета кумадин, които да блокират механизма за съсирване на кръвта и да анулират ползата от кръвопреливането. До петък, когато й предстоеше да постъпи в болницата, тя щеше да бъде пред кръвоизлив.

Възможно бе да извърши спешната операция, без да прилага повече антикоагуланти. Но ако се наложи, щеше да й бие хепарин. Това щеше да доведе до фактическо спиране на процеса на съсирване. Тя нямаше да преживее тази операция.

Изходното ниско кръвно, кумадинът и впоследствие хепаринът щяха да бъдат така ефикасни за Кейти де Мейо, както цианкалият за Ванджи Луис.

12

Ричард и Кейти си тръгнаха заедно от кабинета на Скот. Тя знаеше, че ще го подразни, ако предложи да си повика такси. Но когато влязоха в колата му, той каза:

— Първо вечерята. Една пържола и бутилка вино ще ти раздвижат соковете.

— Какви сокове? — попита тя предпазливо.

— Стомашните. Слюнката. Всичко.

Той избра един малък ресторант, кацнал несигурно на скалите. Уютната трапезария се топлеше от искрящ огън и се осветяваше от свещи.

— О, много е хубаво! — възкликна тя.

Собственикът очевидно познаваше добре Ричард.

— Доктор Каръл, за нас е удоволствие — посрещна ги той, отведе ги до масата при камината и поднесе стол на Кейти.

Докато сядаше, тя се усмихна при мисълта, че или Ричард беше на голяма почит, или тя изглеждаше точно толкова премръзнала и нещастна, колкото се чувстваше.

Ричард поръча бутилка „Свети Емилиън“. Един сервитьор поднесе горещи чеснови хлебчета. Седяха в приятно мълчание, отпиваха и похапваха. Кейти осъзна, че за първи път е с него по този начин, на малка маса, отделена от всички останали в помещението, само двамата, вперили поглед един в друг.

Ричард беше едър мъж в отлично здраве, което си личеше по буйната му тъмнокестенява коса, силните му спокойни черти и широките му масивни рамене. Когато остарее, ще придобие лъвска осанка, помисли си тя.

— Току-що се усмихна — каза Ричард. — Ще си платя, за да разбера мислите ти.

Тя му каза.

— Лъвска. — Той се замисли над думата. — Лъвът през зимата. Допада ми. Интересува ли те за какво си мисля?

— Разбира се.

— Когато лицето ти е в покой, очите ти стават много тъжни, Кейти.

— Съжалявам. Не исках да изглеждат такива. А и мисля, че сега не съм тъжна.

— Знаеш ли, че от шест месеца искам да те поканя на вечеря, но явно трябваше да се случи този инцидент, който можеше да ти струва живота, та да стане наистина.

— Но ти никога не си ме канил да излезем — каза тя уклончиво.

— Ти никога не си имала желание за това. Неизменно излъчваш един и същ сигнал: „Не ме безпокой!“. Защо?

— Не намирам смисъл в това да излизаш с мъж, с когото работиш — отвърна тя. — Основен принцип.

— Не мога да го разбера. Но не за това говорим. Чувстваме се приятно заедно. И двамата го знаем. Но ти не искаш да се възползваш. Ето го и менюто.

Маниерът му се промени, оживи се.

— Специалитетите тук са ребърца и пикантна пържола с черен пипер — обясни той, а когато усети, че тя се колебае, просто й предложи: — Опитай пържолата. Фантастична е. Алангле — добави с надежда.

— Препечена — възрази Кейти.

Ужасеният му вид я накара да прихне.

— Разбира се, алангле.

Лицето му се проясни. Поръча салати със сос и печени картофи, после се облегна назад и впери изпитателен поглед в нея.

— Наистина ли не искаш, Кейти?

— Кое? Салатата? Пържолата?

— Не. И престани да се извиваш и да се изплъзваш. Добре. Не е честно от моя страна. Опитвам се да те притисна, а ти си притеснен слушател. Кажи ми какво правиш, когато не си в прокуратурата или у семейство Кенеди. Зная, че караш ски.

— Да. Имам една приятелка от колежа, която е разведена. Зимата, в която Джон почина, тя ме замъкна във Върмонт. Сега ние двете и още две двойки си наемаме жилище в Стоу през скиорския сезон. Отивам за събота и неделя, когато мога. Не съм голям скиор, но ми доставя истинско удоволствие.

— Едно време аз също карах — каза Ричард. — Трябваше да престана, защото си изкълчих коляното. Няма да е зле да пробвам отново. Може би някой път ще ме поканиш да дойда с теб. — Не изчака отговора й. — Моят любим спорт е ветроходството. Миналата пролет си взех лодката на Карибите и там обикалях от остров на остров… „Блясък на безоблачни дни с широки опънати платна, те се плъзгаха по вятъра сред зелени водни пръски…“ Ето ти и пържолата — завърши той шеговито.

— А пък ти цитираш Уилям Карлос Уилямс — измърмори тя.

Тайно се надяваше да бъде впечатлен, че бе разпознала цитата, но той не изглеждаше изненадан.

— Да, така е — отвърна той. — Гарнитурата е хубава, нали?

Вече бяха на кафето. Ричард бе успял да й разкаже за себе си.

— Докато следвах медицина, бях сгоден за момичето на съседите. Мисля, че знаеш… израснах в Сан Франциско.

— И какво стана? — попита Кейти.

— Постоянно отлагахме сватбата. Накрая тя се омъжи за най-добрия ми приятел, който и да е той. — Ричард се усмихна. — Шегувам се, разбира се. Джийн беше много хубаво момиче. Но нещо липсваше между нас. Една вечер, когато за четвърти или пети път обсъждахме дали да сключим брак, тя каза: „Ричард, ние се обичаме, но и двамата знаем, че има и нещо повече.“ Беше права.

— И никакво съжаление, никакви задни мисли? — попита Кейти.

— Не, наистина. Това беше преди седем години. Малко съм изненадан, че това „нещо повече“ не ми се беше случило досега.

Явно не очакваше някакъв коментар от нейна страна. Вместо това заговори за случая „Луис“.

— Вбесява ме. Всеки погубен живот ме кара да се чувствам така. Ванджи Луис беше млада жена. Пред нея трябваше да има още дълги години.

— Значи ти си убеден, че не е самоубийство?

— В нищо не съм убеден. Необходима ми е още много информация, преди да съм готов с окончателната преценка.