Разделяй и владей
Шрифт:
Моор стана по-приветлив.
— Няма да е лесно — рече той. — Не открихме и следа от яхтата, която господин Батат казва, че видял. Имаме човек, който наблюдава летището, но днес оттам не е заминавал никой, отговарящ на описанието на Харпунджията.
— А защо не се върнем назад и се опитаме да си отговорим защо Харпунджията е в Баку?
— Има много обекти, срещу които могат да бъдат предприети терористични действия от един наемник — обясни Моор. — А може просто да е минавал оттук на път за някоя друга република или за Близкия изток. Нали знаете какви са тези хора. Те рядко избират прекия път, за да отидат някъде.
— Ако Баку е само спирка, Харпунджията вероятно вече го
— Най-много ни безпокоят Нагорни Карабах и Иран — обади се Уилямсън. — Нагорни Карабах се обяви за независима република, а Азербайджан и Армения се бият към кого да принадлежи. Целият район вероятно ще пламне, когато Азербайджан намери достатъчно пари, за да купи модерни оръжия за своята армия. Това ще бъде лошо и за двете страни, но като имаме предвид, че Иран се намира само на петнадесет мили по на юг, може да се стигне до по-голям конфликт. Като говорим за Иран, дори и без ситуацията около Нагорни Карабах между Техеран и Баку от години има търкания за какво ли не, като се започне от достъпа до петрол и се стигне до каспийската есетра и хайвера. Когато Съветският съюз държеше под контрол Каспийския район, вземаше оттам каквото си поиска. Сега тук не само има проблеми, но някои от тях пораждат нови. Поради немарливия начин, по който Азербайджан добива петрола, редица части от морето, където иранските рибари ловят есетрата, са покрити с близо половинсантиметров слой петрол. Замърсяването убива рибата.
— А какво точно е положението с петрола? — попита Томас.
— Големите петролни полета са четири — каза Уилямсън. — Азери, Чираг, Гюнешли и Азербайджан. Азербайджан и членовете на Западния консорциум, подписали спогодбата за добив на петрол, са убедени, че международното право защитава техните изключителни права върху обектите. Обаче претенциите им се основават на граници, определени от правата, валидни за риболовните зони, които според Иран и Русия не могат да се прилагат за добива на петрол. Засега споровете се водят само от дипломатите.
— Но ако някой някъде предприеме други действия — рече Томас, — като например да взриви някое посолство или да извърши убийство…
— Това би означавало да последва гибелна верижна реакция, която ще засегне половин дузина страни от района и ще вкара Съединените щати в голяма чужда война — заяви Уилямсън.
— Точно затова искаме да бъдем информирани за тайните операции в нашия малък заден двор — прибави не без известен сарказъм Моор.
Томас поклати глава.
— Mea culpa*. А сега ще се съгласите ли, че трябва да гледаме напред, а не назад?
[* Моя е вината (лат.). — Бел.прев.]
Моор го погледна за момент, а после кимна.
— Така — рече Уилямсън и погледна бележките пред себе си. — Доколкото можах да разбера, има два възможни сценария. Първият — че човекът, нападнал господин Батат, не е Харпунджията и в такъв случай може би имаме работа само с някакъв наркотрафикант или контрабандист на оръжие. Някой, който е успял да повали господин Батат и след това да изчезне.
— Точно така — рече Томас.
— Каква е вероятността да е станало така? — попита Уилямсън.
— Твърде малка — отвърна Томас. — Знаем, че Харпунджията е в района. Служител на Бюрото за разузнаване и разследвания на Държавния департамент е бил в самолет на турските авиолинии, който летял от Лондон за Москва, и му се сторило, че видял Харпунджията. Опитал се да го проследи, но го изгубил.
— Искате да кажете, че човек от бюрото и най-търсеният терорист в света просто са пътували в един самолет? — обади се Моор.
— Не мога да говоря от името
на Харпунджията, а само това, което е казал служителят на Държавния департамент — отвърна Томас. — Но напоследък установяваме, че все повече терористи и шпиони използват пътищата на дипломатите. Опитват се да се доберат до информация от лаптопи и телефонни разговори. От Държавния департамент на няколко пъти вече бият тревога за това. Може да е било съвпадение, може Харпунджията да се е опитал да открадне дискета или телефонен номер, когато служителят е отишъл до тоалетната, не знам.— И на какво основание този служител твърди, че е успял да разпознае Харпунджията? — попита Уилямсън.
— На единствената известна негова снимка — отвърна Томас.
— Снимката е добра и напълно автентична — увери я Моор.
— Бяхме известени за случката и направихме някои справки — продължи Томас. — Те съвпадат със сведения, които получихме от други източници. Пътникът е пътувал под друго име с фалшив английски паспорт. Проверихме пътните дневници на такситата и установихме, че той е взел такси от хотел „Кенсингтън“ в Лондон. Прекарал е там само една нощ и се е срещал с няколко души, които според портиера приличали и говорели като хора от близкоизточни страни. Опитахме се да проследим въпросното лице в Москва, но никой не го е виждал да излиза от летището. Затова проверихме полетите за други дестинации. Човек, отговарящ на описанието, който показал руски паспорт на името Гарднър, се качил на самолета за Баку.
— Това е корабът на Харпунджията — каза внезапно заместник-посланичката Уилямсън. — Така ще да е.
Другите я погледнаха.
— Познато ли ви е? — попита Томас.
— Да. Учила съм в колеж — обясни Уилямсън. — Гарднър е капитанът на „Рахел“ от романа „Моби Дик“. Това е един от корабите, които преследват неуловимия бял кит. Мога да добавя, че той не успява да го залови.
Томас погледна тъжно към Батат.
— Харпунджията — рече той. — По дяволите. Ама, разбира се. Той сам ни е пробутал тази информация.
— Този терорист си го бива — обади се Моор. — Ако сте усетили намека, може да си помислите, че е някаква шега, и няма да й обърнете внимание. Но ако сте я приели сериозно, Харпунджията е знаел къде ще го търсите и ви е очаквал, за да ви попречи да го преследвате по-нататък.
— Обаче яхтата беше истинска — обади се Батат. — Видях името…
— Видял сте името, което е било поставено нарочно, за да привлече вниманието ви за известно време — рече Томас. — Мамка му! Този път здравата се хванахме на въдицата.
— Което ни довежда до втория И много вероятен сценарий — каза Уилямсън. — Ако Харпунджията е пристигнал в Баку, трябва много бързо да разберем две неща. Първо, какво е искал и, второ, къде се намира сега. Така ли е?
Томас кимна.
Моор се изправи.
— Обзалагам се, че той вече не използва руския паспорт. Ще вляза в компютрите на хотелите и ще сравня имената на гостите с нашата база данни за паспортните регистрации. Ще видим дали няма да изскочат някои нови имена.
— Той може да има свои хора и тук, а в такъв случай може и да не отседне в хотел — обади се Томас.
— Ще ви дам списък на хората, за които ни е известно или подозираме, че работят с чужденци — каза му Моор. — С господин Батат може да ги сравните с данните за хората, с които Харпунджията може да е работил и преди.
Батат обеща да го направи.
— Трябва да опитаме още нещо — каза Томас. — Събрахме всичко по въпроса, което можахме да извлечем от нашите източници в Москва още преди пристигането на Батат. Не беше много, но за времето, с което разполагахме, успяхме да направим само това. Какво ще кажете за другите държави в района?