Робинята

Зениците й се свиха като малки черни дупчици в долината на смъртта. По гърба на Вон полазиха тръпки. Мадлин се насили да се усмихне.

— Изгорих чаршафите и изхвърлих матрака, но стомахът още ме боли. Нещо като развалено ядене, което не мога да повърна — обясни тя, като избърса сълзите от бузите си и се прокашля. — Дори се зачудих дали да не… как го наричат? Дали да не сключа договор с наемен убиец.

Вон се ококори.

— Но никога не бих направила подобно нещо. И не знам как да се освободя от гнева.

Вон изпита странно чувство. Все едно се намираше в центъра на ураган. Тежкият му

зеленикав въздух бе успокояващ, но и заплашителен.

— Просто го насочи — каза той с разтуптяно сърце.

— Към какво?

Вон се ухили широко. Щеше да си получи желаното. Вълнуваше се от предстоящото, но и се страхуваше, че предложението щеше да я отврати.

— Играла ли си някога?

— Да, в училище. Защо? — учуди се тя.

— Не можеш да му направиш нищо, затова трябва да намериш заместник.

— Какъв заместник? — попита сковано.

Сърцето на Вон заби лудо.

— Някого, когото да накажеш. Да излееш гнева си върху някого.

— Мислиш ли, че ще помогне?

— Защо не?

Тя завъртя глава леко, но погледът й остана прикован в него.

— Какво имаш наум?

Имаше безброй начини и Вон знаеше всичките. Беше използвал пръчка, бухалка, дори камшик. Наведени над бюро или маса, облегнати на плот, обгърнали краката си с ръце. Облечени в кожа, дантела и лен. Но най-хубавото винаги беше нагорещена червена ръка върху свежо бяло дупе, проснато в скута на мъчителя. Класиката никога не излиза от мода.

Вон убедително изигра ролята на заловен в изневяра съпруг. Свали джинсите си и се просна в скута на Мадлин. Малката й ръчичка плясна силно задника му Тя потръпна и чувствата й избликнаха като контролирана експлозия. Вон се намръщи. Мадлин ахна, когато усети коравия му член в скута си. Удари го по-силно, а от очите й се изля порой.

Задникът на Вон тръпнеше от ударите, когато той се надигна и грабна панталона си.

— Чакай.

Членът му омекна, когато Мадлин излезе от стаята и се върна с бурканче в ръка. Въздъхна и каза:

— Още не сме свършили.

Седна в средата на канапето, а Вон полегна отново в скута й. Сърцето му заби лудо. Усети аромат на рози, после почувства студения крем. Мадлин го разтри в кожата му и въздъхна, когато членът му отново се надърви. Махна му да седне до нея.

За първи път тя се наведе и пое пениса му в устата си. Ръката й загали топките му Облеченото й в коприна дупе бе достатъчно близо до него. Той го помилва нежно. Мадлин не носеше бельо.

Членът му запулсира, когато тя го пое дълбоко в гърлото си. Вон стисна дупето й здраво, а тя повдигна полата си и го възседна.

— О, господи — заповтаря той, когато Мадлин увеличи скоростта.

Ръцете му се свиха в юмруци и той експлодира дълбоко в нея.

— Простено е — прошепна тя в ухото му.

Никой от двамата не искаше да се отдръпне от пропастта, която се създаде между тях. Видяха се няколко пъти, но се разделяха в края на всяка вечер. Една нощ Мадлин настоя Вон да отиде в дома й. Стоповете й останаха пред очите му по целия път. Когато той излезе от хондата си, тя стоеше до кадилака.

— Наистина бих искала да го вземеш

— Не.

— Настоявам.

Той поклати глава.

Тя продължи да упорства. Отказите му зазвучаха по-енергично. Накрая Вон избъбри ядосано:

— Не искам шибаното нещо, Мадлин!

Тя се ухили.

— Бях лошо момиче, нали?

Вон повдигна вежди изумено. Тя се завъртя и разлюля дупето си съблазнително. Очите му се впериха в ориенталската рокля от яркочервена коприна, прилепнала на идеалното задниче. Мадлин спря до вратата и погледна назад. Размаха пръсти към изчервеното му лице.

Вон прехапа долната си устна и пристъпи към къщата.

КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ

Т.С. КАЛИГАРИ

Силви изпитваше любопитство към Дядо Коледа. Беше краят на втората седмица, все още преди средата на декември, и тя бе отегчена. Дядо Коледа сигурно също скучаеше — все още не идваха много деца, тъй като родителите мислеха, че е още твърде рано за коледни емоции.

А това означаваше, че Силви трябваше да се погрижи сама за развлечението си. Беше се записала като доброволка в благотворително дружество, което се грижеше за бедни семейства, но ролята на един от елфите на Дядо Коледа бе по-скучна, отколкото си бе въобразявала.

А пък самият Дядо Коледа… той бе истинска загадка. Дали бе стар, или млад? Дебел, слаб или мускулест? Силви го виждаше само издокаран в костюма: голямо шкембе, пухкава бяла брада и коса, яркочервен костюм, поръбен с бяла кожа. Момичетата — Джанин, Ашли и Силви — носеха черни боти с високи токчета, къси червени поли, поръбени с бяла кожа, тесни ризи и малки жакетчета. Елфите бяха тук, за да връчват опакованите подаръци на децата, след като те поседяваха в скута на Дядо Коледа, както и да осигуряват приятна гледка за родителите, докато чакат хлапетата.

Силви се мушна зад завесата, за да грабне още няколко подаръка. Къдравият Йън бе коленичил пред Кевин. Смъкваше надолу боксерките му и притискаше лице към твърдата издутина.

Силви спря и завъртя очи.

— Трябва ли да го правите тук?

Йън се обърна към нея, стиснал члена на Кевин в ръка.

— Ревнуваш ли, скъпа?

Тя въздъхна.

— Да.

Кевин се засмя и насочи главата на Иън обратно към пениса си.

— Поне бъдете тихи — промърмори Силви. — Не искате да уплашите хората, дошли да видят Дядо Коледа.

Кевин се усмихна и затвори очи. Устата на Йън се отвори бавно и членът на приятеля му се плъзна в гърлото му.

Силви ги загледа за момент. Момчетата бяха избрани заради фигурите и външния си вид и тя се възхити на мускулестите бедра на Кевин, чиято плешива глава блестеше като излъскан мрамор. Ангелските къдрици на Йън се залюляха красиво, когато устата му лапна впечатляващо дебелия член.

Очевидно двамата не се тревожеха, че някой може да ги види. Силви се завъртя. Беше възбудена. Може би трябваше да предаде чувствата си на Дядо Коледа и да провери реакцията му След като взе няколко пакета, опаковани в „момчешка“ хартия, тя мина зад кадифената завеса. Дядо Коледа седеше на трона си и наблюдаваше хората, които се разхождаха из мола. Никой не се отправяше по червения килим засега.