Соломоново решение

Телефонът иззвъня и Дик вдигна поглед. След това отиде до бюрото на жена си и вдигна слушалката. Обаждаше се Джил.

— Събранието на борда е в десет часа следващия четвъртък, уговорих и среща със Сам Коен утре в осем в неговия офис. — Дик извади химикалка от вътрешния джоб на блейзера си. — Изпратих имейл до всеки член на борда, за да ги предупредя, че събирането е важно — добави тя.

— В колко часа каза, че е срещата ми със Сам?

— В осем часа в неговия офис. Трябва да е в съда в десет.

— Добре — Дик отвори чекмеджето на жена си и извади първия лист хартия, който му попадна, и написа: Сам, офиса му, 8. Четв. Съвещ. на борда, 10. — Чудесна работа, Джил. Направи ми резервация за „Гранд Палас Хотел“ и прати имейл на министъра, за да му кажеш кога пристигам.

— Вече пратих — отговори Джил. — Освен това резервирах билет за полета до Санкт Петербург в неделя следобед.

— Чудесно. Ще се видим утре в десет. — Дик остави слушалката и се запъти към кабинета си широко усмихнат. Всичко вървеше по план.

Когато стигна до бюрото си, прехвърли току-що получената информация в своя бележник. Канеше се да хвърли листа в кошчето, когато реши да провери дали нещо важно не беше записано на него. Разгърна го и видя, че това е писмо, което зачете. Усмивката му премина в смръщване много преди да е стигнал до последния параграф. Отново изчете текста, този път по-внимателно.

Уважаема госпожо Барнзли,

С настоящето потвърждавам времето на срещата ни в нашия офис в петък, 30 април, когато се надявам да продължим нашия разговор по въпроса, който повдигнахте пред мен миналия вторник. Тъй като си давам сметка за сложността на Вашето решение, поканих и нашия старши партньор да присъства на разговора ни.

И двамата с нетърпение очакваме срещата си с Вас на 3-ти.

Искрено ваш,

Дик мигом вдигна телефона на бюрото си и набра номера на Сам Коен, надявайки се, че не си е тръгнал още. За щастие го завари в кабинета му и попита направо:

— Чувал ли си нещо за адвокат Андрю Симъндс?

— Единственото, което знам за него, е, че се занимава с разводи.

— Разводи ли? — изненада се Дик и тъкмо тогава чу свистене на автомобилни гуми по настланата с чакъл пътека към дома им. Надникна през прозореца и видя как жена му слиза от своя фолксваген. — Ще говорим утре в осем, Сам. Очевидно договорът с руснаците няма да е единствената ни тема.

Шофьорът остави Дик пред офиса на Сам Коен на Линкълн Ин Фийлд няколко минути преди осем на следващата сутрин. Старшият партньор в адвокатската фирма стана да посрещне своя клиент. Посочи с жест удобния стол срещу бюрото си.

Дик бе отворил куфарчето си с документи още преди да седне. Извади писмото и го подаде на Сам. Юристът го прочете внимателно и едва тогава го остави на бюрото си.

— Мислих си снощи за твоя въпрос — започна той. — Говорих дори с Ана Рентоул, партньор при нас, специалист по разводите. И тя потвърди, че Симъндс се занимава най-вече с брачни спорове, ето защо със съжаление трябва да ти кажа, че ще ти задам няколко много лични въпроса.

Дик кимна безмълвно.

— Обсъждали ли сте някога с Морийн темата развод?

— Никога — категоричен беше Дик. — Караме се от време на време, но какво друго свързва двама души след повече от двайсет години брак?

— Нищо повече?

— Само веднъж ме заплаши, че ще ме напусне, но беше отдавна. — Дик замълча, преди да продължи. — Изненадва ме единствено фактът, че не е говорила с мен, преди да се консултира с адвокат.

— Нищо необичайно не виждам — каза Сам. — Половината съпрузи, на които връчват призовка за бракоразводно дело, твърдят, че са съвършено неподготвени.

— Очевидно и аз попадам в тази категория — призна Дик. — Какво да правя?

— Преди да получиш известие в писмена форма, не можеш да направиш нищо съществено. И не мисля, че ще спечелиш каквото и да било, ако пръв повдигнеш въпроса. Безпредметно е. Какво основание може да има, за да иска развод.

— Според мен — никакво.

— Имаш ли любовница?

— Лек флирт със секретарката ми, но е ясно, че това няма да доведе до нищо. Естествено, тя си мисли, че е сериозно, но смятам да я сменя, щом подпишем договора за тръбопровода.

— Значи все пак сделката ще се осъществи — отбеляза Сам.

— Да, и точно затова исках да се видим по спешност — обясни Дик. — Трябва да съм в Санкт Петербург на шестнайсети май, когато двете страни ще подпишат окончателния договор. — Той замълча за миг. — Ще присъства и президентът Путин.

— Поздравления — рече Сам. — И какво ще ти донесе това?

— Защо питаш?

— Защото може би не си единственият, който се надява сделката да се осъществи.

— Около шейсет милиона… — с известно колебание отговори Дик. — За фирмата.

— Все още ли си собственик на петдесет и един процента от акциите?

— Да, но винаги мога да скрия…

— Не си го помисляй дори — прекъсна го Сам. — Няма да успееш да скриеш абсолютно нищо, ако Симъндс е страна в делото. Ще души, докато не открие и последното пени. Като прасе, обучено да търси трюфели, е. Ако съдът разбере, че се мъчиш да скриеш нещо, веднага ще се настрои положително към жена ти. — Старшият партньор замълча, погледна клиента си в очите и повтори: — Не си го и помисляй дори.

— Какво да правя тогава?

— Нищо, което може да събуди подозрение. Гледай си работата както досега, все едно нямаш и представа за нейните намерения. Междувременно ще направя консултация с колеги, така че да сме по-готови, отколкото Симъндс предполага. И още нещо — добави Сам и впери поглед в очите на клиента си, — никакви извънбрачни активности, докато не се реши този проблем. Това е заповед.

Дик държеше под око съпругата си през следващите няколко дни, но тя с нищо не показа каквито и да било отклонения от обичайното си поведение. Единственото по-необичайно проявление бе неподозираният интерес към пътуването му до Санкт Петербург, а по време на вечеря в четвъртък попита как е минало съвещанието на борда и стигнали ли са до някакво решение.

— Естествено — нарочно подчерта Дик. — Щом Сам изчете всяка от точките и обясни подробностите, и отговори на всичките им въпроси, те побързаха да сложат подписите си. — Взе каничката и си наля втора чаша кафе. Следващият въпрос на жена му обаче здравата го изненада.

— Защо да не дойда с теб в Санкт Петербург? Ще вземем самолет в петък — продължи тя — и в почивните дни ще разгледаме Ермитажа и Летния дворец. Можем да намерим време дори да видим колекцията от кехлибар на Екатерина Велика. Винаги съм мечтала да я разгледам.