Разбудени фурии

— Напоследък, явно, не са чак толкова гъсти.

— Я стига, Тод. Не се прави на наивник. Тия юнаци се гушкат с Харлан и прочие още откакто сме пристигнали на планетата. Танаседа може и да си плати за оная издънка с Протокола „Квалгрист“, но другите просто ще изразят най-любезно съжаление и ще се изнижат като мокра връв. После продължават пак по същата линия на незаконни доставки и кротко изнудване, както открай време. А Първите семейства ще ги посрещнат с отворени обятия, защото те са просто поредната нишка в мрежата, която са хвърлили върху нас.

— Знаеш ли. — Смехът още звучеше в гласа му. — Почваш да говориш досущ като нея.

— Като кого?

— Като Квел, мой човек. Говориш досущ като скапаната Квелкрист Фолкънър.

За една-две секунди думите увиснаха между нас. Извърнах глава и се загледах към мрака над Зоната. Може би, усещайки напрежението във въздуха между мен и Мураками, Ядви бе решила да ни остави сами на кея още докато групата от якудза се готвеше да потегли. За последно я видях да се качва на „Набучвател“ заедно с Влад и почетната стража. Говореха си нещо за кафе с уиски.

— Добре, Тод — казах спокойно аз. — Хайде тогава да ми отговориш на един въпрос. Защо Танаседа дотърча точно при теб да му оправяш бакиите?

Той направи гримаса.

— Сам го каза, аз съм милспортски кореняк. А якудзарите обичат да имат връзки на високо ниво. Влачат се подир мен още откакто за пръв път си дойдох в домашен отпуск преди повече от сто години. Мислят, че сме стари приятели.

— Така ли е?

Усетих втренчения поглед. Не му обърнах внимание.

— Аз съм емисар, Так — каза накрая той. — Не го забравяй.

— Да.

— И съм твой приятел.

— Вече ме купи, Тод. Недей да си губиш времето с празни приказки. Ще те вкарам през задната вратичка на Сегешвар при условие, че ми помогнеш да го очистя. А каква е твоята цел?

Той сви рамене.

— Аюра трябва да си плати за нарушение на протекторатските директиви. Двойно зареждане на емисар…

— Бивш емисар.

— Недей да говориш от чуждо име. Ти може да си бил уволнен, но не и той. А дори и за самото съхранение на копието някой от Харлановата йерархия ще трябва да си плати. Полага се пълно изтриване.

Гласът му странно трептеше. Погледнах го по-внимателно и осъзнах очевидната истина.

— Мислиш, че имат и твое копие, нали?

Крива усмивка.

— С какво си толкова специален, та да изкопират само теб? Я стига, Так. Звучи ли ти логично? Проверих архивите. В онзи набор сме били около дузина от Харлановия свят. Който е измислил тази гениална застраховка, със сигурност е копирал всички ни. Искаме Аюра жива, за да ни каже къде точно са ги укрили в Харлановата база данни.

— Ясно. Какво друго?

— Знаеш какво друго — тихо каза той.

Пак се загледах към Зоната.

— Няма да ти помогна да избиеш Бразил и другите, Тод.

— Не те и моля. Ако не за друго, заради Вирджиния ще се опитам да го избегна. Но някой трябва да плати сметката на Бръмбарчетата. Так, те убиха Мици Харлан насред Милспорт!

— Голяма загуба, няма що. Цялата жълта преса на планетата лее горчиви сълзи.

— Добре — мрачно отсече той. — Покрай нея избиха и цял куп странични жертви. Полицаи. Невинни минувачи. Имам правото да приключа операцията по свое усмотрение с етикет режимът стабилизиран, няма необходимост от по-нататъшно разгръщане. Но трябва някой да опере пешкира, иначе проверяващите от Корпуса ще разчепкат цялата история като животел. Знаеш как става. Някой трябва да плати.

— Поне привидно.

— Поне привидно. Но не е задължително да бъде Видаура.

— Бивша емисарка оглавява планетен бунт. Не, определено няма да се понрави на отдела за връзки с обществеността.

Той млъкна. Изгледа ме с внезапна враждебност.

— Наистина ли така си мислиш за мен?

Въздъхнах и затворих очи.

— Не. Извинявай.

— Правя всичко възможно да замажа работата с най-малко пострадали, Так. А ти не ми помагаш.

— Знам.

— Трябва ми някой за убийството на Мици Харлан, трябва ми и подстрекател. Някой, когото убедително да представя като злия гений зад всичко това. Може би още двама-трима за убедителност.

Ако в крайна сметка ми се наложи да се сражавам и да умра заради спомена и призрака на Квелкрист Фолкънър, а не заради самата нея, това пак ще е по-добре, отколкото да не се сражавам изобщо.

Думите на Сосеки Кои, изречени в изоставения брониран кораб на Вчира Бийч. Думите и проблясъкът на страст по лицето му, докато ти изричаше — може би страст на мъченик, който веднъж е пропуснал своя миг и не възнамерява да го пропусне отново.

Кои, бившият боец от Черните бригади.

Но Сиера Трес бе казала почти същото, докато се криехме из каналите и руините на Елтеведтем. А поведението на Бразил говореше красноречиво през цялото време. Може би всички те желаеха мъченичество за една кауза, по-стара, по-велика и по-мащабна от самите тях.

Прогоних мислите, изхвърлих ги от релсите, преди да стигнат накъдето се бяха запътили.

— Ами Силви Ошима? — попитах аз.

— Е… — Мураками пак сви рамене. — Доколкото разбирам, тя е била заразена от нещо в Неразчистените зони. Ако оцелее в престрелката, ще я прочистим и ще я върнем обратно в живота. Звучи ли разумно?

— Звучи нелепо.

Спомних си как Силви говореше за командния софтуер на борда на „Пушки за Гевара“. Колкото и съвършени да са почистващите системи, част от боклука остава. Трудни за унищожаване кодове, следи. Призраци на неща, които вече не съществуват. Щом Кои можеше да се сражава и да умре заради един призрак, кой знае какво щяха да мислят неоквелистите за Силви Ошима дори и след като процесорите й бъдат изтрити.

— Тъй ли?

— Не ме занасяй, Тод. Тя е идол. Каквото и да има или да няма вътре в нея, тя може да се превърне в ядро на нова квелистка вълна. Първите фамилии ще искат да бъде ликвидирана просто заради принципа.

Мураками се ухили свирепо.

— Какво искат Първите фамилии и какво ще получат от мен, са две коренно различни неща, Так.

— Нима?

— Да-а-а — проточи подигравателно той. — Защото, ако не окажат пълна подкрепа, ще им обещая емисарско разгръщане първа степен.

— Ами ако разберат, че блъфираш?

— Так, аз съм емисар. Да мачкаме планетарни режими — това ни е работата. Ще се пречупят като сгъваем стол, мамка им, знаеш го много добре. Ще са тъй благодарни, задето им оставям задна вратичка, че ако река, децата им ще се редят на опашка да ми лижат задника.