Текила и синьо дайкири

Когато наближиха басейна, от открития бюфет ги лъхна мирис на кокосово масло, примесен с месо на скара от барбекюто. Аромат едновременно чувствен и хищен.

Тогава Виктория усети пронизително главоболие.

— Май не беше толкова добра идея.

— Нали и аз това казвам. Джуниър се опитва да ни разкара. Как можем да проведем кръстосан разпит, когато…

В същия момент две дребни жени на около двайсет със стегнати тела на гимнастички притичаха покрай тях. Перфектни тела, помисли си Виктория. Лъскави от маслото, с очертани мускули, малките им гърди леко се полюшваха при всяка крачка. Стив, разбира се, беше като хипнотизиран.

— Когато какво? — попита тя.

— А?

— Говореше нещо. Как можело да подлагаме на кръстосан разпит Джуниър, когато… нещо си. Когато какво?

Стив се обърна, за да проследи как съвършените стегнати задници на жените изчезват в гората. Десет милиона години еволюция, помисли си Виктория, а мозъкът на мъжа продължава да реагира така, сякаш собственикът му току-що е изпълзял от блатата с ципи между пръстите на краката.

— Всичко ще е наред, Вик. Не бой се.

Няколко двойки играеха карти на маси около басейна. Други се плацикаха в плиткия му край до бара. Хората ги зяпаха, установи Виктория. Най-вече нея. Оценяваха я.

Това беше лудост.

— Стив, не се чувствам никак удобно тук.

Той оглеждаше голите жени, проснали се по шезлонгите.

— Вече не ми се свива. Даже май нараства.

— Чувствам се толкова странно.

— Чака ни работа.

Но гласът му изобщо не беше делови. Беше по-плътен и размекнат.

Как можа да се отпусне толкова скоро? На нея й се струваше, че хиляди очи се впиват в тялото й и усещаше как се изчервява.

— Добре че майка ми не може да ме види сега.

— Принцесо! Ето те и теб.

Този глас! Не може да бъде!

— Ела да изпиеш едра пиня колада с нас, скъпа. И после вземи хвани малко тен.

Ето я и нея, излегнала се величествено на втория ред с шезлонги. Кралицата държеше кокосов орех, в който бяха забодени две сламки и малко пурпурно чадърче.

Гола! Пред всичките тези непознати хора.

Виж я само! Равномерен тен. Прибраният й корем — гладък като дъска за гладене, силиконовите й гърди, издути като плажни топки, кожата й опъната като барабан. Голите крака на Кралицата, изтегнати на шезлонга, бяха стройни и бронзови, чак до…

Боже мили! Майка ми, петдесет и осем годишната ми майка, е обръснала космите си и е оставила само една тясна шампанена ивица колкото пила за нокти. В спа центъра си имаше име за това. Как се казваше?

— Събуди се! Виж кой е тук — Кралицата издаваше заповеди на едрия по-възрастен мъж с широки рамене на съседния шезлонг. — Гриф, събуди се и кажи здрасти!

Чичо Гриф! Боже, не може да е истина!

Виктория усети как гърлото й се свива. Можеше ли изобщо да говори?

— Майко, какво правиш тук?

— О, не се прави на толкова изненадана. Разхождала съм се гола в Монако, когато ти още си била в пансиона.

„Ивица за кацане“. Така се казваше подравненото малко парченце от косми. Изрядно поддържана във всяко отношение, майка й гордо излагаше на показ ивицата си за кацане, докато тя все още имаше джунгла, рошава дъждовна гора.

Хал Грифин се събуди и сънено се почеса по чатала. Със същата ръка понечи да се здрависа със Стив, който подаде юмрук — да си чукнат кокалчетата вместо ръкостискане.

— Здрасти, Соломон, много ли висят?

Стив се затрудни да отговори и Грифин избухна в гръмогласен смях.

— Спокойно. Радвай са на това, което имаш сега. Колкото повече човек остарява, толкова по-малка му става пишката.

— Но яхтата му става по-голяма — жизнерадостно изчурулика Айрини Лорд.

Грифин изглеждаше изгорял и здрав, розовата лепенка на челото му беше единственото доказателство за катастрофата с лодката.

— Добре дошла в Полинезия, Принцесо!

Отново се пребори с желанието си да се прикрие.

— Имаме среща с Джуниър, чичо Гриф.

— Ще се срещнете. Но първо трябва да ви кажа нещо, и то много важно.

— Току-що дойдоха, Гриф — каза Айрини. — Защо не оставите деловите разговори за после? — Тя се надигна на лакът и прибра крака под стегнатия си задник. — Принцесо, надявам се, че няма да се обидиш, ако ти кажа нещо…

_Боже господи! Нямам целулит. Коремът ми е стегнат от пилатеса. Нямам нужда от пластична хирургия. Какво толкова имаше да казва?_

— Не си ли мислила за кола маска, скъпа?

Адиос, Стив!

32

Грифин започна да раздава заповеди. Каза на Айрини да иде да поплува, на адвокатите да седнат и на сервитьорката да донесе на всички по един плажен коктейл.

Айрини се потопи в плиткия край на басейна, като даде възможност на всички да се възхитят на новото й ремонтирано дупе. Стив и Виктория седнаха на маса с бамбукови крака, под сянката на сламен чадър. Голата сервитьорка разлюля цици да им донесе лимонади във високи чаши, подправени с ром и кюрасо.

— Клайв Фоулс ми се обади веднага след като сте си тръгнали оттам — каза им Грифин. — Всичко е наред. Страхувам се, че ви е изградил погрешна представа за Джуниър.

— Може би вие ни изградихте погрешна представа за Джуниър — отвърна Стив. — Защо не ни казахте, че двамата сте се карали за Океания?

— Някога да си спорил с баща си, Соломон?

— Само последните трийсет години.

— Да си го убил в резултат?

— Още не.

Непознато усещане, помисли си Стив, бризът между краката му. Но не неприятно. Тези нудисти може и да имаха право. В басейна две млади жени — достатъчно големи, за да пият — пляскаха с ръце, докато се спускаха по ролбата. Можеше да им остане време и за малко колежански волейбол, преди да тръгнат.

Грифин се обърна към Виктория.

— Принцесо, ти не вярваш в тези глупости, че Джуниър може да е убил Стъбс, нали?

— Опитвам се да разсъждавам логично.

Браво, съдружнико! Не смяташе, че Джуниър го е направил, но нямаше да напусне редиците на малкото им сплотено семейство. Адвокатите и мафиотите следваха уроците на Кръстника.

— Но не виждам смисъла, чичо Гриф.

Толкова за правилото на Сони Корлеоне.

— Защото е пълна глупост — отвърна Грифин. Джуниър няма нищо общо със смъртта на Стъбс.