Робинята

Беше влажна пролет и досаден дъжд обсипваше паветата в Латинския квартал с тъжна меланхолия. Флора бе отишла в къщата на баба си и дядо си в провинцията, оставяйки италианката сама за няколко дни. Отначало тя очакваше този момент с нетърпение, по вече се чувстваше ужасно самотна. Когато не беше заета с изучаването на града, спомените не я оставяха на мира.

Седеше и четеше книга на Итало Калвино на терасата на „Двете маймуни“, пиеше кафе и наблюдаваше минувачите — елегантни жени, младежи, които изглеждаха сладки, но със сигурност щяха да се окажат скучни — когато чу съблазнителния глас на лошия мъж над рамото си.

— Това е чудесна книга, госпожице — каза той. — Завиждам ви, че я четете за първи път. Наистина.

Джули вдигна очи към него. Изглеждаше по-възрастен. Не можеше да е не е така.

Корнелия предпочиташе невежеството. Работата си беше работа и бе по-разумно да не е наясно с мрачните причини, когато получаваше задача.

Дали мишената бе откраднала от някого, измамила, излъгала, убила, предала? Нямаше значение.

Корнелия знаеше, че сърцето й е ледено. Това улесняваше работата й, не че си търсеше оправдание. Убиваше и невинни, и виновни с еднаква лекота. Не търсеше причините.

Беше получила тънко досие за мишената си в Париж, половин дузина страници с информация за навиците му и местата, които посещава редовно, както и няколко снимки. Всичко бе прибрано в кафявия плик, пъхнат между черните й кашмирени пуловери в куфара. Бе добавила и няколко страници от финансовата рубрика на „Ню Йорк Таймс“ и раздела за международни инвестиции на „Уол Стрийт Джърнъл“, в случай че някой митничар реши да провери багажа й на летището. Мишената бе мъж в края на четирийсетте, хубав по груб, мъжествен начин, който се харесваше на някои жени. Висок, с посивяла по слепоочията коса и елегантен вид. Корнелия разгледа внимателно една от снимките и забеляза студените зелени очи и стоманената решителност зад изкривената усмивка. Опасен човек. Лош човек.

Но всички те имаха слабости, а неговата очевидно бяха жените. Обикновено бе така. Корнелия въздъхна. Продължи да чете информацията и да си води бележки. Накрая включи лаптопа и влезе в интернет, за да намери клубовете, които плячката й посещаваше редовно. Намираха се из целия град, но основните бяха съсредоточени в Льо Маре²⁴ и близо до Лувъра. Тя си записа подробностите за „В множеството“, „Замъкът на лилиите“, „Свещите“ и „Крие и Ману“ и разучи съответните уеб страници. Беше ходила в подобни суинг²⁵ клубове в Щатите и по работа, и за удоволствие, но ги намираше доста гнусни. Може би парижките щяха да се окажат по-добри, но се съмняваше. Не се стесняваше от секс на обществено място, да не говорим за ексхибиционизъм — все пак беше стриптийзьорка преди години и се кефеше на работата си, но смяташе, че сексът е нещо лично. Но пък винаги бе имала проблеми с любовните връзки и представата за секс и можеше да признае обърканите си чувства в това отношение.

Зачуди се дали сексът в Париж щеше да е различен.

Надигна се от леглото, където бе разпиляла листата и снимките, изключи лаптопа и влезе в малката баня. Свали тениската си, смъкна белите памучни бикини и се огледа в огромното огледало.

И пророни сълза.

Лошият мъж нямаше проблеми да свали младата италианка. Притежаваше богат опит и подмамваща елегантност. А и тя още страдаше за Пепино и бе лесна и уязвима плячка. Първият й любовник я бе предупредил, че никой мъж никога нямаше да я обича силно като него, нито да я докосва със същата нежност. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че бе прав. Но пък бе адски лесно да падне в ръцете на французина, за да продължи живота си. Беше наясно, че той иска само да я изчука и да я използва, но засега това бе достатъчно добро за Джули. Чувстваше се изгубена, а бурният секс бе добър начин да погребеш миналото и болката. Новият мъж нямаше да я обича, той бе просто приключение. Защо не? Това беше Париж, нали? А пролетта скоро щеше да бъде заменена от лятото и тя не можеше да понесе мисълта да се върне в Рим, да започне да учи за доктората си и отново да бъде издържана от баща си.

