Речният бог (Книга втора)

Престер Бени-Джон беше висок мъж, много слаб и с дълга бяла брада, сребърните му къдри се спускаха чак до кръста. Не можех да различа чертите му от такова разстояние, но жените ми бяха казали, че като млад бил най-красивият момък в Етиопия и имал двеста жени. Някои от тях се самоубили от любов по него. Явно талантът му се проявяваше повече в харема, отколкото на бойното поле.

Престер Бени-Джон свърши с ругателствата и Аркоун пристъпи напред, за да му отвърне. Обидите му бяха цветисти и поетични, докато ехото ги носеше надолу по скалите. Постарах се да запомня някои от тях.

Когато той замлъкна, очаквах битката да започне, но бях сгрешил. Още няколко воини от двете страни пожелаха да говорят. Подпрян на скалата, заспах на топлото слънце, усмихвайки се докато си представях как Танус и неговите Сини крокодили биха се справили с тези етиопски дърдорковци.

Когато се събудих от дрънкането на оръжия, вече бе следобед. Аркоун бе загубил първата атака. Един от отрядите му бе препуснал срещу позициите на Престер Бени-Джон, удряйки мечове върху медните си щитове. За невероятно кратко време те се завърнаха живо на стартовите си позиции, без да причинят или получат наранявания.

Бяха разменени още обиди, след което Престер Бени-Джон атакува. Той нападна и се оттегли със същата скорост и подобни резултати. Така измина денят; обида за обида, нападение за нападение. С падането на нощта двете армии се оттеглиха. Ние лагерувахме в долната част на долината и Аркоун ме повика при себе си.

— Каква битка! — възбудено ме посрещна той, когато влязох в палатката. — Ще изминат много месеци, преди Престер Бени-Джон да посмее да се бие отново.

— Утре няма ли да има битка? — попитах аз.

— Утре се връщаме в Адбар Сегед — каза той, — а ти ще опишеш победата ми на свитъци. Очаквам след това поражение Престер Бени-Джон скоро да проси мир.

Седмина от нашите бяха ранени в жестоката битка, всички бяха улучени със стрели. Извадих остриетата и превързах раните им. На следващия ден се погрижих ранените да бъдат качени на носилки и вървях до тях, докато се връщахме към крепостта.

Един от мъжете бе ранен в корема и изпитваше силни болки. Знаех, че ще умре до една седмица, но направих всичко възможно да облекча страданието му с възглавници и повдигайки носилката през труднопроходимите места по пътя.

Късно следобед пристигнахме до укрепление на реката, едно от онези, през които бяхме минали на път за битката с Престер Бени-Джон. Познах укреплението по описанието, което Масара ми даде за местността и за пътя до крепостта на баща й. Реката бе един от многобройните притоци на Нил, спускащи се от планините. През последните дни бе валяло дъжд и нивото на водата при брода бе високо.

Нагазих във водата до носилката на моя пациент с раната в корема. Той вече бълнуваше. По средата на брода осъзнах, че сме подценили дълбочината и силата на течението. То подхвана едната страна на носилката и я преобърна, завъртя коня, повличайки горкото животно в дълбокото, където копитата му загубиха каменното дъно.

Аз се хванах за хамута му и в следващия миг и двамата заплувахме. Бяхме отнесени от течението на зелената ледена вода. Раненият мъж бе паднал от носилката и когато се опитах да го хвана, изпуснах хамута на коня. Водата ме отнесе. Главата на ранения изчезна под водата, но по това време плувах, за да спася собствения си живот. Обърнах се по гръб и изпънах крака. По този начин можех да се отблъсквам от камъните, когато течението ме запращаше към тях. Известно време неколцина от мъжете на Аркоун тичаха по брега близо до мен, но скоро реката направи завой и те не можеха да заобиколят скалата. Конят и аз бяхме сами в реката.

След завоя скоростта на течението намаля и успях да доплувам до коня и да се хвана за шията му. За момент бях спасен. За пръв път от бягството насам осъзнах, че боговете ми бяха дали тази възможност. Измърморих благодарствена молитва и използвах гривата на коня, за да го направлявам към средата на реката.

Бяхме преплували няколко мили и се стъмни, преди да насоча коня към брега. Изкачихме се на песъчливия бряг. Прецених, че до сутринта няма да ме преследват. Никой от мъжете на Аркоун не би предприел рисковано издирване в тъмното. Обаче бях толкова премръзнал, че цялото ми тяло трепереше.

Заведох коня на закътано от ветровете място и се притиснах към хълбока му. Мократа му кожа вдигаше пара на лунната светлина. Постепенно топлината на животното проникна в мен и престанах да зъзна. Щом се позатоплих, събрах клонки. Използвайки метода на шилуките, успях с много трудности да запаля огън. Сложих дрехите си до огъня, за да изсъхнат през нощта.

Щом стана достатъчно светло да виждам пътя, облякох се и яхнах коня. Яздех далеч от реката, защото бях сигурен, че хората на Аркоун ще ме търсят там.

Два дни по-късно, следвайки посоката, която ми бе дала Масара, стигнах до укрепените на един хълм селища, владение на Престер Бени-Джон. Вождът на селото бе готов да ми пререже гърлото незабавно и да ми вземе коня. Използвах целия си талант да убеждавам и накрая той се съгласи да ме заведе до крепостта на Престер Бени-Джон, обаче задържа коня ми.

Мъжете, които ме водеха при цар Престер Бени-Джон, говореха за него с топлота и любов. Селищата, през които минахме, бяха по-чисти и процъфтяващи от тези на Аркоун. Стадата крави бяха добре угоени, а посевите по-буйни. Хората се хранеха добре. Конете, които видях, бяха великолепни. Очите ми се насълзиха от тяхната красота.

Когато стигнахме близо до крепостта, разположена на друго плато, забелязах, че е в добро състояние и че стените не бяха украсени с трупове.

Отблизо цар Престер Бени-Джон наистина бе невероятно привлекателен мъж. Сребристата му коса и брада му придаваха достойнство. Кожата му бе светла, а очите — тъмни и интелигентни. Отначало той слушаше с недоверие разказа ми, но постепенно отношението му се промени, когато му предадох думите на Масара.

Беше дълбоко развълнуван от посланието на любов и дълг, което му донесох от дъщеря му, и нетърпеливо започна да ми задава въпроси за здравето и състоянието й. Сетне слуги ме заведоха в моите покои, които според етиопските стандарти бяха пищни. Дадоха ми чисти вълнени дрехи, които да заменят дрипите ми.

След като се нахраних и отпочинах, слугите ме заведоха обратно в изцапаното и одимено помещение, което бе залата за аудиенции на Престер Бени-Джон.

— Ваше Величество, Масара е пленница на Аркоун през последните две години — незабавно изтъкнах аз. — Тя е младо и нежно момиче и чезне в неговите смрадливи подземия. — Позволих си да разкрася фактите аз.

— Опитах се да събера откупа, който Аркоун иска за дъщеря ми — каза бащата. — Но трябваше да разтопя всяка чиния и чаша в Аксум, за да събера такова съкровище от сребро, което да задоволи алчността му. Освен това той настоява за големи участъци от моята земя и няколко главни селища. Да отстъпя, ще означава да отслабя царството си и да осъдя десетки хиляди от моите поданици на тиранията му.