Шестият

Вкараха го в една стая, вратата на която автоматично се заключи след него. Той с недоумение се огледа. Май бяха сбъркали помещението. Миг по-късно съмненията го напуснаха, тъй като на прага на междинната врата се появиха Мейсън Куонтрел и Елън Фостър.

— Сядай, Питър, защото ни чака доста работа — подкани го Фостър и отвори лаптопа, който лежеше на масата.

— Как вървят нещата, Пит? — подхвърли с усмивка Куонтрел и седна на съседния стол.

Бънтинг не му обърна внимание.

— Госпожо министър, отново ще повторя, че се чувствам крайно неудобно да обсъждам поверителни въпроси в присъствието на основния си конкурент! — твърдо рече той.

— Стига, Питър — сдържано отговори Фостър. — Между нас няма тайни, нали?

— Напротив, има. За мен работят огромен брой хора, които използват специализирани процедури, протоколи, професионален софтуер и още хиляди неща, които съм създал с цената на дългогодишен труд и много пари.

Той стрелна с поглед Куонтрел, който го гледаше с открита подигравка. Изведнъж му се прииска да скочи през масата и да го удуши.

— Нека ти припомня нещо, Пит — подхвърли Куонтрел. — При сегашната структура на Е-програмата всичките ти конкуренти са принудени да предоставят събраната информация на твоята компания. Аз също, въпреки че съм вложил много пари в бизнеса си.

Бънтинг отлично знаеше, че това са празни приказки. Години наред Куонтрел не влагаше нито цент за разширяването и укрепването на своята компания и все пак прибираше тлъсти чекове от правителството. На практика не правеше нищо друго, освен да изчаква подходящия момент, за да срине Бънтинг. Който очевидно беше настъпил.

— Мейсън, ако ти беше имал шанса да създадеш Е-програмата, със сигурност щеше да си наясно, че тя е нещо коренно различно от начина, по който работехме през Средновековието — тогава, когато ти беше основната фигура в частния сектор и нещата се развиваха в стотици различни посоки, което в крайна сметка ни докара единайсети септември.

Снизходителната усмивка на Куонтрел се стопи.

— Нямаш представа с кого си имаш работа, нещастник! — извика той.

— Достатъчно, момчета — намеси се Фостър. — Нямаме време за дребнави караници.

Бънтинг седна на масата срещу нея и зачака.

Фостър вкара паролата, натисна няколко клавиша, прочете появилата се на екрана информация и извъртя лаптопа към Куонтрел. Той кимна и хвърли кос поглед към Бънтинг.

Ако са решили да ме сплашат, вършат много добра работа, си каза той. Но лицето му остана безизразно. Познаваше правилата на играта не по-зле от тях.

— Имаме ли дневен ред? — попита той.

Фостър му направи знак да изчака, очевидно заета с изпращането на имейла. После затвори лаптопа и го погледна в очите.

— Благодаря ти, че се отзова веднага, Питър.

— Нима имах друг избор?

Фостър опря лакти на масата.

— Измъчва ме един настоятелен въпрос, на който бих желала да получа откровен отговор.

— Винаги съм бил откровен с вас — отвърна с равен тон Бънтинг.

— Фактически въпросът е съвсем прост, но отговорът му може да се окаже труден — добави тя, замълча за момент, после попита: — Ти ли заповяда убийствата на Тед Бърджин, секретарката му Хилари Кънингам, директора на „Кътърс Рок“ Карла Дюкс и специалния агент на ФБР Брандън Мърдок?

За миг главата на Бънтинг се изпразни от съдържание.

— Не, разбира се! — почти изкрещя той. — Как изобщо може да ми задавате подобен въпрос?

— Успокой се, моля те — хладно го изгледа Фостър. — А знаеш ли кой ги е убил? Много сме любопитни да узнаем.

Бънтинг хвърли изпълнен с омраза поглед към Куонтрел.

— Той защо е тук?

— Защото аз го помолих. На практика върши добра работа за изясняването на някои неща вътре в Министерството.

— Какви неща? — попита Бънтинг и опря ръце на масата, за да прикрие треперенето им.

— Да кажем, че служителите на мистър Куонтрел се поразровиха и откриха някои интересни факти.

— По-точно? — настоя Бънтинг.

— В момента не съм готова да ги обсъждам с теб.

— Имам право да знам на какво се базират обвиненията срещу мен! — тръсна глава Бънтинг и хвърли гневен поглед към Куонтрел. — Особено когато е забъркан и този тип насреща! Той е готов да убие майка си, за да си върне бизнеса, който му отнех. Не може да се примири с факта, че съм по-умен от него!

Куонтрел се надигна, готов да прескочи масата и да го хване за гушата.

Но Фостър докосна ръката му и мрачно изгледа Бънтинг.

— Още една подобна забележка и ще бъда принудена да взема мерки, които никак няма да ти харесат, Питър! — изсъска тя.

— Заявявам за протокола, че всичко казано от този човек срещу мен има за цел унищожаването на Е-програмата! — твърдо обяви Бънтинг.

— А готов ли си да се подложиш на детектора на лъжата? — пожела да узнае Фостър.

— Не съм заподозрян в нищо.

— Това отказ ли е? — подхвърли Куонтрел.

— Да, това е отказ! — сопна се Бънтинг.

Куонтрел се усмихна, поклати глава и погледна Фостър.

— Надявам се, че разбираш сериозното положение, в което се намираш, Питър — подхвърли тя.

— Нямам никаква представа за какво говорите, госпожо министър — отсече Бънтинг.

Но ако в този момент разполагаха с монитор за проверка на сърдечната му дейност, положително щяха да извикат линейка. А може би не, мрачно помисли той. Тези двама мръсници като нищо можеха да го оставят да пукне пред очите им.

— Последен шанс, Бънтинг — обади се Куонтрел.

— Последен шанс за какво? — извика той. — Може би да призная престъпления, които не съм извършил? А ти престани да се правиш на следовател, Мейсън! Нямаш абсолютно никакво право да искаш нещо от мен!

— Не е съвсем така — обади се Фостър.

— Моля?!

— Добре знаеш, че в последно време границите между частния и държавния сектор са доста размити. Фирмата на мистър Куонтрел получи задачата да се бори с корупцията и нарушенията на закона в областта на разузнаването. За целта той и служителите му разполагат със съответните пълномощия.