Сестра

Когато приближих, чух една от демонстрантките, млада жена с пиърсинг навсякъде и с гневно стърчаща коса, да разговаря с един журналист.

— … и само богатите ще са в състояние да си позволят гените, които да направят техните деца по-умни, по-красиви и по-атлетични. Само богатите ще са в състояние да си позволят гените, които да предпазят децата им от рак или сърдечносъдови заболявания.

Журналистът просто държеше диктофона си и изглеждаше отегчен, но жената със стърчащата коса не се обезкуражаваше от това и гневно продължаваше:

— Неизбежно ще създадат генна суперкласа. И няма да има никакви шансове за брак извън тази класа. Кой би се оженил за някого, който е по-грозен, по-слаб, по-глупав и по-предразположен към болести от самия него? След няколко поколения ще са налице два биологични вида човеци. Генно-богати и генно-бедни.

Отидох до демонстрантката.

— Някога виждали ли сте болен от кистозна фиброза? Или мускулна дистрофия? Или болестта на Хънтингтън? — попитах.

Тя ме изгледа, ядосана, че съм прекъснала речта й.

— Нямате представа какво е да живееш с кистозна фиброза и да знаеш, че те убива, че ще умреш, задушен от собствената си слуз. Нямате никаква представа, нали?

Тя бързо се отдалечи от мен.

— Вие сте късметлийка — извиках след нея. — Природата ви е създала генно-богата.

После влязох в сградата.

Казах името си на охраната и вратата се отвори пред мен. Подписах се на рецепцията и си показах паспорта, както предварително ме бяха инструктирали. Камерата зад бюрото автоматично ме снима за идентификационна карта и после ме пропуснаха по-нататък. Не съм сигурна за какво точно проверяваха, но машините бяха много по-сложни и интелигентни от онези по летищата. Заедно с още четиринадесет човека ме въведоха в една зала за семинари, в която имаше огромен екран. Там ни посрещна млада жена на име Нанси, нашата енергична и усмихната „помощничка“.

След кратък урок по елементарна генетика Енергичната Нанси ни прожектира кратък филм за мишки, инжектирани като ембриони с ген на медуза. Във филма светлините изгаснаха — и хей! — мишките засветиха в зелено. Последваха множество охкания и ахкания и аз забелязах, че само още един човек, освен мен — мъж на средна възраст с посивяла, вързана на опашка, коса — не е впечатлен.

Енергичната Нанси ни пусна следващия филм, който показваше мишки в лабиринт.

— Това са Айнщайн и неговите приятели — ентусиазирано рече тя. — Тези мъничета имат допълнителен ген, който отговаря за паметта и ги прави много по-умни.

Във филма „Айнщайн и приятелите му“ намираха пътя си сред един лабиринт със зашеметяваща скорост в сравнение с лутането на техните по-тъпи приятели, които не бяха продукт на генното инженерство.

Мъжът с посивялата опашка заговори, гласът му звучеше агресивно.

— Този ген на интелекта влиза ли в клетъчната верига? — попита той.

Нанси се усмихна на останалите.

— Питате дали генът се предава на техните бебета ли? — тя се обърна все така усмихната към мъжа с посивялата опашка. — Да. Оригиналните мишки са били генетично подобрени преди почти десет години. Те са прапрабабите и прапрадядовците на тези наши приятелчета. Сега сериозно, този ген на интелекта се предава от много поколения насам.

Позата, както и тонът на господина бяха враждебни.

— Кога ще го тествате и върху хора? Направо ще ударите джакпота с това, нали?

Изражението на Енергичната Нанси не трепна.

— Законът не позволява прилагането на генетични подобрения върху хора. Генното инженерство може да се използва само за лекуване на болести.

— Но веднага щом стане законно, вие ще сте готови да действате, нали?

— Научните експерименти се провеждат единствено с цел да разширим знанията си, нищо по-зловещо или комерсиално от това — отвърна Енергичната Нанси. Може би беше предварително подготвена за подобен род въпроси.

— Излизате на борсата, нали? — попита пак той.

— Не е моя работа да коментирам финансовите аспекти на компанията.

— Но вие самата имате акции? Всеки служител разполага със свой дял от акции, нали така?

— Както казах…

Той я прекъсна:

— Така че можете да скриете всичко, което не е минало по план. Няма да искате то да стане публично достояние?

Тонът на Енергичната Нанси беше ласкав, но под ленения й костюм усетих воля от стомана:

— Мога да ви уверя, че тук действаме напълно открито. Не е ставало нищо, което да „не е минало по план“, както се изразихте.

Тя натисна някакъв бутон и ни пусна следващия филм, в който се виждаше как един изследовател поставяше линия в клетка с мишки. Едва тогава човек осъзнаваше истинския размер на мишките — не толкова по отношение на линията, колкото на фона на ръката на изследователя. Бяха огромни.

— На тези мишки сме дали ген, който стимулира мускулния растеж — обясни Енергичната Нанси. — Но въпросният ген доведе и до един изненадващ ефект. Той не само направи мишките много по-големи, но и по-послушни. Мислехме, че ще получим Арнолд Шварценегер, а крайният резултат беше една много мускулеста Бамби.

Смях от групата и отново само аз и мъжът с посивялата опашка не се присъединихме към него. Сякаш опитвайки се да потисне собствения си смях, Енергичната Нанси продължи:

— Но в този експеримент има и един сериозен аспект. Той ни показва, че един и същ ген може да носи информация за две напълно различни и несвързани помежду си неща.

Именно за това се бях притеснявала и аз, когато бях разбрала, че ще се подлагаш на онази терапия. Значи негативизмът ми не е бил чак толкова безпочвен, в крайна сметка.

Докато Енергичната Нанси извеждаше групата ни от семинарната зала, забелязах един човек от охраната да разговаря с мъжа с посивялата опашка. Двамата спореха, но не можех да чуя за какво; после мъжът с посивялата опашка беше грубо изведен навън.

Ние вървяхме в другата посока и скоро ни вкараха в една голяма зала, която беше изцяло посветена на експерименталната програма за лечение на кистозната фиброза. Имаше снимки на излекувани бебета и заглавия от световната преса. Енергичната Нанси ни прекара набързо през наръчника за начинаещи в сферата на кистозната фиброза, докато на големия екран зад гърба й се виждаше болно от муковизцидоза дете. Забелязах, че останалите от нашето малко парти го гледат втрещено, но аз наблюдавах Енергичната Нанси с нейните розови бузи и трептящ от ентусиазъм глас.

— Историята с лечението на кистозната фиброза започва през хиляда деветстотин осемдесет и девета година, когато международен екип от учени открива дефектния ген, причиняващ това заболяване. Звучи лесно, но само си спомнете, че във всяка клетка във всяко човешко тяло има четиридесет и шест хромозоми и на всяка хромозома има тридесет хиляди гена. Откриването на този един-единствен ген е фантастично постижение. И тогава започва търсенето на лек!

Звучеше патетично като началото на филм от поредицата „Междузвездни войни“. Тя продължи с ентусиазъм: