Речният бог (Книга първа)

Пленниците бяха държани под стража в храма на Бес. Ръцете им бяха завързани зад гърба и те клечаха в краката на пазачите си.

Щом влязох в храма, Танус ме извика при себе си и офицерите, с които разговаряше. Още носех дрехите на асирийска съпруга и затова повдигнах дългите си поли, за да не се препъна в тях, докато прескачам захвърлените оръжия по плочките.

— Разбойниците се делели на тринадесет големи банди, нали така разправяше, Таита? — попита той и аз кимнах. — Всека банда си има свой главатар. Знаем, че един от тях е Шуфти. Да видим дали сред уважаемите ни гости — тук той показа с пръст пленниците и се засмя на остроумието си, — няма да разпознаеш и някои друг.

Поведе ме за ръката и двамата обиколихме заловените разбойници.

Бях покрил лицето си с воала, за да не ме разпознаят. Огледах внимателно лицата на всички и най-накрая познах двама. Ахеку командваше южната банда, която върлуваше около Асуан, Елефантина, та чак до първия праг на реката. Другият беше Сетек, главатарят на разбойниците в Ком-Омбо, област малко по на север.

По всичко изглеждаше, че Шуфти не е имал време да организира хората си и с него са тръгнали каквито разбойници е открил за няколкото дни преди нападението. Според мен сред заловените имаше по малко от всички тринадесет банди. Потупах двамата главатари по рамото и те бяха отведени.

Когато обиколихме цялата редица, Танус попита:

— Сигурен ли си, че не си пропуснал някого?

— Как мога да съм сигурен? Никога не съм ги виждал всички.

Той вдигна рамене:

— Не можехме да се надяваме, че само с едно хвърляне на мрежата и ще уловим всички по-едри риби. Трябва да се радваме, че все пак толкова рано сме заловили три от тях. Но нека огледаме и отсечените глави. Току-виж разпознаем някого.

Гледката не би понесла на доста хора с по-нежни стомаси от моя, но аз винаги съм се занимавал с човешката плът — независимо дали става дума за живи или умрели. Докато с приятеля ми закусвахме на стъпалата към храма, войниците ни показваха отсечените глави. А ние дори не се впечатлявахме от провисналите езици и покритите с прах очи, гледащи към Отвъдното, и невъзмутимо преглъщахме храната си.

За себе си мога да кажа, че в този момент ми се беше отворил голям апетит, защото от два дни почти не бях хапвал. И докато главите на убитите минаваха като на парад пред мен, аз лакомо се тъпчех със сладкишите и плодовете, които Тиамат си бе направил труда да ни осигури. Доста познати лица видях, лица на хора, с които съм си имал работа, докато съм бил на служба при господаря Интеф. Повечето бяха най-обикновени крадци и разбойници и само един беше от главатарите, макар и да стоеше по-долу в йерархията — Нефер-Тему от Кена.

— Значи четири — доволно потри ръце Танус и нареди черепът му да бъде поставен на върха на пирамидата отрязани глави, която войниците издигаха срещу кладенеца на Галала.

— Вече сме се разправили с четирима, остава ни да спипаме и останалите девет. Може би ще е най-добре да поразпитаме пленниците за тях.

Танус скочи, а аз набързо довърших закуската си и с известно нежелание го последвах в храма.

Именно аз бях настоявал пред него да помилва пленниците, за да изкопчим от тях къде се намират свърталищата на Свраките и всичко останало. Но сега, като си помислех какво очаква заловените разбойници, бях обзет от угризения. Едно е да предложиш нещо, друго е да видиш как то влиза в сила, особено когато става дума за най-брутално насилие.

Опитах се да се измъкна, напомняйки за лекарските си задължения, но приятелят ми махна с ръка и ми заяви:

— Стига с тия скрупули, Таита. Ще останеш да ми правиш компания при разпита. Може да си пропуснал някой от старите си приятели и сега да го разпознаеш.

Разпитът мина бързо и с никого не беше направен никакъв компромис. Като се замисля, и не виждам как другояче би трябвало човек да постъпи с подобни кръвожадни зверове.

Но да започна наред. Танус се изправи върху каменния олтар на Бес и като вдигна високо печата на ястреба, погледна наредените в краката му разбойници с такава вледеняваща усмивка, че дори в жестоката жега повечето от тях сигурно са потреперили.

— Връчен ми е печатът на фараон Мамос и все едно от устата ми говори самият той. Аз съм ваш съдия и палач.

Тук той спря и изгледа лицата на пленниците. Щом очите им срещнеха неговите, разбойниците скланяха глава. Никой не можеше да издържи на Танусовия поглед.

— Вие всички бяхте заловени при опит за грабеж и убийство. Ако сред вас се намира някой, който да отрече своето участие в това престъпление, нека стане и заяви на висок глас, че е невинен.

Изчака за миг. Над главите ни кръжаха нетърпеливи лешояди, а сенките им пълзяха по плочките на храма.

— Хайде, агънца, говорете! — прикани ги той и погледна към птиците с гротескните розови главички. — Братята ви вече умират от нетърпение да започнат своя пир. Защо да ги караме да чакат?

Но никой не се обади. Танус свали печата.

— Вашето деяние, за което всички тук можем да свидетелстваме, представлява углавно престъпление. Мълчанието само потвърждава вината ви. От името на божествения фараон ето каква е присъдата ви: всички сте осъдени на смърт чрез обезглавяване. Отсечените ви глави ще красят пътищата на страната. Нека хората, които спазват законите, като минат по него и видят набучените ви глави, да разберат, че Свраките най-после са срещнали орела. Да се знае, че годините на беззаконие са минало и че мирът и спокойствието са се върнали в Египет. Аз казах. Фараон Мамос каза.

Танус даде знак и първият от пленниците беше завлечен на колене пред олтара.

— Ако отговориш искрено на трите въпроса, които ще ти бъдат зададени, животът ти ще бъде помилван. Ще бъдеш записан като редови войник в моята дружина и ще получаваш същата заплата и привилегии като всички останали. Ако откажеш да отговориш, смъртната ти присъда ща бъде изпълнена веднага.

Той впи суровия си поглед в коленичилия разбойник.

— Първи въпрос: към кое от разбойническите братства принадлежиш?

Осъденият не отговори. Нямаше сили да престъпи кръвната клетва, която беше дал.

— Втори въпрос: кой е твоят главатар?

Но Свраката и сега замълча.

— Трети и последен въпрос: ще ме заведеш ли там, където се крие братството ти?

Този път разбойникът вдигна високо глава и шумно се изхрачи. Танус кимна към войника, който се беше надвесил над пленника с меч в ръка.

Ударът беше безпогрешен и отсечената глава се изтърколи по стъпалата до подножието на олтара.

— Още една глава за пирамидата — невъзмутимо отбеляза младият мъж и даде знак следващият пленник да му бъде доведен.

Зададе същите три въпроса и след като и този разбойник му отвърна с мълчание, Танус кимна отново. Този път палачът не прецени добре удара си и осъденият се строполи върху камъните с врат, разсечен само наполовина. Още три пъти трябваше да замахне войникът, за да си свърши работата докрай и по стълбите към олтара да се заудря и тази глава.

И така, по нареждане на Танус бяха отсечени двадесет и три глави. Броих ги, за да се развличам от скуката и за да се боря с онова нелепо чувство на състрадание към осъдените, което кой знае защо ме обхващаше при всеки удар на палача. Най-накрая един от разбойниците проговори. Беше млад, същинско момче. С тъничкия си гласец той отговори на въпросите, преди още Танус да му ги е задал — толкова се страхуваше да не последва другарите си.