Звънна вкъщи и уведоми родителите си, че ще остане в Париж още няколко месеца. Последваха протести и свирепи разправии, но тя бе свикнала да манипулира мама и татко. Увери ги, че вече е достатъчно възрастна, за да прави каквото си иска с живота си.

— Трябва да уважавате и мен, и нуждите ми — каза им не за първи път.

— Имаш ли нужда от пари? — попита баща й.

— Не. Намерих си работа. Помагам в една книжарница — излъга тя.

Французинът (спомена й, че бил бизнесмен, нещо свързано с внос и износ) й нареди да се нанесе при него и Джули прие. Не можеше да остане при Флора, без да й разкаже за новата си връзка.

Отначало й бе приятно да спи в леглото с мъж. Да усеща топлината му, да се събужда до голото тяло до себе си. И да се чувства запълнена до край, когато той я любеше. Да усети отново коравия член, който я разпъваше безмилостно. Да го поеме в устата си, да чуе стоновете на мъжа, когато той се празнеше и крещеше мръсотии или религиозни епитети, да усети горещите вълни, заливащи влагалището й, сърцето и мозъка. Разбира се, всичко това й напомняше за Пепино, но пък бе различно. Не виждаше рибешка физиономия в мига на оргазма, а само отчуждено задоволство и почти жестокост, когато я довеждаше до края, но се оттегляше и си играеше с нея като котка с мишка и й се радваше като на предмет.

През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на работа. Джули проучваше Париж и попиваше аромата на града, разхождайки се с дълги неравни крачки. За първи път от години отново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която живееше из улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи, мотаейки се по кафенетата с банда приятели или сама. В Белвил тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси. Близо до метростанция „Санси-Дюбентон“ се запозна с млад търговец на дрога, който й продаде евтина марихуана. Разбира се, тя никога нямаше да я пуши в апартамента на мъжа. Също както с Пепино знаеше, че по-възрастните мъже не одобряват друсането, сякаш никога не са били млади. Не харесваха и „Клаш“—… Той й оставяше пари, когато излизаше, но тя бе пестелива и никога не харчеше всичките, нито искаше повече.

Вечер, след безгрижните разходки из града, я водеше по луксозни ресторанти. Беше му сготвила няколко пъти, но той не си падаше по спагети и доматен сос или каквато и да била италианска храна. След вечеря се връщаха в апартамента, където я чукаше. Все по-свирепо. Тя не се съпротивляваше и пасивността й нарастваше, което предизвика лошия мъж да отиде още по-далеч. Една вечер завърза ръцете й. Джули му позволи.

Скоро той се почувства окуражен да изпробва границите й.

Тя знаеше, че нещата отиваха в погрешната посока и трябваше да отхвърли опитите му за доминация. Но мисълта да остави странния си нов живот в Париж и да се завърне в Рим я караше да се чувства победена и да си признае, че не трябваше да къса с Пепино и да разбива сърцето му. Може би това бе форма на покаяние, начин да накаже себе си. Вече не знаеше. А дали въобще някога бе знаела?

Една тъмна вечер той завърза ръцете и краката й за леглото и въпреки протестите й, решително обръсна гъстото гарвановочерно окосмяване по слабините й. Остави я плешива, гола като дете, което не само предизвика сладко-горчиви спомени за по-младите й години, но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе разрешавала на Пепино дори да я подстриже.

На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана си и й остави белези.

Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон“, тя не разбра почти нищо от филма, тъй като непрестанно се мъчеше да се настани удобно в поза, която да не й напомня за наказанието предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали, силни както винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва след като роди първото си дете.

Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му призна, че мензисът й е започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее, ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на Пепино да я люби в такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и ценни спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръцете й зад гърба, бутна я на пода, навлажни със слюнка члена си и ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от болка и той й запуши устата със собствените й бикини и продължи да я чука безмилостно. Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с Пепино в леглото, го бе уверила, че никога нямаше да се съгласи да прави анален секс с него или с когото и да било друг. Знаеше, че това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре познато. Никога не бе мислила, че толкова лесно ще скъса с миналото си.