Шестият
Шрифт:
— Добре, Фостър и Куонтрел са ти поставили капан — кимна Шон и закова поглед в лицето му. — Били са убедени, че това е напълно достатъчно. Но сега са изправени един срещу друг. Какво ще последва според теб?
— Досието на Фостър е безупречно, докато Куонтрел е доста компрометиран — без забавяне отвърна Рой. — При равни други обстоятелства Куонтрел ще реагира доста по-спокойно от Фостър.
— Иначе казано, той е свикнал да нарушава правилата — подхвърли Мишел.
— Именно. Първата му реакция ще бъде да оцелее и да запази бизнеса си. Докато Фостър ще действа под влияние на гнева и най-вероятно
— Лично аз силно се съмнявам — възрази Мишел. — Когато човек стигне до върха на могъща структура като МВС, той едва ли може да се задоволи с ролята на пасивен наблюдател. Особено пък ако е жена.
— Съгласен съм с теб — кимна Рой. — Което означава, че тя ще действа изключително агресивно, за да обърне нещата в своя полза.
— Значи отново ще използва връзките си, за да получи необходимата подкрепа, а и за да окаля Куонтрел — заключи Шон.
— Така е — погледна го Рой. — В това отношение тя има значително предимство. Ако се наложи, лесно ще си уреди среща с президента или с директора на ФБР. Нещо, което е невъзможно за Куонтрел. Той явно го съзнава и ще играе в рамките на възможностите си.
— Които са? — вдигна вежди Шон.
— Оперативната работа. Фостър никога не би използвала служители на МВС за убийствата или за моето отвличане. Но наемниците на свободна практика не са толкова придирчиви. Те са верни на онзи, който им плаща.
— За какво ще ги използва Куонтрел? — присви очи Мишел.
— Да издирят мен, да убият Бънтинг и сестра ми. А ако обстоятелствата го налагат — да отстранят и Фостър.
— Нужна е доста дързост, за да ликвидираш един министър на вътрешната сигурност — отбеляза Шон.
— Не чак толкова, особено ако няма какво да губиш — отвърна Рой. — Не е нужно да си гений, за да го проумееш.
77
Елън Фостър седеше на стола си в бункера под сградата на МВС. Над нея се трудеха хиляди държавни служители, които имаха грижата да пазят страната от външни и вътрешни врагове. При нормални обстоятелства тя също трябваше да е там и да ръководи тази нестихваща битка, която обикновено запълваше целия й живот.
В момента обаче я интересуваха съвсем други неща.
Пред нея стоеше Джеймс Харкс.
Тя вече беше споделила с него всичко, което Кели Пол й беше казала в тоалетната на Линкълн Сентър. Той й бе задал няколко уточняващи въпроса, но през по-голямата част от времето мълчеше и слушаше. Сега тя го гледаше с надеждата на удавник, готов да се хване и за сламка.
— Нещата коренно се промениха — прошепна тя. — Какво ще правим?
— Зависи какво искате да постигнете.
— Искам да оцелея, Харкс! — остро отвърна Фостър. — Нима не го разбираш?
— Има много начини за оцеляване, госпожо министър. Искам да знам кой от тях ще изберете.
Тя премигна, най-сетне проумяла какво означава това.
— Искам не само да оцелея, но и да запазя кариерата си. Просто и ясно.
Харкс бавно кимна.
— Ще бъде много трудно — откровено заяви той.
Фостър неволно потръпна.
— Но не и невъзможно, нали?
— Не и невъзможно — кимна Харкс.
— Кели
Пол твърди, че Куонтрел се опитва да сключи сделка и да ме хвърли на вълците.— Не се съмнявам, защото много добре знам какво представлява като човек. Но за разлика от вас той има ограничен достъп до хората, които вземат решенията.
— Работата е там, че аз вече бях приета от президента и го запознах с плановете си за отстраняването на Бънтинг. А той ги одобри и ми даде пълна свобода на действие.
— Което ще рече, че ако сега се появите в Белия дом с обвинения срещу Куонтрел, президентът ще престане да ви вярва, така ли?
— Точно така. Ще заприличам на лъжливото овчарче.
— Може би ще успеете да решите проблема с онова, което вече споменахте.
— За какво говориш? — остро попита тя.
— Президентът ви е дал пълна свобода на действие.
— А Куонтрел?
— Част от неизбежните загуби. Не е толкова трудно, колкото звучи. Отстраните ли Куонтрел, проблемите ви са решени. Няма компрометиращи факти срещу вас. Той си отива и пътят е чист.
Фостър се замисли.
— Може би ще се получи — кимна най-сетне тя. — Но как ще го обясним?
— Вече сме окаляли Бънтинг с всичко, за което сме се сетили. Защо не и с това? Нещата изглеждат напълно естествени. Двамата са непримирими съперници и всички го знаят. Няма да е трудно да съберем доказателства за ненавистта на Бънтинг към Куонтрел.
— Значи отстраняваме Куонтрел и хвърляме вината върху Бънтинг?
— Да.
— Но Кели Пол твърди, че той отдавна е изчезнал.
— Наистина ли вярвате на всичко, което ви е казала?
— Ами… — Тя млъкна за момент, после притеснено промълви: — Май някои неща ми се губят…
— Подложена сте на огромен стрес, но трябва да се справите с него, госпожо министър. Иначе няма как да оцелеете.
— Седни, Джеймс, моля те. Престани да стърчиш пред бюрото ми.
Харкс се подчини.
— Как ще го направим? — умолително го погледна тя.
— За да се получи нещо, Бънтинг трябва да е налице и да участва в играта.
— Защо?
— Защото не е от хората, които се оттеглят с подвита опашка. Доколкото ми е известно, в момента той работи с Кели Пол и екипа й.
— С Пол? Но защо?
— Бънтинг се срещна с Шон Кинг. Веднага след това аз го притиснах със заплахи срещу семейството му. Той реагира с фалшивия опит за самоубийство на жена си. Ако действително е избягал, щеше да вземе и семейството си. Дори вие признавате, че много се грижи за тях.
— Има логика в думите ти — призна Фостър.
— Не забравяйте, че целият този театър се разигра веднага след срещата му с Кинг.
— Не е случайно, така ли?
— Няма нищо общо със случайността — кимна Харкс. — Останалото е очебийно. Кинг и Максуел помагат на Едгар Рой. Доказателство за това е посещението им в „Кътърс Рок“ заедно с Пол. Явно работят заедно, а Бънтинг вече се е присъединил към тях.
— С какви мотиви?
— Госпожо министър, ако трябва да бъдем откровени, той е невинен. И е успял да ги убеди в това. А Кинг и Максуел отдавна би трябвало да са наясно, че Едгар Рой не е убивал никого. Шансовете на Бънтинг са ограничени, а Пол и вероятно Кинг и Максуел му предлагат изход. Признавам, че все още не знам какъв е той.