Соломоново решение

Тя винаги беше последна, но в замяна на това пък Крис ставаше пръв. В четири часа сутринта бе вече на крак, нахлузваше стар анцуг и се отправяше към пристанището с Корп. Прибираше се след няколко часа с отбрана треска, хек, скат и камбала, които купуваше направо от рибарските корабчета.

В Клийторп работеха няколко магазинчета за пържена риба и пържени картофи, но много скоро любителите научиха за „Хаскинс“ и често, когато Сю отиваше да обърне надписа „Отворено“, отвън вече чакаха клиенти. Най-натоварено беше в часовете между единайсет и три следобед и от пет до седем, но не затваряха докато имаше клиенти.

В края на първата година семейство Хаскинс се похвалиха с 900 лири чиста печалба. И с течение на времето, колкото по-дълги ставаха опашките пред входа, толкова по-бързо се топеше задължението им към „Британия Файнанс“, ето защо осем месеца преди определения петгодишен срок те успяха да върнат цялата сума заедно с лихвите.

През следващите десет години славата на магазина на Хаскинс се разнесе не само по суша, но и по море, което пък доведе до това, че поканиха Крис да стане член на Ротарианския клуб в Клийторп, а Сю стана заместник-председател на Съюза на майките.

Сю и Крис отпразнуваха двайсетата годишнина на техния брак с пътуване до Португалия за втори меден месец. Отседнаха в четиризвезден хотел за две седмици и този път не им се наложи да се приберат преждевременно. През следващите десет години те всяко лято ходеха на почивка в Албуфейра. Какво да се прави — хора на навика.

След като завърши гимназията в Клийторп, Трейси записа Бостънския университет, където учеше бизнес управление. Единственото голямо сътресение преживяха, когато Корп почина. Но в интерес на истината той бе достигнал почтената възраст от четиринайсет години.

Крис се наслаждаваше на питието си с няколко колеги от Ротарианския клуб, когато управителят на най-авторитетната пощенска станция в града Дейв Куентън спомена, че възнамерява да се засели в друг район на страната — Езерния регион, и иска да продаде бизнеса си. 5

За разлика от предишния път Крис обсъди с жена си последната си идея. Тя отново се стъписа, но след като се съвзе и получи отговори на няколко свои въпроса, се съгласи да посетят заедно „Британия Файнанс“.

5

В Англия местните пощенски клонове се отстъпват на концесия — Б.пр.

— На каква сума възлиза депозитът ви в „Мидланд“ — попита господин Тримейн.

Сю погледна бележките си и спокойно заяви:

— Трийсет и седем хиляди четиристотин и осем лири.

— За колко според вас ще можете да продадете магазина за пържена риба?

— Ще преговаряме за над сто хиляди — категорична бе тя.

— И на колко според вас е оценен пощенският клон, като се има предвид, че е в центъра на града?

— Господин Куентън спомена за двеста и седемдесет хиляди лири, но ако се намери подходящ кандидат, ще се съгласи и на четвърт милион.

— Което значи, че не ви стигат малко повече от стотина хиляди — заключи финансовият анализатор, без да се налага да поглежда в бележника на Сю. — Какъв е бил оборотът на клона през миналата година?

— Двеста и трийсет хиляди лири.

— При каква печалба?

Сю отново направи справка в записките си.

— Двайсет и шест хиляди и четиристотин, но това не включва допълнителния бонус — просторно жилище, чиито данъци и такси се покриват от печалбата. А този път ще притежаваме имота.

— Ако сметките ви бъдат потвърдени от нашите счетоводители — продължи господин Тримейн — и успеете да продадете магазина за риба и пържени картофи за около сто хиляди, по всичко личи, че инвестицията ще е разумна, но… — Двамата бъдещи клиенти се изпънаха, споходени от лошо предчувствие. — Винаги има „но“, когато става дума за даване на пари. — Кредитът ще важи само ако се запази категория А на пощенския клон. Имотите в този район вървят за около двайсет хиляди, така че реалната стойност на клона е по-скоро в бизнеса, и то само ако, повтарям, само ако продължава да бъде категория А.

— Той е в тази категория повече от трийсет години — обади се Крис. — Защо ще се променя в бъдеще?

— Ако можех да предричам бъдещето, господин Хаскинс, никога нямаше да правя лоша инвестиция, но тъй като не мога, трябва да се подсигуря срещу всеки възможен риск. „Британия“ инвестира в хора, а вие можете да докажете твърде малко неща. — Той се усмихна широко. — Ще очакваме, както и при предишния кредит, който ви отпуснахме, да изплащате сумите на тримесечие за период от пет години и този път, тъй като става дума за твърде много пари, ще държим да упражняваме надзор върху имота.

— При каква лихва? — попита Крис.

— Осем и половина процента плюс наказателните лихви при закъсняване на вноските.

— Налага се да обмислим по-добре нещата — рече Сю, — но скоро ще ви съобщим решението си.

Господин Тримейн се стегна, но успя да се усмихне.

— Какво ще рече категория А? — попита Сю, докато крачеха бързо към крайбрежието с надеждата, че няма да закъснеят и ще отворят магазина навреме за първия клиент.

— Категория А означава, че приходите са най-високи — спестовни влогове, пенсии, пощенски записи, пътни такси и преференциални облигации. Всичко това осигурява добра печалба. Без тях ще можеш да разчиташ единствено на телевизионни такси, марки, сметки за ток и вероятно още малко приходи, ако ти разрешат да поддържаш и малък магазин. Ако господин Тримейн имаше това предвид, то по-добре да си останем в магазина за пържена риба.

— А съществува ли риск да загубим категория А? — попита Сю.

— Никаква — отговори Крис, — поне в това ме увери досегашният управител, а той също е член на Ротарианския клуб. Никога този въпрос не е стоял на дневен ред, а може да си сигурна, че и от „Британия“ ще го проверят достатъчно добре, преди да се разделят с техните сто хиляди.

— Значи смяташ, че трябва да продължим нататък?

— С някои уточнения на подробностите, да — потвърди Крис.

— Какви уточнения?

— Като начало, убеден съм, че господин Тримейн ще свали до осем процента сега, когато банките от Хай Стрийт започват да инвестират в предприятията, и не забравяй, че ще упражняват надзор върху бизнеса и имота.

Семейство Хаскинс продадоха магазина за пържена риба за 112000 лири и добавиха още 38000 от кредитната си сметка. „Британия“ отпусна кредит за 100000 при лихва 8 процента и чек за 250000 замина за управлението на пощите в Лондон.

— Трябва да го отпразнуваме — заяви Крис.

— Не знам какво имаш предвид — рече Сю, — защото не можем да си позволим да изхарчим нито пени.

— Да отидем за почивните дни в Ашфорд при Трейси. А по пътя обратно… — той замълча.

— Какво ще правим по пътя към дома?