Шестият

— Наистина ли?

— Защо иначе ще ти изнасям тази проповед? — наклони глава агентът.

— Защото това, което казваш, е страшно интересно.

Той направи крачка напред.

— Добре, а сега дай да прекратим надбягването. Аз се зарових здравата в тая работа. Звъннах на някои хора, които са ми задължени, и в крайна сметка напипах жилата. Тоест научих с какво се занимава Едгар Рой и какви са заслугите му пред Чичо Сам. Същевременно разбрах, че някои хора във Вашингтон му желаят злото.

— Кои са те?

Мърдок отново пристъпи напред. Деляха ги само няколко сантиметра.

— Чувала ли си някога за Е-про…

Мишел изпита чувството, че е получила силен плесник през лицето. Усети вкуса на някаква течност върху лицето и инстинктивно я изплю. Лека болка прониза ръката й. Две секунди по-късно Мърдок политна към нея и тя моментално разбра какво се случваше. Хвана го за раменете и рязко го дръпна зад джипа. Следващият куршум одраска асфалта на седем-осем метра от мястото, на което беше стояла само миг по-рано. Разлетяха се ситни парченца, едно, от които се заби в пощенската кутия, оставяйки дълбока следа върху боядисания в синьо метал. Ако не се беше преместила, в кутията щеше да се блъсне не късчето асфалт, а собственият й мозък.

После екнаха няколко изстрела, различни от първите, които несъмнено бяха произведени с дългобойна пушка.

Добкин.

Мърдок лежеше с цялата си тежест върху нея.

— Мърдок! Агент Мърдок!

Отмести го от себе си и хвана китката му, но пулс нямаше. Лицето му беше замръзнало в изненадана гримаса, очите му бяха изцъклени и безжизнени. Кръв се процеждаше между леко разтворените му устни. На ризата му имаше голяма кървава дупка. Мишел го обърна. Входната рана зееше в средата на гърба. Смъртоносен изстрел. Сведе очи към собствените си дрехи, оплискани с кръв. Неговата кръв.

После погледна ръката си.

Собствената й кръв.

Куршумът беше излетял от гърдите му, за да я улучи в ръката.

Съблече якето и нави ръкава си. Беше само драскотина. Нещо изскърца под краката й. Наведе се и го вдигна. Беше обезформен куршум от пушка голям калибър. Пусна го в джоба на якето си и измъкна пистолета.

Набра 911 на мобилния си телефон и докладва за инцидента.

Стрелбата продължаваше. Беше почти сигурна, че трясъкът идва отдясно и е дело на тежкия „Хеклер и Кох“ на Добкин. После всичко утихна.

Набра още един номер. След четири позвънявания започна да мисли, че нещо не е наред. Може би той също беше мъртъв. Най-накрая гласът му прозвуча в мембраната.

— Добре ли си? — напрегнато попита Добкин.

— Аз да. Но Мърдок е мъртъв.

— Видях попадението.

— А успя ли да видиш стрелеца?

— Не. Стрелях на сляпо, по траекторията. Осем патрона един след друг. После повиках подкрепление.

— Аз също.

— Но наоколо не виждам никого.

— Пак е избягал в гората. Това започва да ми писва.

— Сигурна ли си, че Мърдок е мъртъв?

— Да — отвърна тя и погледна проснатото в краката й тяло. — Нямаше никакъв шанс. Стрелецът знаеше какво прави.

— А ти как си?

— Една лепенка и ще бъда като нова. На твое място бих внимавала много. Не се показвай преди идването на подкрепленията. Тук наистина бяхме на открито, но и изстрелът си го биваше. Тоя тип като нищо може да те улучи и от голямо разстояние. Затова не напускай прикритието си.

— Добре. Той каза ли ти нещо?

— За съжаление нищо ново. — Мишел се поколеба за миг, търсейки подходящите думи. — Според мен искаше да постъпи правилно.

Изключи телефона и приклекна до мъртвия агент. Противно на логиката, колкото по-отдалече е изстрелян един дългобоен патрон, толкова по-тежки стават уврежданията от попадението му. Тя извади куршума от джоба си и го разгледа, а после измести поглед към раната на гърба на Мърдок. Двайсет и пет сантиметра. Зае се с обратните изчисления, за да определи приблизителното разстояние.

Повече от петстотин метра.

Не й пукаше особено за Мърдок, но той беше федерален агент. Също като нея, макар и преди време. Връзката си оставаше. Смъртта на един федерален агент винаги се отразява на останалите. И увеличава решимостта им. Никой не може безнаказано да убива агент на ФБР. Последиците за такъв човек винаги са тежки, много тежки!

Мишел откъсна част от ръкава на блузата си и го пристегна около раната. Кръвотечението почти спря. Наистина беше драскотина, особено предвид това, което се беше случило на Мърдок.

Отвори вратата на колата, измъкна бутилка вода и изми лицето си от кръвта.

Неговата кръв.

Отпи една глътка, направи си гаргара и я изплю, опитвайки да не мисли за онова, което неволно беше погълнала.

После отново погледна към трупа на Мърдок. Знаеше, че не бива да пипа нищо, но въпреки това се наведе и измъкна портфейла му.

Три деца. Три малки момченца и една жена, която изглеждаше уморена като всяка съпруга на федерален агент, който почти никога не е у дома.

Върна портфейла на мястото му и се облегна на колата си. Стисна клепачи в опит да се овладее, но въпреки това по лицето й се затъркаляха сълзи.

49

— Какво друго можем да направим тук? — попита Шон.

— Не е ясно — отвърна Кели Пол.

— Бънтинг няма интерес от отстраняването на брат ти.

— Така е. Но нещата около Бърджин и Дюкс стоят другояче. Убийството на Бърджин забави процеса, а по всичко личи, че това на Дюкс е изнервило погрешните хора.

— Добре, мотивите са ясни. Но, вземайки предвид факта, че брат ти е негоден да се изправи пред съда, убийството на адвоката му не е било абсолютно наложително.

— Биха го извършили дори да е било наложително само наполовина. Може би са се страхували, че Бърджин ще открие нещо.

— Той беше мой приятел — промълви Шон.

— И мой. Ужасно съжалявам, че го забърках във всичко това.

Телефонът на Шон иззвъня.

— Мишел! Какво, какво? По-спокойно, моля те. Мърдок? — Той мълча в продължение на около минута, после тръсна глава. — Добре, тръгвам веднага. Ще дойда по най-бързия начин.

Изключи апарата и погледна Пол.

— Мърдок е мъртъв, нали? — прошепна тя.